Бойко Кръстанов: Театърът е много повече от гъделичкане, ролята му е просветителска
Приятелката ми ми помага да затворя "багажа" от работа и да го оставя за следващия ден
Интервюто с актьора Бойко Кръстанов е последното, което Калина Костова взе и подготвяше за печат. Времето обаче не стигна да го види публикувано на страниците на вестника.
Талантливата репортерка на "24 часа" остана завинаги на 27 години. Тя си отиде след тежка болест, но неочаквано за всички, ден преди Цветница - вечерта на 12 април. Калина е едва от 3 години в "24 часа", но остави забележителна следа на страниците на вестника и на сайта му, както и сред колегите си, защото беше сбъднала мечтата си да е журналист.
- Г-н Кръстанов, наред с всички други ангажименти участвате и в пиесата "Малки красиви неща", чийто продуцент сте. Какъв е вашият герой и какво защитава той?
- В "Малки красиви неща" разказваме четиринайсет документални истории на различни хора, всички актьори представяме по няколко различни персонажи. Те се намират на кръстопът в живота и търсят помощ в онлайн рубрика за съвети.
- Постановката засяга важни въпроси като защо е толкова трудно да говорим за онези неща, от които ни боли и от които ни е страх. Какъв е вашият отговор?
- Това е тема, с която ние от "Квазар студио" се занимаваме още от "Всички страхотни неща", ще ни се да нормализираме обсъждането на проблемите, дискусията. Трудно е, защото никой не го прави, няма такава практика. Всеки човек е изпадал в депресия или е бил емоционално и психически нестабилен в някакъв момент. Как излизаш от това състояние? Протягаш ръка.
- Партнирате си с Маргита Гошева, Каталин Старейшинска и Владимир Михайлов. Лесно ли се сработихте?
- Да, определено. Те са страхотни актьори. С Маргита и Кати бях работил и преди и знаех за това колко умело боравят с текста, гласа и телата си. С Владо чак сега за първи път, но беше удоволствие. Много добре се разбираме, помага и че слушаме една и съща музика.
- Участвате и в моноспектакъла "Всички страхотни неща". Кои бяха страхотните неща за вас като дете и кои са сега? Човек как разбира кои са те?
- Като дете са били всякакви малки, всекидневни радости. Разходка в слънчев ден. Сладолед. Да играя с топка. Сега сякаш се завръщам към това, което съм знаел интуитивно като дете и после съм загубил. Че важните неща са предимно нематериални. Разбери какво те прави истински щастлив и ще узнаеш кои са те.
- Водещ сте на предаването "Това го знам" по БНТ. Какви са децата в наши дни?
- Най-голямата разлика с предишни поколения е, че за добро или зло социалните мрежи присъстват масово в живота на децата и диктуват поведението им. В същността си обаче те са същите като предишните. Винаги има нещо ново, което хората смятат, че влияе негативно на децата - телевизия, видео игри, интернет. И всяко поколение мисли, че следващото е по-лошо. Но смятам, че това е много лесно да се каже и не изследва в дълбочина проблемите на децата днес.
- Имат ли желание подрастващите да придобиват нови знания? Такива деца ли се записват да участват в предаването?
- Да, така смятам. Срещал съм се с много интересни ученици с разностранни интереси. Харесва ми да общувам с млади хора и се радвам, че мога да го правя. Това, че предаването е образователно, ми дава удоволствие и смисъл от работата.
- Вие научавате ли нови неща, докато снимате, и забавлявате ли се междувременно?
- О, да, определено се забавлявам и постоянно научавам нови неща.
- Сред най-запомнящите ви се роли е тази на Дани Касабов в българския сериал “Стъклен дом”, който беше голям хит. С какво ще запомните този си образ и как се промени животът ви след него?
- След него добих популярност и повече увереност в себе си. Опитът е много важен за един актьор. Надявам се да не е най-запомнящата се моя роля, защото тогава бях много млад и оттогава насам съм имал множество други, но ще помня процеса винаги с топли чувства, той ми донесе освен всичко и срещи с хора, с които съм приятел и до днес.
- Има ли момент от целия работен процес по продукцията, който никога няма да забравите, и кой от останалите актьори ви помагаше на снимачната площадка?
- Връщате ме доста назад. Помагаше ми, че актьорите бяха добри. Помня една сцена със Стефан Данаилов, в която моят герой се среща с неговия случайно, след като го мисли за мъртъв. Трудна сцена. Ходиш си в мола и изведнъж виждаш мъртвият ти баща как влиза през главния вход. Обикновено се снима един общ план и после се правят близки кадри на всеки от участниците. Помня как направихме един дубъл и си помислих как изобщо нямам нужда да ми навират сега камерата в лицето и да го правя пак. И Ламбо тогава каза: “Изиграхме си всичко, което трябва, нямаме нужда от близки”. И режисьорът го послуша. Бях му адски благодарен. Наистина нямаше нужда.
- А искаше ли ви се тогава да изиграете някоя от другите мъжки роли?
- Харесваше ми ролята на Ставрев, понякога ми се е искало да няма толкова големи залози за моя персонаж и да играя нещо по-лековато.
- Имате немалко роли в киното, сред които тези в сериалите “Под прикритие” и “Съни бийч”. И двата са много харесвани от зрителите. Кой от всичките кинообрази ви беше най-близък и се чувствахте най-комфортно да изиграете?
- Може би тъкмо Дани в “Стъклен дом”.
- Киното или театъра предпочитате?
- Различно. На настроения. И двете имат своя чар. Но театърът е много по-древно изкуство, което в същината си няма да се измени. Хората винаги ще имат нужда да се събират на едно място и да си разказват истории. С киното кой знае какво ще стане с навлизането на изкуствения интелект.
- Сега на кое от двете сте се отдали повече?
- На театъра.
- Как така се решихте да основете продуцентска къща “Квазар студио”? Предлага ли тя нещо по-различно в сравнение с останалите?
- Достигнах до етап, в който искам изборът какво да правя и с кого да е изцяло мой, а не продиктуван от друг. Искам да работя текстове, които ме вълнуват. С “Квазар” се опитваме да поставяме драматургия, която е достъпна до масовия зрител, но не е лековата и лесносмилаема. Има толкова много комедии, които звучат и изглеждат по един и същи начин. Искаме да сме различни. Ролята на театъра трябва да бъде просветителска. Хората трябва да достигат до текстовете, а не обратното. Не искам това да звучи сякаш говоря от някаква позиция на народен будител. Не, ние знаем кои сме, къде се намираме, колко много имаме още да учим, да гледаме, да прочетем, осмислим. Но смятаме, че театърът може да бъде нещо много повече от гъделичкане. Искаме да поставяме висококачествена драматургия, която те разсмива, кара те да плачеш, хваща те за гърлото, но най-вече задава въпроси.
- Какво продуцирате в момента и какво следва?
- След “Всички страхотни неща”, “Дишай” и “Малки красиви неща” следващия сезон ще се захванем с една сатира. Обещаваме да няма “неща” в заглавието.
- По-трудно ли е да си зад камера и зад завесите, или е обратното?
- Никога не съм бил зад камера или зад завесите, така че не бих могъл да кажа.
- Как съчетавате личен и професионален живот?
- Лесно. Приятелката ми доста ми помага в това отношение. Дори и да нося някакъв “багаж” вкъщи след работа, бързо успявам да го затворя в кутия и оставя за следващия ден.
- Какво следва оттук нататък?
- Да завършим сезона юли месец, после малко почивка, пътувания, кайтсърф. Две премиери, надявам се, през новия сезон, нови срещи и много, много работа.