Проф. Емил Паскалев: Хора с трансплантиран бъбрек у нас живеят и над 80 г.

11.04.2025 18:50 Любомира Николаева

Успех е и това, че жени с донорски орган стават майки. В нашата клиника наблюдаваме над 750 души, получили орган от донор. В чисто медицински план българските нефролози се равняват по добрия опит в чужбина, но обществената среда там е по-отзивчива към проблемите на оперираните, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Емил Паскалев, дмн, един от специалистите в лигата "Лекарите, на които вярваме" на вестник "24 часа". Той се ползва с доверието и номинациите на читателите от пилотното ѝ създаване досега. Проф. Паскалев е председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница. Дейността ѝ обхваща всичко от А до Я в областта на бъбречните заболявания. Специфична дейност на клиниката представлява подготовката на реципиентите за бъбречна трансплантация, бъбречната трансплантация, наблюдението, диагностиката и лечението на усложнения след интервенцията.

- Професор Паскалев, клиниката, която ръководите, е уникален център за наблюдение на хората, преминали през бъбречна трансплантация, колко са тези пациенти?

- В нашата клиника се наблюдават над 750 бъбречно трансплантирани, доста от тях живеят с трансплантиран бъбрек повече от 15 години. Имали сме и трансплантирани пациенти, на които животът се удължава над 25 години. Това означава, че тези хора се връщат в реалния живот – пълноценни са, работят, а когато са във фертилна възраст, може да създадат деца. Имаме пациентки в детеродна възраст, които след трансплантацията станаха майки. Наша пациентка има вече две деца след операцията. Наблюдаваме и трансплантирани деца, въпреки че ми се иска това да е опция за повече малки пациенти, нуждаещи се от донор.

Пациентите са под наблюдение съобразно правилата за добра клинична практика, за да може всичко това да се постига и да имат добро качество на живот подобно на хора в тяхното положение във Франция, Норвегия и другите държави с успехи в трансплантологията.

- Напоследък темата за трансплантациите като цяло е гореща в лошия смисъл на думата, защо?

- Има различия между нашата страна и тези, с които искаме да се сравняваме. Ние малко изоставаме, въпреки че трансплантираните пациенти се увеличават. Моето искрено желание е да става по-бързо. Това зависи от много фактори, не само от наблюдението и при нужда лечението на преминалите операцията. Отговорно може да се каже, че дейността ни в частта на нефрологията е доста значима. Но имаме пациенти, които след трансплантация тук отиват по социално-икономически причини да живеят в държави, които са далеч по-отворени към проблемите на трансплантираните. Дори тези хора да имат някои ограничения по отношение на възможностите за работа, са добре приети от работодателите.

- Все по-често от държавите, които давате за пример, а напоследък и от Испания и Нидерландия идват новини за многократни трансплантации на един човек поради отказ на дарения орган. Във вашата клиника наблюдавате ли такива пациенти?

- Във времето сме имали двама пациенти с по 3 трансплантации. И тези хора са достигнали средностатистическа продължителност на живота за България, възраст, сходна с тази на своите връстници.

Най-голямото ни постижение е при пациентка с бъбречна трансплантация, която 20-25 години след операцията живя пълноценно. Отиде си на 82 години, но не по причина на бъбрека.

- Какво е различното в живота с повторни тансплантации и наблюдението на такива хора?

- Намесват се имунологични фактори, всеки следващ орган изисква съответното адаптиране, приемане от организма. Както всички трансплантирани, тези пациенти са по-рискови за инфекциозни заболявания, защото приемат лекарства за потискане на имунитета с цел да не се отхвърли донорският орган. Условията им на труд също трябва да са подходящи, съобразени с индивидуалното им състояние и възможности. С това трябва се съобразяват и трансплантираният човек, и обществената среда, която невинаги е толкова отзивчива, колкото ни се иска.

- Извън етичната страна възрастта на кандидатите за трансплантация има ли значение в чисто медицински план за взимане на решение за операция? На каква най-висока възраст е трансплантиран бъбрек у нас?

- Решенията се диктуват от медицинските съображения, основно от безмилостни имунологични критерии специално за бъбречната трансплантация. Възрастовият показател не е основен. Трансплантации у нас са правени и на хора над 55 години. Наблюдавахме 10-ина години в нашата клиника и пациент, трансплантиран в чужбина на 71 г., който нямаше никакви проблеми и водеше деен живот.

,

Други от Интервюта

Доц. Николай Димитров: Обществото харесва хората в униформа - тя е символ на статус, власт и увереност при кризи

Политикът трябва да убеждава хората, че е компетентен – човекът с пагон вече е с такъв сертификат и избирателят го търси, особено в моменти на несигурност По света вярват най-много на армията

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

>