Проф. Емил Паскалев: Хора с трансплантиран бъбрек у нас живеят и над 80 г.

11.04.2025 18:50 Любомира Николаева

Успех е и това, че жени с донорски орган стават майки. В нашата клиника наблюдаваме над 750 души, получили орган от донор. В чисто медицински план българските нефролози се равняват по добрия опит в чужбина, но обществената среда там е по-отзивчива към проблемите на оперираните, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Емил Паскалев, дмн, един от специалистите в лигата "Лекарите, на които вярваме" на вестник "24 часа". Той се ползва с доверието и номинациите на читателите от пилотното ѝ създаване досега. Проф. Паскалев е председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница. Дейността ѝ обхваща всичко от А до Я в областта на бъбречните заболявания. Специфична дейност на клиниката представлява подготовката на реципиентите за бъбречна трансплантация, бъбречната трансплантация, наблюдението, диагностиката и лечението на усложнения след интервенцията.

- Професор Паскалев, клиниката, която ръководите, е уникален център за наблюдение на хората, преминали през бъбречна трансплантация, колко са тези пациенти?

- В нашата клиника се наблюдават над 750 бъбречно трансплантирани, доста от тях живеят с трансплантиран бъбрек повече от 15 години. Имали сме и трансплантирани пациенти, на които животът се удължава над 25 години. Това означава, че тези хора се връщат в реалния живот – пълноценни са, работят, а когато са във фертилна възраст, може да създадат деца. Имаме пациентки в детеродна възраст, които след трансплантацията станаха майки. Наша пациентка има вече две деца след операцията. Наблюдаваме и трансплантирани деца, въпреки че ми се иска това да е опция за повече малки пациенти, нуждаещи се от донор.

Пациентите са под наблюдение съобразно правилата за добра клинична практика, за да може всичко това да се постига и да имат добро качество на живот подобно на хора в тяхното положение във Франция, Норвегия и другите държави с успехи в трансплантологията.

- Напоследък темата за трансплантациите като цяло е гореща в лошия смисъл на думата, защо?

- Има различия между нашата страна и тези, с които искаме да се сравняваме. Ние малко изоставаме, въпреки че трансплантираните пациенти се увеличават. Моето искрено желание е да става по-бързо. Това зависи от много фактори, не само от наблюдението и при нужда лечението на преминалите операцията. Отговорно може да се каже, че дейността ни в частта на нефрологията е доста значима. Но имаме пациенти, които след трансплантация тук отиват по социално-икономически причини да живеят в държави, които са далеч по-отворени към проблемите на трансплантираните. Дори тези хора да имат някои ограничения по отношение на възможностите за работа, са добре приети от работодателите.

- Все по-често от държавите, които давате за пример, а напоследък и от Испания и Нидерландия идват новини за многократни трансплантации на един човек поради отказ на дарения орган. Във вашата клиника наблюдавате ли такива пациенти?

- Във времето сме имали двама пациенти с по 3 трансплантации. И тези хора са достигнали средностатистическа продължителност на живота за България, възраст, сходна с тази на своите връстници.

Най-голямото ни постижение е при пациентка с бъбречна трансплантация, която 20-25 години след операцията живя пълноценно. Отиде си на 82 години, но не по причина на бъбрека.

- Какво е различното в живота с повторни тансплантации и наблюдението на такива хора?

- Намесват се имунологични фактори, всеки следващ орган изисква съответното адаптиране, приемане от организма. Както всички трансплантирани, тези пациенти са по-рискови за инфекциозни заболявания, защото приемат лекарства за потискане на имунитета с цел да не се отхвърли донорският орган. Условията им на труд също трябва да са подходящи, съобразени с индивидуалното им състояние и възможности. С това трябва се съобразяват и трансплантираният човек, и обществената среда, която невинаги е толкова отзивчива, колкото ни се иска.

- Извън етичната страна възрастта на кандидатите за трансплантация има ли значение в чисто медицински план за взимане на решение за операция? На каква най-висока възраст е трансплантиран бъбрек у нас?

- Решенията се диктуват от медицинските съображения, основно от безмилостни имунологични критерии специално за бъбречната трансплантация. Възрастовият показател не е основен. Трансплантации у нас са правени и на хора над 55 години. Наблюдавахме 10-ина години в нашата клиника и пациент, трансплантиран в чужбина на 71 г., който нямаше никакви проблеми и водеше деен живот.

,

Други от Интервюта

Даниел Панов: След нулеви години стартирахме 60 проекта за инфраструктурата във Велико Търново

Предстои довършване на ул. "Крайбрежна" с изцяло нова концепция – пешеходна и рекреационна зона и приобщаване на река Янтра, казва кметът на града Категорично санирането трябва да продължи

Габриел Вълков: Българите са уморени от фалшиви обещания, политиката има нужда от човешко лице и това е БСП

Тръгваме към предстоящите избори с енергия и увереност, казва председателят на Младежкото БСП и член на Изпълнителното бюро на партията - Г-н Вълков, вие приключвате първия си мандат като депутат –

Проф. Даниел Вълчев: Проф. Герджиков е чистосърдечен, с изострено чувство за справедливост

Именитият юрист проф. Огнян Герджиков навършва 80 години днес. За него с любов и признателност говорят учениците му. Ето какво казва деканът на Юридическия факултет на Софийския университет "Св

Георги Георгиев: Правото е социална физика, а лауреатът в нея е проф. Герджиков

Един разговор с него ме насърчи да се занимавам с обществена работа, казва депутатът и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет Именитият юрист проф

Ангел Лазаров: Джензи приемат като тиха агресия, че възрастните са научени да не уважават лични граници

Пасивният тормоз вкарва 70% от българите в апатия Българинът все оцелява през семейството - там граници няма 27% следят джиесеми, постове, лайкове на партньорите си, повечето са жени. Аргументът

>