Проф. Николай Габровски: След трагедията в Кочани се обединихме за помощта, остава да се научим да не е само в нужда и беда

09.04.2025 07:59 Мила Гешакова

- Проф. Габровски, не за първи път медици са в лигата на “Достойните българи”. 38-те души от “Пирогов”, Спешна помощ , ВМА и Варненската военноморска болница към ВМА-София, отличихме в понеделник за всеотдайността, с която се втурнаха да спасяват животи след пожара в Кочани и защото направиха възможно да обединим “Балканите в едно сърце”. Виждам в урока от Кочани пример и за политици и държави, а вие?

- Огромната трагедия в Кочани действително показа, че можем да забравим всички различия и да се обединим около това да си помогнем, независимо дали става дума за лечение, транспорт, организация на спасителна акция или нещо друго. Факт е, че реагирахме като един организъм, какъвто всъщност сме. И това, че имаме граница, която ни отделя, а също език и история, не може да бъде причина да не се обединяваме.

Обединени бяха институциите ни - имаше много сложна ситуация в транспортирането на пострадалите, голяма част от които в тежко състояние. Това изискваше отлична координация между лекарите и екипите както в двете страни, така и локално у нас, за да бъдат разпределени пострадалите според нуждите, които имат. И това, слава богу, се случи и беше факт.

Обединиха се и хората.

- Телевизиите показаха опашки от българи, решени да дарят кръв за пострадалите в съседна Северна Македония. Как оценявате жертвоготовността им?

- Над 800 души дариха кръв само в рамките на два дни, и то защото прекъснахме акцията, тъй като нямаше нужда от повече банки. Но така или иначе всички на всяко място по всякакъв начин реагираха заедно, обединено, в интерес на пострадалите, което показа, че можем! Дадохме чудесен пример, че можем да бъдем заедно. Онова, което ни остава, е да се научим да бъдем заедно не само в нужда и беда.

- Рядкост ли е такава съпричастност към беда у съседите ни?

- Не бих казал. В исторически план ние сме доказали, че се вълнуваме и сме съпричастни към чуждата мъка и че сме готови да помогнем.

За съжаление, това не го виждаме толкова много в ежедневието. И е нещото, върху което трябва да работим.

- Как да стане?

- Може би с инициативи, каквито са “Достойните българи”, с по-честото показване на добрите новини и добрите примери.

Чуждицата, която се използва напоследък, е емпатия, също - съпричастност и доброта. Нека се появявят по-често и в ежедневието ни. Така ще е по-добре за всички.

- Колко души лекувахте в “Пирогов” и какво е състоянието им сега?

- Девет. Повечето са в стабилно състояние. Днес (вчера - б. р.) изписахме част от тях.

Няколко са пострадалите, които се нуждаят от по-дълги грижи и ще останат при нас.

- Никак не ми се иска това интервю с вас да тръгва по трагичната линия в ежедневието ни. Но паралелно с тази церемония тече протест за погубените животи по пътищата ни след поредния ангел - 12-годишната Сияна, полетяла към вечността. Какво трябва да се направи, за да намалеят жертвите на пътя?

- Такива трагични инциденти винаги са повод да се сезират институциите, да започнат дискусии. Но истината е, че числото на загиналите при катастрофи по пътищата на България беше достигнало 900-1000 на година. Загинали, не ранени!

Губим страшно много хора в катастрофи и това е гигантски проблем. Състоянието на пътищата е един от компонентите, свързани със сигурността, но много се надявам отишлата си без време Сияна да не е поредният случай, който занимава медиите в рамките на няколко дни, а след това нещата да си тръгнат по същия начин.

- В публичното пространство редовно чуваме, че българите сме егоцентрични, неспособни да работим в колектив, да се сдружаваме и обединяваме около каузи, че повече сме обърнати към личното, а не към общественото. Така ли е наистина?

- Винаги съм бил малко предпазлив към обобщенията какви сме българите. Факт е, че сме малко саможиви. Като черта от народопсихологията ни и в исторически план може това да е вградено в ДНК-то ни като народ, чиято държава си е проправяла път във времето. Но все пак смея да твърдя, че когато може да направи добрина, българинът би я направил.

- Кое в днешната церемония “Достойните българи” ви изпълва с оптимизъм?

- Най-напред това, че има такава церемония. И макар съвременниците да казват, че добрата новина не е новина, смятам, че е отговорност на медиите да огласяват и популяризират проявената доброта. Защото тя съществува навсякъде около нас.

Но когато погледът ни непрестанно е вперен в тъмното, това обезкуражава и решените да направят добро. А трябва да е обратното - да се виждат добрите примери, да ги чуваме, да им се радваме и да ги подкрепяме, а когато можем, и самите ние да правим добрини. Това е по-лесно, отколкото да причиняваш зло.

CV

Проф. Николай Габровски е роден през 1971 г. в София

Завършил е медицина в Медицинска академия - София

Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ “Царица Йоанна”

През 1997 г. започва работа в Клиниката по неврохирургия на болница “Пирогов”

От 2006 г. завежда отделението по невроонкология

От 2011 г. оглавява Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”

Национален консултант по неврохирургия към Министерството на здравеопазването

От 2021 г. е член-кореспондент на БАН

Специализирал е във Франция, Германия, Белгия. През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на European Brain Council

Става кандидат за министър-председател на ГЕРБ-СДС през 2022 г.

Зам.-директор на медицинската дейност на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” 

Други от Интервюта

Жени Живкова: Внучката Елеонор ми дава страхотна емоция и енергия

На 1 юни отново правим асамблея "Знаме на мира" На 1 юни Жени Живкова отново ще направи детска асамблея "Знаме на мира". Инициативата е създадена през 1979 г

Йоанна Елми: Живеем в най-голямата революция от Просвещението насам

Днес с активност или с апатия градим нов свят, казва българката, номинирана за голяма литературна награда в Русия Йоанна Елми е писател и журналист, а дебютният й роман "Направени от вина" е

Крум Зарков: Ще се вдигне нов бунт на онеправданите, ако ПБ запази тези данъци

Опасна илюзия е, че без демонтаж на икономическия модел ще се преодолеят неравенствата, казва председателят на БСП Крум Зарков Още акценти от интервюто: С бюджета трябва да се предприемат мерки за

Георги Лозанов: Политическият ефект от нравствения мързел е, че е достатъчно една политическа сила да е нова, за да стане първа

На гражданите най-накрая им писна и избърсаха дъската, за да дадат шанс на Радев, но това го изправя пред два риска, казва медийният експерт Никога не допускам като преподавател директни

Асен Александров: Защо в 7-и клас знаят устройството на митохондриите, а не как да разчетат кръвен тест

Ние сме вманиачени във “верния отговор”. Тестовете с ограждане на буквички са за касови апарати, не за хора, казва председателят на Сдружението на директорите в системата на средното образование Още

>