Проф. Николай Габровски: След трагедията в Кочани се обединихме за помощта, остава да се научим да не е само в нужда и беда

09.04.2025 07:59 Мила Гешакова

- Проф. Габровски, не за първи път медици са в лигата на “Достойните българи”. 38-те души от “Пирогов”, Спешна помощ , ВМА и Варненската военноморска болница към ВМА-София, отличихме в понеделник за всеотдайността, с която се втурнаха да спасяват животи след пожара в Кочани и защото направиха възможно да обединим “Балканите в едно сърце”. Виждам в урока от Кочани пример и за политици и държави, а вие?

- Огромната трагедия в Кочани действително показа, че можем да забравим всички различия и да се обединим около това да си помогнем, независимо дали става дума за лечение, транспорт, организация на спасителна акция или нещо друго. Факт е, че реагирахме като един организъм, какъвто всъщност сме. И това, че имаме граница, която ни отделя, а също език и история, не може да бъде причина да не се обединяваме.

Обединени бяха институциите ни - имаше много сложна ситуация в транспортирането на пострадалите, голяма част от които в тежко състояние. Това изискваше отлична координация между лекарите и екипите както в двете страни, така и локално у нас, за да бъдат разпределени пострадалите според нуждите, които имат. И това, слава богу, се случи и беше факт.

Обединиха се и хората.

- Телевизиите показаха опашки от българи, решени да дарят кръв за пострадалите в съседна Северна Македония. Как оценявате жертвоготовността им?

- Над 800 души дариха кръв само в рамките на два дни, и то защото прекъснахме акцията, тъй като нямаше нужда от повече банки. Но така или иначе всички на всяко място по всякакъв начин реагираха заедно, обединено, в интерес на пострадалите, което показа, че можем! Дадохме чудесен пример, че можем да бъдем заедно. Онова, което ни остава, е да се научим да бъдем заедно не само в нужда и беда.

- Рядкост ли е такава съпричастност към беда у съседите ни?

- Не бих казал. В исторически план ние сме доказали, че се вълнуваме и сме съпричастни към чуждата мъка и че сме готови да помогнем.

За съжаление, това не го виждаме толкова много в ежедневието. И е нещото, върху което трябва да работим.

- Как да стане?

- Може би с инициативи, каквито са “Достойните българи”, с по-честото показване на добрите новини и добрите примери.

Чуждицата, която се използва напоследък, е емпатия, също - съпричастност и доброта. Нека се появявят по-често и в ежедневието ни. Така ще е по-добре за всички.

- Колко души лекувахте в “Пирогов” и какво е състоянието им сега?

- Девет. Повечето са в стабилно състояние. Днес (вчера - б. р.) изписахме част от тях.

Няколко са пострадалите, които се нуждаят от по-дълги грижи и ще останат при нас.

- Никак не ми се иска това интервю с вас да тръгва по трагичната линия в ежедневието ни. Но паралелно с тази церемония тече протест за погубените животи по пътищата ни след поредния ангел - 12-годишната Сияна, полетяла към вечността. Какво трябва да се направи, за да намалеят жертвите на пътя?

- Такива трагични инциденти винаги са повод да се сезират институциите, да започнат дискусии. Но истината е, че числото на загиналите при катастрофи по пътищата на България беше достигнало 900-1000 на година. Загинали, не ранени!

Губим страшно много хора в катастрофи и това е гигантски проблем. Състоянието на пътищата е един от компонентите, свързани със сигурността, но много се надявам отишлата си без време Сияна да не е поредният случай, който занимава медиите в рамките на няколко дни, а след това нещата да си тръгнат по същия начин.

- В публичното пространство редовно чуваме, че българите сме егоцентрични, неспособни да работим в колектив, да се сдружаваме и обединяваме около каузи, че повече сме обърнати към личното, а не към общественото. Така ли е наистина?

- Винаги съм бил малко предпазлив към обобщенията какви сме българите. Факт е, че сме малко саможиви. Като черта от народопсихологията ни и в исторически план може това да е вградено в ДНК-то ни като народ, чиято държава си е проправяла път във времето. Но все пак смея да твърдя, че когато може да направи добрина, българинът би я направил.

- Кое в днешната церемония “Достойните българи” ви изпълва с оптимизъм?

- Най-напред това, че има такава церемония. И макар съвременниците да казват, че добрата новина не е новина, смятам, че е отговорност на медиите да огласяват и популяризират проявената доброта. Защото тя съществува навсякъде около нас.

Но когато погледът ни непрестанно е вперен в тъмното, това обезкуражава и решените да направят добро. А трябва да е обратното - да се виждат добрите примери, да ги чуваме, да им се радваме и да ги подкрепяме, а когато можем, и самите ние да правим добрини. Това е по-лесно, отколкото да причиняваш зло.

CV

Проф. Николай Габровски е роден през 1971 г. в София

Завършил е медицина в Медицинска академия - София

Първоначално работи като лекар в Неврореанимацията на УМБАЛ “Царица Йоанна”

През 1997 г. започва работа в Клиниката по неврохирургия на болница “Пирогов”

От 2006 г. завежда отделението по невроонкология

От 2011 г. оглавява Клиниката по неврохирургия в “Пирогов”

Национален консултант по неврохирургия към Министерството на здравеопазването

От 2021 г. е член-кореспондент на БАН

Специализирал е във Франция, Германия, Белгия. През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на European Brain Council

Става кандидат за министър-председател на ГЕРБ-СДС през 2022 г.

Зам.-директор на медицинската дейност на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” 

Други от Интервюта

Георги Георгиев: Правото е социална физика, а лауреатът в нея е проф. Герджиков

Един разговор с него ме насърчи да се занимавам с обществена работа, казва депутатът и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет Именитият юрист проф

Ангел Лазаров: Джензи приемат като тиха агресия, че възрастните са научени да не уважават лични граници

Пасивният тормоз вкарва 70% от българите в апатия Българинът все оцелява през семейството - там граници няма 27% следят джиесеми, постове, лайкове на партньорите си, повечето са жени. Аргументът

Асен Александров: Трябва да се борим с дигиталната зависимост на децата както с тютюнопушенето

Видяхме ползите от принудителното му ограничаване на публични места, така може да стане и с телефоните, казва директорът на частно училище   - Като педагог с огромен стаж вие сте наясно с вредите от

Проф. Робърт Търман, ученик на Далай Лама: Оръжията са немислими при будизма. Сексът с много хора - измама

Ако някой е подтиквал към самоубийство последователите си, преструвайки се, че става дума за будизъм, той самият не е разбирал тази религия, коментира пред "24 часа" световно признатият будистки

Крум Зарков: Който не разбира, че да си социалист, не е кариера, а убеждение, да си ходи в нови проекти. Това само ни мобилизира

Всяка партия, готова да се включи  битката ни за връщане на нормалността, е наш потенциален съюзник. Но от Румен Радев още не сме чули нищо: за намаляване на неравенството

>