Инокентий Смоктуновски полетя с Ваня Цветкова в “Бариерата”
Навършиха се 100 години от рождението на Царя на съветските актьори
В края на 1979 г. по екраните на страната тръгна филмът “Бариерата” по едноименната повест на писателя Павел Вежинов. Не знам как сценарият е минал през иглените уши на художествените комисии и съвети, защото главната героиня Доротея е прекарала тежко психическо заболяване. А психично болни или луди при социализма нямаше. Както нямаше самотни хора, безработни и всякакви други буржоазни отрепки и отживелици.
Може би решаващ да е бил фактът, че по това време режисьорът Христо Христов е председател на Съюза на българските филмови дейци. Той кани за главната мъжка роля - композитора Антоний Манев - съветския актьор Инокентий Смоктуновски. За главната женска роля на Доротея е избрана Ваня Цветкова.
Защо Христов Христов
избра този актьор?
Наричат Инокентий Смоктуновски Царя на съветските актьори, Гения на съветското кино и театър, Символа на драматичното изкуство в руското и световното кино, Руският Лорънс Оливие. За колегите и зрителите той е “изумителен актьор с исполинска осанка, аристократ по душа, добряк по природа”.
Дълбочината на изпълненията и психологическата сложност на образите, които пресъздава, е впечатляваща. Критиката го характеризира като “интелигентен и дълбоко чувствителен актьор, чиято игра е запомняща се със своята психологическа многопластовост”.
На 28 март се навършиха 100 г. от рождението на Инокентий Смоктуновски, смятан за един от най-великите актьори на XX век.
Роден е в обикновено беларуско семейство в сибирското селце Татяновка, Красноярска област. Участва в боеве през Втората световна война. След нейния край играе последователно в няколко провинциални театъра. После се мести в Ленинград (днес Санкт Петербург), където талантът му е бързо забелязан от режисьорите.
През 1957 г. Смоктуновски става известен, след като изиграва ролята на княз Мишкин от пиесата на Достоевски “Идиот”, поставена в Болшой театър в Ленинград.
Киното допълва тази известност с емблематичната роля на Смоктуновски в екранизацията на “Хамлет” през 1964 г., режисирана от Григорий Козинцев. Критиката не пести похвалите си към актьора. Нарича играта му “новаторска - изпълнена с дълбока вътрешна драматургия и интелектуална изразителност”, което променя представите за Шекспировия герой в руската култура.
През същата 1964 г. широкоекранната съветска суперпродукция печели специалната награда на журито на Венецианския кинофестивал, а Смоктуновски е отличен с приза за най-добра мъжка роля.
“Хамлет” избран за най-добър филм и на фестивала на Шекспировите филми във Висбаден през 1964 г. Кавалер на наградата “Фемина” в Белгия. Окичен е със Златен лавров венец за най-добър филм и режисура на фестивала в Сан Франциско през 1966 г.
През 1965 г. Съветът на британската киноакадемия връчва наградата за най-добър филм на режисьора Козинцев, а Смоктуновски е обявен за най-добър чуждестранен актьор. Според британската филмова критика изпълнението на руснака съперничи на превъплъщението на сър Лорънс Оливие в най-прочутата класическа екранизация на “Хамлет” през 1948 г.
Кинорежисьорите бързо усещат таланта на Смоктуновски и се надпреварват да го снимат във филмите си. След дебюта му през 1957 г. във “Войници” следват “Девет дни от една година”- научно-фантастична драма, където играе талантлив физик, “Живият труп”, в “Престъпление и наказание” е в ролята на Разколников, “Те се сражаваха за родината”, “Тази сладка дума свобода”, “Москва не вярва на сълзи” и др.
По повод на участието си
в “Престъпление и наказание”
в биографичната си книга “Да бъдеш” актьорът разказва, че още като дете препрочел няколко пъти романа на Достоевски и го знае почти наизуст. “Щастлив съм от това, че не само не съм самотен, но и споделям цялата любов на просветения Достоевски с човечеството”, пише в книгата си актьорът
Освен в киното Смоктуновски блести и в театъра, като се изявява на сцените на Московския художествен театър и Малий театър. Носител е на всички възможни съветски награди и признания: народен артист на СССР, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска премия...
Ето за всичко това Христо Христов кани Смоктуновски в амбициозния си филм.
В “Бариерата” той е в ролята на композитора Антоний Манев - наскоро разведен и крайно отегчен, отчужден и посвоему самотен. Случайно се запознава с красиво момиче на име Доротея. То няма къде да отиде и той го кани у дома си.
Манев посещава психиатричната болница, където Доротея е лекувана, и разговаря за проблемите й с лекуващата я лекарка. Тя му обяснява, че за момичето е много важно той да прояви разбиране, доверие и внимание към него.
Почувствала това отношение Доротея бързо го въвлича в своя необикновен свят. Тя го убеждава, че човешките възможности са безгранични и е възможно дори да полетиш. Момичето му разказва за преживяното преди години и иска да бъде полезна, като му помага в преписването на нотите, което за нея е много лесно и приятно.
Така тя се влюбва истински в композитора. Една вечер стига до пълно откровение и му предлага да полетят заедно. И те наистина политат. Усещането за щастие, пълна откровеност и вътрешна хармония е пълно.
Въпросът дали са летели наистина, или просто са си го внушили, остава отворен към зрителите. Но Манев е уплашен от развитието на нещата, Доротея е смутена, защото чувства, че той не е способен да преодолее “бариерата”.
А каква е тази бариера?
Според авторите на филма
това е преградата между
реалността и мечтата
Доротея се оказва едно талантливо, интригуващо момиче, което постоянно го изненадва. Например с твърдението, че чува нотите в главата си и мисли, че хората произлизат от птиците и че иска да полети като тях.
Търсейки спасение от ситуацията и трудните за разгадаване твърдения и желания на Доротея, Антоний Манев приема ангажимент в провинцията и заминава с колата си. По пътя се опитва да сложи в ред хаоса от собствените си мисли и чувства.
Докато той отсъства, Доротея се качва на покрива. Ще полети ли?
Манев се връща след два дни, но нея я няма. А той иска да й каже, че е взел решението да заживее с нея в нейния причудлив, но красив свят. На другата сутрин Доротея е намерена мъртва, паднала далеч от всякакви сгради. Така завършва тази необикновена, приказна и фантастична любовна история, поникнала на ръба между съня и реалността.
В “Бариерата” с пълна мощ се проявява талантът на Ваня Цветкова. За тази роля тя преминава през пет кръга пробни снимки, в които се състезава със стотици момичета и жени - колежки и непрофесионалистки. Режисьорът Христо Христов никога не й казва защо е избрал точно нея. Партньорството й с големия руски актьор Инокентий Смоктуновски е първият й сблъсък с известни имена в киното - освен с тях двамата и с оператора Атанас Тасев. След години Ваня признава, че била твърде млада, за да оцени истински и докрай техните професионални уроци. Но в нито един кадър няма притеснение у младата актриса.
За играта си в “Бариерата” Ваня Цветкова получава две награди за най-добра женска роля - на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и на Варненския фестивал “Златна роза” през 1980 г. На кинофестивала в Москва (1980) филмът е отличен с втора награда “Сребърен медал”.