Случаят “Льо Пен”: обратно към радикализация – едва ли Франция и Европа имат интерес
Нали съдебните дела срещу Тръмп му нарисуваха образа на мъченик
Въздържам се да коментирам решения на съда - още повече на френски съд, но мисля, че употребата на съдебната власт за политически цели винаги е била нож с две остриета.
Многобройните съдебни дела срещу Доналд Тръмп - независимо дали са били оправдани, или не - му нарисуваха образа на мъченик, борец срещу статуквото и немалко допринесоха за изборната му победа през ноември 2024 г.
Има и други примери, от които бихме могли да направим обратните изводи. Разгърнатото оперативно мероприятие на кремълските служби в Румъния доведе до впечатляващите резултати на популисткия кандидат Джорджеску, изплувал от “нищото” - или по-точно от ТикТок схема за масова манипулация. В този случай
по-скоро бих подкрепил румънското правосъдие,
защото една демокрация, която не може да се защитава, не може и да оцелее.
В случая с Марин Льо Пен - чиито съдебни измерения не познавам - се сблъскваме с един доста по-различен казус. В продължение на доста години дъщерята на крайнодесния лидер Жан Мари льо Пен внимателно придвижи своята партия към видимо по-умерени консервативни позиции и доказа своя отказ от десен радикализъм. Националният съюз на Марин льо Пен публично се разграничи от радикализма на Алтернатива за Германия и отказа да членува заедно с нея в една европейска партийна фамилия.
На последния консервативен форум във Вашингтон - CPAC - младият заместник на Льо Пен
Журдан Бардела напусна събранието в протест срещу поздрава на Стив Банън
към залата - вдигната ръка по добре познатия нацистки образец.
Партията на льо Пен устойчиво променя важни аспекти на своята политическа програма - включително афинитета си към режима на Путин от близкото минало.
Съдебното преследване, независимо от неговата обоснованост, може да въздейства върху този тип популистка дясна алтернатива само в една посока - обратно към радикализация.
Едва ли Франция има интерес от това, едва ли Европа има интерес от това. Придвижването към позиции на умереност на редица дяснопопулистки движения дава възможност тяхното неизбежно включване във властта в обозрима перспектива
да се случи без големи сътресения на демократичната система
и чрез интегрирането им в демократичните процедури и институции. Политическият път на италианския премиер Джорджа Мелони е добър пример за това. Алтернативата е нелицеприятна. Наблюдаваме я във Вашингтон, наблюдаваме я в Будапеща, а рискът да я наблюдаваме и на други места непрекъснато нараства.
(От фейсбук)