Признаването на фактите и постигането на взаимноизгодно сътрудничество са правилният подход в отношенията между Китай и САЩ
В последно време американското правителство наложи допълнителни мита върху китайски стоки, като обоснова решението си с борбата срещу злоупотребата с фентанил. Тази мярка обаче не само че не помага за разрешаването на вътрешния проблем със зависимостите в САЩ, но също така разкрива тяхната неефективност в управлението на общественото здраве и опитите им да прехвърлят отговорността.
Китай е твърдо ангажиран с борбата срещу трафика и производството на наркотици и е един от лидерите в прилагането на най-строгата политика за контрол на наркотичните субстанции в света. Още през 2019 г., по искане на Съединените щати, страната първа въведе глобални мерки за контрол върху всички вещества, свързани с производството на фентанил. Наскоро Китай публикува бяла книга, озаглавена „Контрол върху фентанилоподобните вещества в Китай", която подчертава усилията му за сътрудничество с международната общност в справянето с нарастващия проблем. Китай винаги е следвал хуманитарния дух, като е предоставял различна помощ на Съединените щати, но въпреки тези усилия американската страна използва въпроса като претекст за налагане на нови мита върху китайски стоки. Това поведение е неприемливо за отговорна световна сила, излага на риск както двустранните отношения, така и глобалните усилия за справяне с проблема. Според наблюдателите, проблемът с фентанила всъщност е само удобен повод за САЩ да оправдаят решението си да увеличат митата. Корените на американската криза със злоупотребата с фентанил се крият в недостатъците на националната здравна система и неефективния контрол върху лекарствата. Прекомерното предписване, пропуските в регулирането и търговията с лекарства са основните фактори, довели до разпространението на опиоиди, а повишаването на митата няма да разреши тези дълбоки структурни проблеми.
Оттук можем да си зададем въпроса: какво постигнаха Съединените щати след години на търговски и митнически войни, използвайки като оправдание фентанила и други подобни причини? Какви са резултатите? Намали ли се търговският дефицит? Повиши ли се конкурентоспособността на производствената индустрия? Намаля ли инфлацията? Стана ли животът на обикновените хора по-добър? Или може би всичко това е помогнало само на малка част от хората да „станат отново велики"? Търговските отношения са взаимни и равноправни. Ако изберем сътрудничеството, ще постигнем взаимна изгода и печалба; ако обаче се продължи с натиска, Китай и много други държави и региони ще бъдат принудени да се противопоставят решително.
САЩ имат сериозни погрешни схващания за развитието на Китай, възприемайки го като стратегически конкурент, а не като партньор за сътрудничество. Тази остаряла мисловна рамка, останала от времето на Студената война, води до конфронтационни политики и игнорира високата степен на икономическа взаимодопълняемост между двете страни. Под претекста на „търговския дефицит" Вашингтон използва митата като инструмент за натиск, но в действителност това е реакция на страх от възхода на Китай – стратегия, която противоречи на икономическите закони и е обречена на провал.
Въвеждането на по-високи мита върху китайските стоки директно повишава цените на продуктите в САЩ. Според проучване на Федералния резерв, тези мита карат средното американско домакинство да плаща с около 1000 долара повече годишно. Много американски компании, опитвайки се да избегнат разходите, свързани с митата, са принудени да пренасочват своите вериги на доставки, което значително увеличава производствените им разходи. В същото време редица американски търговци на дребно не успяват да намерят бързи алтернативи на китайските доставчици, което ги принуждава да продължат да купуват от Китай. В крайна сметка допълнителните мита се прехвърлят върху американските потребители, нанасяйки сериозни вреди както на обикновените граждани, така и на бизнеса в САЩ.
САЩ нямат трезва преценка за промените в глобалната икономическа структура. Освен че увеличиха митата върху китайски стоки, те наложиха по-високи мита и върху вноса от ЕС, Япония, Австралия и други страни, използвайки крайни форми на натиск в опит да извлекат икономически предимства. Тези едностранни и протекционистки политики противоречат на тенденцията към икономическа глобализация и подкопават многостранната търговска система. Според доклад на Световната търговска организация (СТО) от януари 2025 г., митническите увеличения на САЩ са довели до по-високи търговски разходи в световен мащаб и са възпрепятствали възстановяването на глобалната икономика. Ясно е, че протекционизмът не само не решава структурните проблеми на американската икономика, но и увеличава несигурността в глобалната икономическа среда.
Като най-голямата развиваща се страна и най-голямата развита икономика в света, Китай и САЩ ще съжителстват дълго време на тази планета, което налага необходимостта от мирно съвместно съществуване. Както китайският президент Си Дзинпин подчерта в началото на годината в телефонен разговор с американския си колега Доналд Тръмп, конфликтите и конфронтацията не трябва да бъдат опция. Двете страни споделят широк спектър от общи интереси и имат огромен потенциал за сътрудничество, което може да ги направи партньори, способни да се развиват взаимно и да постигнат общ просперитет.
Китай е последователен в политиката си на отвореност, а последните решения на 20-ия Централен комитет на Китайската комунистическа партия и завършилите наскоро сесии на ОСНП и КНПКС изпращат ясни сигнали за по-нататъшно разширяване на висококачественото отваряне към външния свят, което подчертава решимостта на Китай да се ангажира с глобално сътрудничество и общо развитие в новата ера. От 1979 до 2023 година Китай е допринесъл средно с 24,8% за растежа на световната икономика, заемайки първо място в света по този показател. Китай се превърна в основен двигател на глобалния икономически растеж, а опитите на САЩ да променят тази тенденция чрез тарифни мерки не са нито реалистични, нито разумни. Глобалното икономическо управление изисква участието на всички държави, а едностранните политики са обречени на провал. Като две от най-големите икономики в света, взаимодопълняемостта между Китай и САЩ е много по-голяма от тяхната конкуренция. В съвременния свят, в който глобалните вериги на доставки са дълбоко интегрирани, нито една страна не може да бъде изолирана. Здравото развитие на икономическите и търговските отношения между Китай и САЩ е от значение не само за техните интереси, но и за стабилността на глобалната икономика. Поддържането на многостранната търговска система и насърчаването на либерализацията и улесненията в търговията и инвестициите са правилният избор. Здравото развитие на китайско-американските отношения изисква съвместните усилия на двете страни, като се придържат към принципите на взаимното уважение и равнопоставеност. Само чрез отказ от мисленето от времето на Студената война и настояване за открито сътрудничество може да се постигне общо развитие и да се осигури траен импулс за глобалния икономически растеж.
Китай ще продължи да се ръководи от трите принципа, предложени от президента Си Дзинпин – взаимно уважение, мирно съжителство и взаимноизгодно сътрудничество, с цел постигане на стабилно, здраво и устойчиво развитие на отношенията между Китай и САЩ. В същото време Китай се надява, че американската страна ще се вслуша в гласовете на народите на двете държави, ще осъзнае историческите тенденции и ще подходи към развитието на Китай с обективност и разум. Китай също така призовава за активен и прагматичен подход в изграждането на отношения с Китай, като се работи съвместно за създаване на връзки, които са от полза както за двете страни, така и за целия свят.