В Скопие претенциите идват с яденето
- Какво означават приказките за "вековна македонска идентичност"
“Трябва да видим действия, а действията според мен представляват признаване на решенията на Съда по правата на човека в Страсбург за македонската общност в България. Ясно и недвусмислено признаване на вековната македонска идентичност, ясно и недвусмислено признаване на вековната македонска култура, традиция, обичаи и ясно и недвусмислено признаване на македонския език, който е официален език в ООН от 1945 г.”, каза премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски. Поводът е, че посланикът на ЕС в Македония Михалис Рокас обяви, че Скопие трябва да продължи усилията си за осъществяване на реформите, приети съгласно Плана за растеж на Западните Балкани. Потърсихме за коментар историка и археолог проф. Николай Овчаров.
Това, което казва Мицкоски, можеше да се очаква и ние от кръга “За Македония” (в който сме с проф. Пламен Павлов, проф. Анна Кочева и други видни историци) предупреждавахме за това. Знаехме, че когато се започна с претенциите на управляващите от Северна Македония, неминуемо щеше да се стигне и до историческите претенции.
По тази причина и в Страсбург още преди 3 години, а и по-късно в наши декларации винаги сме казвали каква трябва да бъде позицията на българската държава. Тази позиция е изградена изцяло на базата на договора от 2017 година, а по-късно и на френското предложение.
И сега съм категоричен, че в никакъв случай не трябва да се отстъпва не само от вписването на българите в конституцията на Северна Македония, но и за това, за което Мицкоски говори. Не трябва да отстъпваме от това, че
имаме обща история условно до 1944 година
Датата е условна, защото имаме обща история и след това, а и няма как да отрежеш историята като с нож. Важно е да отстояваме също, че езикът, който се говори в Северна Македония, е българска редакция. Историята на една държава може да бъде започната от определена дата, но езикът не може да бъде променен.
И за съжаление, не съм оптимист за развитието на отношенията между Скопие и София.
Ако говоря за моята лична позиция като човек, който познава много добре Вардарска Македония - аз я наричам точно така, както е озаглавена и моята голяма дисертация - на тази територия претенциите идват с яденето, както се казва. Не можем да ги променим. Поне 3 поколения, дори и повече от 20-те и 30-те години на миналия век и особено след 1944 година са с промито съзнание.