Населението старее - може да е плюс, но може и да носи разруха (Графики)
Европа и демографските дивиденти
Замислете се за момент - в началото на XI век на територията на днешните Индия и Китай се е създавал над 50% от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) по онова време, а на територията на сегашните Западна Европа и САЩ - под 10%. Според същите оценки в средата на XX век позициите са разменени - Индия и Китай са произвеждали под 9% от глобалния БВП, а Западна Европа и САЩ - над 50% (фиг. 1).
Разместванията не са само между Азия и Запада. В Европа след средните векове икономическата тежест се измества от Средиземноморието в посока северозапад.
Какво стои зад тези размествания? Много учени свързват разместванията пряко или косвено с демографски фактори. Преди векове, когато браковете са били повсеместни и ранни, в Северозападна Европа се наблюдава нещо безпрецедентно. Хората встъпват в брак много късно, а голяма част остават неженени - след края на XV век средна възраст при сключване на първи брак за жените в Нидерландия е около 27 г. (достигайки понякога и до 30 г.) и около 20-30% никога не встъпват в брак. Подобни са били тези показатели и във Великобритания. За сравнение - в края на XIX век средна възраст при сключване на първи брак за жените в България е около 19,5 г., а в съседна Сърбия - около 18,5 г. Под 1% от жените на възраст 45-49 г. в двете балкански страни остават неомъжени.
Човешкият капитал като основа на "европейското икономическо чудо"
Според някои историци и икономисти (E.L. Jones, M. Mitterauer, K. Pomeranz и други) тези особености на брачността в Северозападна Европа способстват за формирането на безпрецедентен за времето човешки капитал и правят възможна индустриалната революция. Според тях
късните бракове снижават с 25 до 40%
възможните раждания в контекст, където семейното планиране е било немислимо. Това дава възможност на жените да повишават образованието и уменията си и насърчава достъпа им до пазара на труда по време, когато жените в останалите общества са били ограничени до домакинството.
Освен това семействата могат да влагат и повече ресурси в децата си и в тяхното здраве, образование и развитие, което също увеличава човешкия капитал. Англия и Нидерландия се превръщат в страните с най-висока грамотност в света през този период.
Друга последица са промените във възрастовата структура на населението. По-малкото деца в резултат от намаляващата раждаемост “стесняват” основата на възрастовата пирамида, увеличавайки дела на населението в трудоспособна възраст и намалявайки този на “зависимите”, което предполага повече възможности за инвестиции и развитие. Това е естествена част от демографския преход, която предхожда “стареенето на населението” и се свързва с понятието
“демографски дивидент”,
т.е. потенциала за икономически растеж в резултат от промени във възрастовата структура на населението.
Фигура 2 представя процента на населението на възраст от 20 до 65 г. в Китай и Южна Корея, както и в Република Ирландия и Алжир през периода 1950-2025. Забележете колко добре съответства бързото увеличаване на този процент в Южна Корея от средата на 70-те г. и малко по-късно в Китай с началото на бързия икономически растеж в тези страни.
Същото важи и за Ирландия. Въпреки че споделя късните бракове със съседите си на Британските острови, Ирландия остава много бедна до втората половина на XX век. Това показва, че демографските фактори сами по себе си не предопределят съдбата на една страна.
Експертите приписват икономическия успех на Ирландия през последните десетилетия на реформите от края на 70-те и 80-те г. на XX век, които модернизират страната и създават благоприятната политическа и институционална среда, помагайки ѝ да постигне завиден икономически растеж и
да стане една от най-богатите
страни в Европа Според оценки около 30% от този растеж е пряко свързан с демографския дивидент.
Алжир е друг интересен пример. През последните десетилетия страната проявява характерни черти на “европейската” брачност - например средната възраст при сключване на първи брак за жените там нараства от 21 г. през 1977 до 29 г. през 2008 г. Както показва фигура 2, от края на XX век Алжир следва същата траектория, както преди това Южна Корея, Китай и Ирландия. Вместо демографски дивидент обаче Алжир и другите страни в Арабския свят се сблъскват с Арабската пролет.
Докато азиатските страни и Ирландия успяват
да впрегнат енергията на големите кохорти
от млади хора за икономическото си развитие, в арабските страни обезнадеждени младежи се бунтуват срещу корупцията, автокрацията и липсата на перспективи. Това отново потвърждава, че демографията не е съдба; тя е това, което направим от нея. В случая едни и същи промени във възрастовата структура се свързват с икономически успехи в един контекст и с разруха в друг.
Но да се върнем към първоначалния въпрос – за икономическите размествания и влиянието на демографските фактори. Сега западният свят губи позиции в световната икономика. Китай, Япония, Южна Корея и все повече Индия отново изместват икономическата тежест към Азия. Много анализатори свързват това пак с демографски фактори, особено с ниската раждаемост в Европа (въпреки че в много азиатски страни тя е още по-ниска) и застаряващото население (в Азия делът на възрастните хора е все още по-нисък, но темповете на стареене на населението са много по-високи).
Възниква въпросът какво следва за Европа след демографския дивидент. Демографи и икономисти говорят за т.нар. втори демографски дивидент и го свързват с късните фази на демографския преход.
Според тях той произтича от увеличаването на продължителността на живота в стареещи населения, което кара хората да
спестяват повече “за старини”
Тези спестявания обикновено се инвестират в различни финансови инструменти, създавайки значителни капиталови маси и така способстват за растежа на националния доход.
Както първият, така и вторият демографски дивидент не са гарантирани. Доколко една страна ще се възползва от потенциала, зависи от качеството на управление и на човешкия капитал, от политиките в области като образование, здравеопазване, пазар на труда и икономиката като цяло, както и от други фактори. Нека повторим - демографията не е съдба, тя е това, което направим от нея.