Манол Генов: Нужни са спешни промени в два закона, за да се въведе справедлива такса смет
Замърсяването на въздуха е проблем, 40% от домакинствата се отопляват с твърдо гориво. Продължаваме да работим, има напредък, но има и много още да се направи, казва министърът на околната среда и водите
Още акценти:
- Нямаме достатъчно добра реактивност по време на бедствени ситуации, а това показва и сериозна липса на превенция
- Няма риск от замърсяване на Българското Черноморие след аварията с руските танкери
- Надявам се, че от догодина ще има действаща депозитна система и в България
- Имате ли вече набелязани мерки, за да се осигури по-добро управление на водните ресурси в страната, особено в контекста на засушаването и намаляването на запасите, г-н Генов?
- Ако още в първите дни на този мандат успея да кажа кои са точно ефективните мерки, с които трайно да минимализираме продължителността на засушаванията и намаляването на водните запаси в определени региони, ще съм най-щастливият човек в това правителство.
Разбира се, че имам идеи, проблемът отдавна ме занимава. Длъжни сме и няма никакво време за отлагане. Защото състоянието на водите ни – в природата, за бита, за икономиката, е базов проблем за всяко управление и за нашето правителство важи с пълна сила.
Водите навсякъде бележат трайна тенденция на недостиг – като региони, сезонност и прочее. Страната ни не прави изключение. Имаме проблем не толкова с количествата води, а с тяхното разпределение.
Това, което трябва да направим, е да осигурим оптимален режим на разпределение на наличните води. Държавата не може да живее на молитва за дъжд. Лятото на 2024 г. бе рекордно сухо, а есенните месеци бяха с много слаби валежи. Но ние трябва да обърнем внимание и на ресурса от подземни води, защото учените посочват, че неглижираме капацитета им.
Проблемът не е единствено и само в засушаването, а и в недалновидното управление на водите от десетилетия. Би трябвало да нямаме проблеми там, където имаме язовири. Но се оказва, че реалността не е такава. Трябва да се дадат отговори на редица въпроси. Например дали язовирните води се ползват отговорно, дали обемът им в някаква част не се пренасочва към други обекти, без това да е стратегически оправдано? Дали е нужно целогодишно да поддържаме с язовирите мрежата на напоителната система, вместо да се ползват и за водоснабдяване? И най-сетне да започнем реформа, с която рязко да намалим изтичането на водни ресурси през компрометирана инфраструктура.
Нужно е и ефективно да инвестираме в горите, които са доказан щит срещу суша и наводнения едновременно.
- А реагираме ли адекватно на климатичните промени и достатъчно подготвени ли сме за тях?
- Страната ни няма как да е остров на спокойствие в тази посока. Имаме Национална стратегия за адаптация към климата и план за действие. Те са полезни, защото имат сериозна доза конкретика. Имаме и законодателни инициативи, имаме и институционалност, ангажирана с този проблем.
Вярно е, че случващото се като инциденти с природни бедствия е свързано и с климата. Но това няма как да ни успокоява и оправдава. Ние продължаваме да нямаме достатъчно добра реактивност по време на бедствени ситуации, а това означава и сериозна липса на превенция. Нямаме и надеждно финансиране, твърде слаба е ангажираността и на частния сектор и комуникацията му с държавата.
В няколко доклада на Европейската агенция по околна среда се акцентира, че минимализиране на рисковете от климата за Европа може да се случи единствено с общи усилия.
Като конкретни мерки винаги можем да кажем увеличаване на зелените зони в градовете, отговорното изсичане - колкото, където и когато е нужно на горски масиви, опазването на горите и ред други.
- В последните години България се сблъсква и със сериозни проблеми с качеството на въздуха и завишение на фините прахови частици. Какво следва да се направи?
- Това е сериозен проблем, който не е специфичен единствено за България. Има доклад на Европейската сметна палата от 2018 г., според който замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в Европейския съюз, свързан с околната среда. Пак там се посочва, че води до стотици хиляди случаи на преждевременна смърт и е причина за разходи, свързани със здравето, в размер на стотици милиарди евро.
Логично най-уязвими са хората в големите градове, у нас е същото. Имаме политики и мерки по тях и система от санкции. Автомобилите продължават да са сериозен замърсител, макар все по-стриктни да стават изискванията и все по-категорични глобите. Домакинствата също допринасят за замърсяване на въздуха, общо над 40% в страната ни се отопляват на твърдо гориво. Продължаваме да работим по всичко това, има напредък, но има и много още какво да се направи.
- Сходно е и положението с миризмите. Имаше предложени законодателни инициативи от министерството, но не се стигна до приемането им. Вие възнамерявате ли да се заемете с този казус и да ги придвижите отново към Народното събрание?
- В Русе, Разград, Нова Загора, село Труд бяха спрени инсталации за производство на електрическа енергия от биомаса. МОСВ няма да спира дейността си и контрола за ликвидиране на причините за такива миризми и това трябва да се превърне в последователна политика. През почивните дни имаме сигнали от Кърджали на площадката на оловно-цинковия комбинат. Това ще ни бъде един от приоритетите.
- Ще успее ли България да въведе т. нар. депозитна система от 2026 г.?
- Депозитната система е прагматична и опростена за използване и носи директен ефект. Дебатите по проблемите на сметосъбирането показват, че далеч не така стои проблемът с ползването на цветните улични контейнери за разделно събиране, където продължаваме да търсим начини за повече видима полза и ефект.
Доказано е, че при депозитната система за хората е десеторно по-сигурно, че няма да изхвърлят ей така бутилката, а ще я предадат на най-близкото място за връщане. Неправителственият сектор в екологията е оптимистичен, че така количествата на безразборно изхвърлени бутилки рязко ще намалее.
Тази система е и икономична, защото не изисква специални инвестиции от страна на държавата. Знам, че общо над 20 са страните в Европа, които работят по нея и никоя не се е отказала, след като я е въвела.
Смятам, че може да се задейства и у нас през идната година. А това е важно, защото така ще отговорим в срок на изискванията на ЕК. Имаме ангажимент до 2029 година да събираме 90% от годишния оборот на пластмасови бутилки за еднократна употреба.
- Срещу България има и наказателна процедура от ЕК, защото все още не сме приложили принципа “замърсителят плаща”. В края на декември ни бе даден срок от два месеца, за да предприемем необходимите мерки, но май няма да успеем?
- По този проблем, както се казва, вече няма накъде да мърдаме. Но никак няма да е лесно, много работа следва да се свърши, но този механизъм доказано е работещ. Да го прилагаме на практика, означава справедливо разпределение на разходите за замърсителите. Целта на този принцип е да се стимулира избягването на щети на околната среда и да се носи отговорност за причинено замърсяване. Също така разходите за отстраняване се покриват от замърсителя, а не от данъкоплатеца.
Притесненията обаче не са едно и две. Общинските власти основателно са напрегнати за изчисляването на такса смет. Страхуват се от дисбаланси по повод вида на жилищата, опасяват се дори и от фалити, ако откажат да вдигнат таксите. Категорична е необходимостта от спешни промени в Закона за етажната собственост и този за гражданската регистрация, за да се въведе механизмът “замърсителят плаща” и да се излислява справедлива такса смет. Защото сега масово не се знае съседът ни каква адресна регистрация има.
- Предлагате и сформирането на междуведомствена работна група по проекта за подобряване на корабоплаването по Дунав? Разкажете малко повече за него.
- Този проект върви от няколко години между България и Румъния. Най-важното е, че румънските колеги, когато са правили тяхното предложение за инвестиции за удълбочаване на Дунав и укрепване на брега, са забравили, че реката има и десен бряг, а не само ляв. Така че моето предложение е да бъдат ангажирани българските специалисти относно ерозийните процеси, които могат да възникнат по време и след тази корекция, защото българският бряг трябва да бъде защитен. Той е по-висок и всички дейности, които бъдат провеждани за удълбочаване на Дунав, драгиране и други, могат да навредят на българския.
Тази експертна група ще се ангажира да бъдат изяснени проучвателните дейности, кумулативният ефект от всички дейности по отношение на свлачища и превенцията от земетресения.
Нужен е много внимателен подход при оценката на въздействието върху околната среда и затова призовах колегите от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството да създадем работна група, за да бъдат защитени българските интереси, здравето на хората и да бъде запазена и природата по река Дунав, където има доста резервати и защитени зони.
- Има проблеми и със замърсяването на Черно море с нефт и отпадъци от земеделието. Пресен пример е случай в Керченския залив. Какво може да се предприеме, за да се защитят морските екосистеми?
- От анализа на актуални сателитни снимки от Военноморското училище категорично стана ясно, че няма опасност от замърсяване на българската акватория в Черно море след аварията с два руски танкера на 15 декември 2024 г. Пътят на разлива подлежи на всекидневен мониторинг в България, Русия, Румъния, Турция и Украйна.
- Какви ще бъдат вашите основни приоритети?
- Има риск в това министър на екологията да си избира приоритети. Екологията е система, която не позволява фаворизиране на един сектор за сметка на друг. Но със сигурност един от приоритетите ще бъдат мерки срещу безводието.
Защото водата е свързана с почти всички проблеми в екологията - климатични промени, замърсяване, речно и морско корабоплаване и други. Не можем да говорим за екология, ако пренебрегваме водите. Да имаме достатъчна като количество, качество, инфраструктура и достъпност, е част от националната сигурност на страната ни.
CV
- Завършил е Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” със специалност “Руска филология”
- Има магистърска степен от Стопанската академия “Димитър Ценов” в Свищов със специалност “Управление на бизнеса”
- Бил е общински съветник и заместник-кмет на община Асеновград
- Работил е като контрольор и управител на ВиК - Пловдив
- Понастоящем е и областен председател на БСП - Пловдив, член на Националния съвет на БСП, както и на Изпълнителното бюро на партията