Идва 3 март: нито обядът е бил безплатен, нито готвачът - безкористен
Понеже наближава Трети март и ще започнат пасквилите и патоса, нека припомним, че в края на Руско-турската война, Русия изисква от Османската империя значителни територии и репарации. През май 1878 г. тя сключва специален протокол, с който се задължава пред Великобритания да приеме ревизия на санстефанските граници на бъдеща конференция в Берлин. На въпросната Берлинска конференция, Русия получава 90% от земите, които иска за себе си, а всички основни териториални съкращения, са направени за сметка на "Българския проект". Същевременно Северната империя си издейства възстановяване на правото на боен флот в Черно море и правото на достъп до международната комисия, регулираща търговията и плаването по р. Дунав. За целта Петербург си връща Южна Бесарабия, разменяйки я за българската Северна Добруджа, която султан Абдул Азиз е дал на Екзархията, но която граф Игнатиев е предал на Румъния. Български територии са отнети и в полза на Сърбия (Пирот и Враня) в името на "запазване баланса на силите" и стремежа на Австро-Унгария да пренасочи сръбските интереси надалеч от Босна.
Подсещам, че според Санстефанския мир (потвърдено в Берлин), Русия изисква всички разходи по поддържането на нейния окупационен корпус в българските земи да се покрият от българите за срок от 2 години (намалено в Берлин на 9 месеца), в резултат от което до 1912 г. част от средствата на България заминават директно към руската хазна за изплащане на Окупационния дълг - 82 000 000. Та обяда определено не е бил безплатен, нито готвачът е бил безкористен и алтруистичен, когато ни го е готвил.
(От фейсбук)