Русия никога не печели при сражение с армия, а като обсипва врага с пушечно месо
При последните си изказвания украинският президент Зеленски заяви, че руснаците не са постигнали целите си - те не са унищожили независимостта на Украйна. Украйна е там, стои, слава Богу. Руснаците не постигат нищо на бойното поле. Реално погледнато. И още: Путин не може да признае, че реално губи Украйна: той не я е победил.
За съжаление Зеленски отново допуска една и съща грешка, която произтича пряко от неговия светоглед. Той подхожда към ситуацията във войната с Руската федерация от западна гледна точка.
Фьодор Тютчев пише прочутите си редове: "Не можеш да разбереш Русия с ума си". Редове без капка ирония.
Фактът, че Руската федерация не извоюва до този момент решителна победа в Украйна, не означава, от гледна точка на самата нея, че тя губи. За нея това е нормално и така се приема не само от правителствените медии, но и от голяма част от населението. Руската федерация никога не е печелила победа чрез генерално сражение с вражеската армия; исторически всички руски победи са постигани чрез тотално разкъсване и обсипване на врага с "пушечно месо", докато врагът просто не може да понесе загубите. Същото може да се каже и за единствения, засега, военен съюзник на Русия - КНДР.
За по-голямата част от света огромните човешки жертви със съмнителни резултати са ясна причина да се спре една военна авантюра, защото тя е катастрофа за страната. Но за Руската федерация и КНДР планините от трупове не са проблем, а напротив - те са гаранция за победа, защото човешкият живот в тези страни е, както казва генерал Залужний, "най-евтиният ресурс".
"Кога Русия ще разбере, че губи войната?" - питат Западът и Украйна. Краткият отговор е - никога. Цивилизациите от този тип не прилагат принципа за фиксиране на загубите. Подобно на Златната орда те могат само да напредват и да се самоунищожат поради изчерпване на човешкия ресурс.
Откакто Руската федерация влезе във войната и възстанови икономиката си на военни релси, тя има само два изхода: или да победи - независимо с какви загуби, или да изчезне, оставяйки се на милостта на Китай и Индия. Самият Владимир Путин разбира това и открито говори за него, и никой няма да спре този процес - нито Тръмп, нито самият Путин, докато е жив.
Западът гледа на това с разбиране и със страх - както се казва "с широко затворени очи" - защото днешната свикнала на добър, нормален и преситен живот Европа, не е готова за ново нашествие.
Във войната срещу тоталитаризма е необходимо или да се "надхитри самият Хитлер" (Дрезден, Хамбург, Хирошима и Нагасаки), или да се определят правилно онези важни цели, ударите по които наистина ще разклатят тоталитаризма. И това не са човешки животи. В диктатури като Руската федерация или Иран властта винаги е преплетена със собствеността. Затова именно ударите по тези обекти, от които се храни тоталитарната власт, ще й нанесат много повече щети, отколкото обезсилването на поредната дивизия край Курск.
Онези, които всяка нощ изпращат украински безпилотни самолети дълбоко в територията на Руската федерация, осъзнават добре това. И не е необходимо хирургът да чака примирие от тумора, който познава само функциите "да яде" и "да умре". Не е необходимо да се изразходват средства за планиране, за да се доведе Руската федерация до състояние, в което може да бъде разбрана логически - може да й се помогне само да съкрати пътя към пропастта, а мерките за тази цел не са "западни".
(От фейсбук)