Легендарна снимка вдъхнови книгата за Гунди, която стана №1
Големият майстор на обектива Петър Спасов я донесе в редакцията на на в. "България Днес", как събрахме неизвестните истории
Ако Петър Спасов беше получавал само по един лев за всяка публикация на неговата най-известна снимка на Гунди, сигурно щеше да е милионер. Кадърът, на който Аспарухов се е извисил, за да удари топката с глава на фона на претъпканите трибуни, е отпечатвана в огромни тиражи за плакати, календари и фотоси за спомен. Голяма част от футболните привърженици, които не са имали щастието да гледат великия нападател на живо, го познават именно от тази снимка.
“Виждал съм моя кадър в един куп вестници и сайтове в интернет, а никъде не пише кой е авторът - разказа при една среща в редакцията на в. “България Днес” големият майстор на обектива Петър Спасов, дългогодишен фоторепортер в “Народен спорт”. - Все едно се е появила от нищото. А това не е така. Авторът съм аз. Ето, пазя негатива.”
Интервюто с Петър Спасов излиза на страниците на “България Днес”, но интересната история със снимката на Гунди продължава да гложди любопитството на журналистите от спортния отдел. По това време традицията е да се обядва в заведение близо до редакцията и там винаги се раждат куп идеи. Оказва се, че всеки от репортерите знае поне няколко истории за Аспарухов, разказани от близки приятели, съотборници или футболни съперници на нападателя. Истории, и то какви! Такива, които не са публикувани дотогава, въпреки че за Аспарухов са изписани тонове мастило.
Защо не съберем на едно място всичко, което ние знаем за Гунди, и не се разровим за още? Хората, които са го познавали лично и пазят спомени за него, вече не са толкова много и с времето ще става все по-трудно да черпим такава информация от извора. На всичко отгоре Петър Спасов има още куп снимки, които никога не са публикувани. Идеята за “Гунди - какъвто не го познавате” вече започва да се оформя. На поредица обеди в несъществуващата вече кръчма “Терасата” е измислена структурата - 28 глави, които не само проследяват жизнения път на Аспарухов, но и го разкриват като личност със случки, останали неизвестни на публиката.
Числото 28 не е случайно
избрано. Именно на толкова
години Гунди си тръгва
от нашия свят след ужасяваща автомобилна катастрофа.
Петър Спасов осигурява 28 снимки, образец за фотографско майсторство на световно ниво.
Истината е, че всеки от авторите имаше някакъв бекграунд по темата “Гунди”.
“Познавахме се вече с доста хора, били близки с Аспарухов, като Иван Вуцов, Александър Костов, Александър Манолов-Мамута, Лидия и Димитър Карови и други. Но има и един друг приятел на непрежалимата “деветка” още от времената, когато той е бил ученик. Става въпрос за Архангел Петров, когото всички наричат бате Рашо. Той е няколко години по-възрастен от Гунди, били са близки приятели, играели са в неделните мачове “женени” срещу “ергени”, разказва Георги Иванов - един от авторите.
Бате Рашо е именно човекът, който събира артефакти за музей на Футболист №1 за ХХ век у нас, както и двигателят за основаването на Национален фенклуб “Гунди”, чийто пръв председател бе самият Иван Вуцов. Петров отвори дома си, спомените си и сбирката си за книгата “Гунди - какъвто не го познавате” на издателство “Труд”. Въпреки че в годините са правени неведнъж интервюта и репортажи с него, той отново намери неизвестни факти от живота на Аспарухов. А голямата му болка е това, че фенклубът така и не получава зала в “Слатина”, където да бъдат изложени експонатите от сбирката му.
Това, което знаеше до излизането на книгата само Архангел Петров, е желанието на
Гунди да стане автомобилен
състезател след края на
футболната си кариера
И искал да кара своето “Алфа Ромео”, като го пригоди за ралита. Това признал самият футболист на приятеля си на връщане от мач в Сливен само седмици преди гибелта си.
Първият тираж на книгата, която стана най-продаваната за 2024 г. на издателство “Труд”, излезе навръх 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов. Представянето бе на “Герена” по време на тържествата по повода, които съвпаднаха с мач на “Левски” и “Ботев” (Пд) - двата клуба на Гунди.
След излизането на книгата в редакцията на “България Днес” заваляват мейли и обаждания от хора от цялата страна. Всеки от тях иска да разкаже за своята среща или история, свързана с легендарния нападател. Така се ражда рубриката “Народът за Гунди”. Тя от своя страна води до допълненото издание на книгата. Историите на хората влизат в него, а то е отпечатано по повод 80-годишнината от рождението на Аспарухов.
Представянето отново е на “Герена”. Този път под формата на среща на двама от авторите - Елица Младенова и Добромир Добрев, с феновете. Повече от два часа те подписват копия, а доставените в магазина на клуба книги се оказват недостатъчни.
“Направи ми впечатление колко много деца имаше - казва Младенова. - Бащите им бяха купили книгата за легендата, а те я стискаха като нещо много ценно. Няма по-голяма награда за труда ни от тези деца, на които знаем, че сме предали частица от магията Гунди.”