Деси Тенекеджиева: Не бих определила себе си като щастлив човек
"Аз не бих определила себе си като щастлив човек", каза актрисата, сценарист и продуцент Деси Тенекеджиева, която рядко показва слабост пред хората.
Зад фасадата на силна жена се крие „малко 4-годишно момиченце с големи мечти", което стои пред огледалото и пее песни на Лили Иванова. В откровено интервю пред Мон Дьо по NOVA Тенекеджиева разкрива болезнени истини за загубата на любимия човек, битката с вътрешните демони и пътя към светлината през мрака, който я заобикаля.
Тенекеджиева не крие, че животът й е белязан от тежки моменти. Тя описва себе си като човек, който „помита всичко около себе си" и често изпада в депресивни състояния, в които дори мисълта за край на живота е на дневен ред. Актрисата споделя, че темпото, с което живее, е изключително натоварващо и малко хора успяват да го издържат.
Предателството на съдбата: Загубата на Стоян Камбарев
Най-голямото изпитание за Деси е загубата на режисьора Стоян Камбарев. До ден днешен тя сънува как той се прибира у дома и се бори с въпроса как да продължи живота си без него. Смъртта му, причинена от рак на белите дробове, е тежък удар, с който тя продължава да се справя. Тенекеджиева описва последните дни на Камбарев, неговата борба и нежелание да се предаде на болестта. „Той през деня ми каза, химикалката ми спря. А, и часовника ми спря. И това беше краят."
„Най-трудното беше да осъзнаеш, че си сам юнак на коня", казва Деси и споделя, че в този момент ѝ се е наложило да бъде много здраво стъпила на земята и заради детето си. Смята, че загубата е най-голямото предателство, което Бог ѝ е изпратил.
„Аз на хората рядко показвам, че съм слаба. Хората обичат маска, обичат усмивка, обичат фалш. Хората не обичат истината", споделя Деси Тенекеджиева.
Любовта като изпитание
Въпреки болката от загубата, Тенекеджиева намира сили да продължи напред. Тя говори за любовта като изпитание, както с покойния Камбарев, така и с настоящия си партньор. „Когато в момента обичаш, за партньора също е изпитание", споделя тя.
Борбата със зависимостите и вътрешните демони
Тенекеджиева споделя, че филмът я е накарал да разбере повече за хората със зависимости. Тя осъзнава, че зад всяка зависимост се крие бягство от нещо, от действителността. Актрисата говори откровено и за собствените си вътрешни демони, за депресивните състояния и мислите за край на живота. Тя признава, че се бори с вътрешна неудовлетвореност, която я „изяжда отвътре".
Пътят към светлината
Въпреки всички трудности Тенекеджиева вярва в пътя към светлината. „Пътят към светлината, минавайки през сянката, през мрака", е основният смисъл на „Дяволски игри". Филмът е метафора за личната й борба и за надеждата за изход от мрака.
Детската мечта и вярата в доброто
В края на интервюто Тенекеджиева се връща към „малкото 4-годишно момиченце", което все още живее в нея. Тя вярва, че въпреки всичко, има смисъл и че добрите истории са навсякъде около нас.