Пристрастени сте към телефона си, мозъкът ви може “да изгние”
- Не е официална медицинска диагноза, но е феномен, който води до когнитивни изменения
- Най-уязвими са подрастващите и тийнейджърите, когато емоционалният контрол и паметта тепърва се развиват
Всички имаме моменти, когато ни се струва невъзможно да откъснем поглед от екраните си, независимо дали прелистваме приложения за запознанства, гледаме забавни клипчета в ТикТок или преглеждаме новинарските сайтове. Tова влечение може да бъде толкова силно, че да наруши фокуса ни и когнитивното ни здраве. В интернет дори си има име за това: brain rot (мозъчно гниене). А то се случва толкова често, че дори наскоро бе обявено за дума на годината от “Оксфорд” за 2024 г.
Престижният британски университет определя този интересен феномен като “предполагаемото влошаване на умственото или интелектуалното състояние на човек в резултат на прекомерна консумация на тривиално и неангажиращо съдържание в мрежата”. Според “Оксфорд” употребата на термина “мозъчно гниене” е нараснала с 230% между 2023 и 2024 г. на фона на увеличаващата се загриженост за лошото въздействие на социалните мрежи върху нашето настроение и благосъстояние. Най-общо казано, brain rot е всичката тази ненужна и откровено затъпяваща информация, с която непрестанно сме заливани от телефона, компютъра и телевизора.
“Има надпревара за разработване на цифрово съдържание и платформи, които да привлекат вниманието на хората и да се конкурират на пренаситения дигитален пазар”, казва д-р Адам Левентал, професор и директор на Института за науката за пристрастяването към Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
“Социалните мрежи, които ползваме,
целят все по-голямо пристрастяване на обикновения потребител,
за да може да изкарват по-големи печалби. Те карат хората да ги използват непрестанно с часове, а в някои по-лоши случаи дори дни и ги излагат на нездравословно съдържание, което може да доведе до емоционални, поведенчески и дори интелектуални проблеми”, допълва той.
“Прекомерното време, прекарано пред екрана, може да повлияе негативно на вниманието, концентрацията, ученето, паметта, емоционалната регулация и социалното функциониране”, допълва д-р Лори Ан Мануел, психоложка и инструкторка в университета “Уилфрид Лорие”, която изучава зависимостите на човешкия мозък.
Предупредителните признаци за “гниене на мозъка” при хора от всички възрасти могат да бъдат
подобни на старческите когнитивни нарушения
и те включват: честа загуба на концентрация, дезориентация, трудности при създаването и запазването на нови спомени (особено за скорошни събития), проблеми с физическата грижа за себе си, промени в личността и общителността, предизвикателства в разсъждаването и загуба на способността за вземане на решения.
Този любопитен феномен може да се появи, защото в повечето случаи, когато сме забили нос в телефона си, не правим неща, които могат да насърчат здравето на мозъка ни - като физически упражнения, сън, общуване в реалния живот и решаване на комплексни проблеми, които изискват повече размисъл и концентрация.
“Твърде често пасивно скролваме и консумираме съдържание с бързи темпове, докато правим много неща едновременно - опитваме се да работим или учим. Това натоварва мозъка ни и го изтощава до степен, че да не можем да мислим качествено”, обяснява д-р Мануел.
“Вредното утилизиране на устройствата може да доведе до намаляване на ресурсите на вниманието, което води до по-слаби способности за учене и запаметяване. Така се увеличават стресът и емоционалната дисрегулация, особено при учениците и студентите, защото се налага постоянно да научават нещата отново и отново. Често се наблюдават и
ефекти върху физиологията на мозъка,
като например намалено сиво и бяло вещество, а това влошава капацитета и ефективността на обработката на приеманата информация”, добавя тя.
Сивото вещество се състои от тела на невронни клетки и техните дендрити. Дендритите са къси изпъкналости, които комуникират с близките неврони. За разлика от тях бялото вещество се състои от дългите аксони на невроните, които предават импулси към по-отдалечени области на главния и гръбначния мозък.
Една от причините, поради които “мозъчното гниене” може да бъде толкова голям проблем за хората, е, че то е вероятно да наруши т.нар. невропластичност, т.е. колко лесно централната ни нервна система се адаптира и създава нови връзки въз основа на нов придобит опит.
“През целия ни живот заниманията с нови дейности и неща могат да увеличат невропластичността, което от своя страна ни предпазва от влошаване на когнитивните способности и деменция с напредването на възрастта. Повтарящото се потребление на безсмислено съдържание на екраните има обратен ефект, като намалява способността на мозъка да управлява ефективно мисловните и поведенческите функции”, твърди д-р Мануел.
Децата и тийнейджърите са изложени на най-голям риск от brain rot, тъй като прекомерното прекарване на времето пред екрана в ранна възраст, докато мозъкът все още се развива, може да доведе до влошаване на когнитивното и поведенческото здраве през целия живот”, предупреждава психоложката.
“Младите, които тепърва създават мозъчни пътища и умения, подпомагащи устойчивото внимание, контрола на импулсите и регулирането на настроението, може да са по-уязвими към ефектите от brain rot-а”, смята и проф. д-р Левентал.
Въпреки че “мозъчното гниене” не е истинска медицинска диагноза, има някои неща, които можете да направите, за да го предотвратите и да се опитате да обърнете някои от последиците му.
Промяната на навиците, свързани с цифровите мрежи, може да подобри разсъдъка ви
Ограничаването във времето за използване на устройствата, сайтовете и приложенията, към които сме най-пристрастени, също е добра стратегия, твърдят специалистите.
“Има много приложения, които могат да ви помогнат да проследявате общото време, прекарано на екрана, и да налагате периоди на “дигитална детоксикация”, за да ви помогнат да се изключите от мрежата и да се занимавате с дейности в реалния живот”, разкрива д-р Мануел.
Това обаче е по-скоро краткосрочно решение и може да се наложи да преразгледате всекидневните си навици, за да подобрите настроението и мисловната си дейност, след като веднъж вече е настъпило “мозъчното гниене”.
“За да се постигне истинска промяна, трябва да се помисли за промени в начина на живот, които да са устойчиви в дългосрочен план. Например заместване на времето пред екрана с други дейности като медитация, физически упражнения, четене, усвояване на нови умения, научаване на нов език или музикален инструмент, твърди психоложката д-р Лори Ан Мануел.