Не му върви на Кики с публичността
Не му върви на Кики с публичността.
Особено напоследък.
Съберат се хора да ти окажат пълна подкрепа и разбиране, съпричастност и любов и ето ти – появява се сенсея и ти шушне някакви глупости в ухото. А ти – накичен с микрофон, че да се чуват любовните думи на хората и така да се разбере, колко те те обичат.
Щото те са дошли хората /леко с платен от партията транспорт/, за да ти окажат пълна подкрепа в действията – законни и незаконни. То това е демократично, да бъдеш "прав, когато съгрешиш дори..".
После – таман дръпнеш една хубава реч по телевизора в чест на своя добър /бивш/ приятел Диди и заявиш в ясно съзнание, че той никога не ти е бил никакъв приятел, а дълбок враг и че ти ама никога , никога, никога не си бил интимен с него и хоп – вземе тоз враг /бивш приятел/ дълбоко непочтено да пусне някакви чатове, дето ти го питаш ок ли е да „пуснеш" нещо.
Да, всичко тече, всичко се променя.... Така е. То и затова от някой бивши съпрузи, дето са лежали в общото легло, ама само понякога, стават чудовищни врагове. Ама нейсе.
После, вземаш активни пр мерки да поправиш щетите от горите неща, като направиш нещо политическо, дори нещо външнополитическо, такова, дето хората да го запомнят.
И вземеш , че отидеш да се инагурираш в Америка, па пуснеш един дълъг пост, как следващите американци /дето ти ги познаваш отблизо и дори сте си приятели/ ще ударят още по-жестоко твоя бивш приятел и настоящ враг, ще му затегнат магнитските мерки и той място под слънцето няма да може да си намери ..... и то някаква сравнително демократична телевизия те покаже как се инагурираш между китайската и индонезийска масовка на десетина километра от същинската инагурация и се оглеждаш нелепо, щото то си е нелепо да се окажеш там.
Дали си разрал, къде в действителност се намираш?
Може и да не си....
Щото, ако английският ти е е като българския, може и да не си разбрал.
(От фейсбук)