Как умници от света да станат студенти у нас
Важна цел от общата визия на ректори, партии, бизнес
Как да привлечем умни младежи от цял свят за студенти тук? Това явно ще е една от темите на министъра на образованието Красимир Вълчев. Тя бе поставена на деветото издание на церемонията “Академичните оскари” на 17 януари, което събра 17 ректори, държавници, лидери от бизнеса, студенти и абитуриенти. Домакини бяха зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов, в чиято сграда NV Tower в София беше церемонията, и “24 часа”.
Там министърът каза: “Моят апел е да се опитаме да формулираме едно базово съгласие, споделена стратегическа визия накъде да върви системата на висшето образование”. Според него “може да направим програма за студенти от трети страни. Трябват 20-30 милиона. Средствата ще ги дадем на висшите училища”.
На церемонията присъстваха и 8 бивши министри на образованието - виж по-долу какво коментират двама от тях.
В понеделник Красимир Вълчев проведе първата си официална среща с ректори, както и с ръководството на Съвета на ректорите и темата за чуждестранните студенти отново беше повдигната. Министърът обясни, че ще работи усилено за международната репутация на българското висше образование. “Имаме списък с безспорни политики, които да надграждаме и да следваме. Приоритетна задача е увеличаването на броя на студентите от трети страни”, уточни министърът.
В разговора се акцентира именно на политиката и продължаващите усилия за привличане на повече чуждестранни студенти у нас. Според министъра до голяма степен потенциалът за включване на студенти от Европейския съюз в българската образователна система вече е изпълнен, но все още има какво да се промени по отношение на обучаващите се от трети страни. В тази връзка се предвижда и обсъждането на
програма за стипендии и финансиране на обучението на студенти от трети страни
Предстоят разговори относно подобряване на процедурата за издаване на визи за обучение, включително и с другите ангажирани министерства. Тези срещи ще се реализират с активното участие на ректорите, за да намерим баланс и най-правилното решение”, добави министърът.
Сред приоритетите, които Красимир Вълчев обсъди на срещата, на която присъствата още синдикатите в сферата на висшето образование и представители на студентските съвети, са
- модернизация на системата,
- по-високи изисквания към студентите,
- утвърждаване на авторитета на висшите ни училища
- облекчаване на административната работа.
Министърът акцентира на необходимостта от създаване на обща визия в системата, в която да бъдат разписани основни акценти и приоритетни области.
“Ще работим заедно и ще търсим базов консенсус по основните политики.
Няма да има самоцелни реформи,
а такива, които са подчинени на интересите на системата и обществото – да модернизираме учебната инфраструктура, да подкрепяме преподавателите, да подобрим качеството и репутацията на висшето образование”, отбеляза министърът. Мерките ще бъдат предварително обсъждани, а за конкретните действия ще се търси общо съгласие.
По време на дискусията стана ясно, че МОН ще продължи да работи с ректорите за прилагането на най-ефективните решения и по отношение на приема – за разкриването на професионални направления в стратегическите области, но и за недопускане на прекалена фрагментация в системата.
Тодор Танев, образователен министър (2016 - 2017 г.): Да скъсаме с провинциализма
Основното е да се скъса с провинциализма на българското висше образование. Провинциализъм означава, че имаме професори и студенти оттук до Калотина, а след това не могат да бъдат признати. Пишат си в CV-тата, че знаят английски език, но това е туристически английски.
Трябва да сменим начините, по които се избират властите на университетите. До момента ние ги избираме по начина, по който го правим и с политиците - с таен вот.
Също така трябва да се смени структурата на университетите - в момента тя е феодална. По закон от 1947 година основно структурно звено на университетите е факултетът. Той се състои от много умни хора - факултетен съвет, където всеки е с високо IQ. Накуп обаче всеки факултетен съвет има много ниско IQ, защото хората вътре взаимно не си разбират от работата.
Сега си представете, че има 50-ина души, които изграждат една специалност, никога не се събират на едно място, но в същото време всеки си разбира от работата. Това се нарича департамент.
Сергей Игнатов, образователен министър (2009 - 2013 г.): “Свежа кръв” и свеж поглед в университетите
Това, което лично ме вълнува, е голямата болест на българското образование, която е причина за неговия провинциализъм - inbreading на кадрите. Тоест един човек завършва университет, постъпва в докторантура. След това става асистент, доцент, професор, а междувременно почва да се възпроизвежда и на най-добрите свои студенти им проправя пътя. В тази затворена система на възпроизводство трудно се появяват и проникват нови идеи, култура, нови начини на изследване, нови интереси. Защото всички вървят по една утъпкана пътека и в един момент рутината започва да подяжда отдолу корените на самата университетска система.
Моето виждане е, че една малка козметична промяна в закона трябва да позволи когато имаме смяна на ръководство на университетите - ректор, зам.-ректори, декани, ръководители на катедри, да се обявява международен конкурс. Ако това се приложи, един процент от университета винаги ще е “свежа кръв”, която идва някъде отвън.
Слава богу България е член на ЕС и сме част от огромна система. При една добре организирана система на мобилност тези, които работят в университета, могат да станат част от много други университети, така че да се вкара свеж поглед към света. Аз работех в такава система, през последните години бях ректор на Европейския хуманитарен университет във Вилнюс. Станах ректор в резултат на конкурс от 52-ма кандидати от цял свят. След мен дойде човек от Полша, който е бил зам.-председател на националната им банка. Сега е литовец. Дори за зам.-ректори и ръководители на департаменти конкурсите бяха международни.
Просто трябва да излезем от провинциализма. Имаме добро развитие на специалностите, новите поколения и студенти, и учени добре се оправят с английския език и при това положение трябва да отворим прозорците и вратите и наистина да бъдем част от ЕС.