За истерията за хляба, пържолата и ДДС-то
Хайде хора, да кротнем топката на ценовата истерия, става ли? Ние всички сме медийни чеда и квот' ни каже телевизорът или ФБ -такова. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров.
Тази носталгична легенда за хляба иска просто напомняне. Ами през 70-те и 80-те години цената на насъщния беше като следва: 15 ст. за типовия, 26 за Добруджа и 36 за белия... Да оставим на страна въпроса, че сега типовият ми се предлага като здравословен и по-скъп, бизнесът си живее от такива шарани. Но особено соцносталгиците ще хлъцнат от факта, че сме имал видове хляб с ценова разлика от близо три пъти! Сега прибавете факта, че с една средна заплата можем да си купим 1.5 повече от насъщния и всичко ще си дойде на мястото.
По темата за ДДС-то и ресторантьорите. Хора, я да спрем да подсмръчаме. Ходенето на ресторант изобщо не е стока от първа необходимост. Хич, ама хич не ме интересува, дали някое кръчме ще фалира заради тежки и непосилни данъци, каквито всъщност обективно няма.
Казано в цени: ако пържолата ти в ресторанта най-общо е 10 лева, ще стане 11. И кво, ще се срине ресторантьорският бизнес?
Нищо никъде няма да се срине, просто си плачем за някакви облекчения профилактично.
Да не отварям дума за ТВ- истериите как горивата скачали, в същото време графиката показва, че бензинът и дизелът са на нивата от точно преди година. А заплатите според НСИ са с 10% нагоре. Да, продължаваме да сме бедни, но хайде стига с това сиромахомилство!