Ангел Заберски: Има носталгия за красива музика и текстове с послание
Сега трудно намирам мелодия, която да запея и да запомня – еднакви са, казва композиторът
- Хиляди читатели се включиха в анкетата на “24 часа” и гласуваха кой е любимият им златен български хит от 80-те. Носталгията ли ги кара да го правят, г-н Заберски?
- Има носталгия, защото тези, които имат потребност от красива мелодия, не я намират в днешно време, може би с малки изключения. Като че ли по-назад във времето музиката е била много по-стойностна, живи музиканти са я записвали. Тогава ги е нямало технологиите, а няма нищо по-хубаво от човешкия ресурс.
И аз изпитвам носталгия. Песните, които харесвам, свързвам с моите младежки години, когато съм прохождал в музиката и съм учил занаят.
- Като BG златен хит излиза “Ако си дал” на Емил Димитров, следват “Клетва” и “След 10 години”. Защо хората са гласували най-много за Емил Димитров?
- Защото той е икона в популярната българска естрада. Бил е хубавец, младеж, както Стефан Данаилов - икони.
- Какво даде той на музиката, но и като цяло - на обществото ни?
- Аз съм бил много малък тогава и го свързвам единствено с това, което казах - една икона, която е оставила песенно наследство. Сега младите надали ще знаят кой е Емил Димитров, може би само периферно са чували. Но по-зрялата аудитория със сигурност има топли чувства и носталгия към него.
- Заради мелодията им, текста или авторите точно тези песни са в чцелната тройка?
- Наложили са се във времето. Ето, примерно песни на “Щурците” много се въртят и хората ги знаят, защото самите “щурци” са много популярни и са съществували в едно опасно време - социализма. Текстовете им са с обществена значимост - хапещи.
- Моралното послание ли е по-важно за песните оттогава?
- Със сигурност го има и моралното. Не съм музикален критик, но в това “Щурците” са от първите. Може би са се появили покрай модата, която идва от “Бийтълс”, и тук музикантите са искали да има нещо подобно.
Сега трудно намирам текст в песните, както и мелодия, която да запея и да запомня. Ритъмът е един и същ в голям процент от случаите. Чувам една песен и знам каква ще е следващата - същата. Няма конкуренция, навремето е имало. Всеки е искал да напише нещо, което да остане и да е запеваемо. Творчеството на всички тези имена, които до момента споменахме, е запеваемо. В днешно време какво да запееш? Аз не бих могъл. По-консервативен съм, едно време баща ми казваше: “Ние пишехме музика по поезия”. Не просто да навържеш думички. Писали са музика по стихове, които също носят послание. Истории са се разказвали в песните, сега няма история.
Музиката е занаят, който трябва да го владееш, да го познаваш. Младите хора нямат поглед върху музиката като цяло назад във вековете - да ходят на опера, на симфоничен концерт, балет и прочее.
- От българските хитове към тези от 80-те ли е най-голям интересът?
- Колкото по-назад във времето се връщаме, толкова по-качествена е била т. нар. естрадна музика, която сега наричаме поп. Музиката не е спорт да се оцени на “състезателен” принцип - на мен ми харесва едно, но друг няма да му хареса. Зависи какво послание стига до слушателя. Имаме качествени композитори и автори с изключително песенно творчество и като професионалист, а и като обикновен слушател би ми било трудно да откроя само 2-3 заглавия.
Имам някои несъгласия с това накъде върви музиката по принцип, защото вече се превръща във визуално изкуство и е важен изпълнителят, а не какво е зад него. Да, певците са тези, които популяризират една песен, но се допуска грешка, като казваме: “песента на еди-кой си”. Всъщност тя е на композитора, на текстописеца, аранжимент, оркестрация и т.н. Но се радвам се, че сме музикална нация.
- Защо сме музикална нация?
- Забелязвам, че има много талантливи млади хора. Дори с усмивка ще кажа, че всеки втори у нас пее, което е хубаво. Но на тези, които са тръгнали по този път от медии, предавания и форуми, никак не им е лесно. Много от тях отпадат, тръгват с големи шепи напред, но дупките са много дълбоки и опасни.
Назад във времето качеството е по̀ на ниво. Компонентите на песенното творчество фигурират с пълна сила - мелодия, хармония, ритъм, вокалните качества на изпълнителите. Музикалният вкус е бил по-различен, по-истински, музикалната естетика, природа. Сега всеки, който има някакво домашно студио, може да седне и да пише песни, “композира”. А композирането е сложна дейност.
- Колко се е променил процесът по правене на музика, особено с навлизането на технологиите?
- Светът се развива, науката също. Не отричам технологията, напротив, харесвам я. Ако попадне в ръцете на можещи и знаещи хора, които са със сериозно музикално образование - да, помага. Но технологиите попадат и в ръцете на хора, които нямат никаква представа от музика.
- Има ли завръщане в съвременната музика към звуците от 80-те?
- Мисля, че ще започне връщане към истинското. И то няма да дойде от нас, а от Запад Оттам, където е истинският музикален бизнес. Много визуално стана всичко, много светлинно, ефектно, а музика няма. Смятам, че ще започне едно завръщане към традицията.
- Може ли тези наши парчета да се сравнят с хитовете на “Алфавил”, “Смоуки”, “Бони М”, “Юритмикс” с Ани Ленъкс, “Юръп”?
- Със сигурност. Спомням си като малък “Смоуки”, “Бони М”, израснал съм с песните на АББА. По това време у нас е имало също качествени композитори, изпълнители и т.н. ФСБ мога да ги сложа редом до имената по-горе. Били сме 11-и - 12-и клас, когато слушахме ФСБ. И те ползваха електроника - Румен Бояджиев, Косьо Цеков.
- Какво да се направи, за да чуят и новите поколения тази музика?
- Да се въведе закон, да ги следят и да ги карат да слушат насила. (Смее се.) Няма рецепта, въпрос е на лична потребност, желание, интерес, обща култура. Не може да накараш никого, освен да се въведе в училищата предмет по слушане на музика от близкото или по-далечното минало. Това е химера.
- А кои са вашите златни песни?
- “Не е така” на ФСБ, “На края на света” на Стефан Димитров в изпълнение на Васил Найденов, “Прошепнати мечти” на Александър Бръзицов и Камелия Тодорова, също “Черно и бяло” на Димитър Гецов, изпълнена от Георги Христов, и “Един живот” на Митко Гидишки, изпълнена от Орлин Горанов. Това е една малка част от песните, за които се сещам.
Изключително много уважавам като песенни композитори Стефан Димитров и Сашо Бръзицов, познавам ги и двамата, колеги на баща ми, приятели. Даже има една песен на Бръзицов - “Балерината”, на която имах възможност да направя аранжимент. Изпя я Васил Петров - чудна, но не получи някаква популярност, защото изпълнителят е този, който трябва да популяризира.
CV: Ангел Заберски-син е пианист и композитор на джаз музика. Син на музикантите Ангел Заберски и Маргарита Радинска. Преподавател е в Нов български университет.
На 29 януари той заедно с Михаил Йосифов и Борис Таслев се събират за своя първи концерт през новата година в "Арт клуб София".