19 г. затвор потвърдиха за подсъдим за жестоко убийство в Добрич
Варненският апелативен съд потвърди присъда, с която подсъдим за убийство е бил наказан с 19 години лишаване от свобода. Със съдебния си акт Добричкият окръжен съд е признал вината на Ивелин Д. за това, че на 22.10.2021 г. в Добрич умишлено е умъртвил Ариф С. Убийството е било извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Отхвърлени са предявените от наследниците на починалия граждански искове за претендирани неимуществени вреди. Присъдата бе обжалвана от подсъдимия.
През 2021 г. Ивелин Д. подслонил в дома си живеещите като бездомници свои вуйчо Ариф С. и братовчед. На 21 октомври тримата употребили наркотични вещества и алкохол. Между Ивелин и вуйчо му възникнали пререкания. Племенникът удрял шамари и нанесъл удари с пръчка и брадва на 62-годишния си сродник. Скочил върху тялото му. Пострадалият останал безжизнен на пода.
Двамата племенници излезли. Съдебно-медицинска експертиза установила, че смъртта се дължи на тежка съчетана травма. В кръвта на подсъдимия били открити алкохол, метаамфетамини и канабиноиди.
И пред втората инстанция защитата отстояваше тезата, че убийството е извършено от другия племенник, не от подсъдимия. Представителят на Апелативната прокуратура пледира за потвърждаване на присъдата. И първата, и въззивната инстанция положиха значителни усилия за установяване на местонахождението на очевидеца на престъплението, но той не бе открит нито на територията на България, нито на Германия, където води скитнически живот. В рамките на съдебното следствие бе назначена съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия, разпитани бяха свидетели. Анализът на доказателствената съвкупност потвърди извода, че не друг, а Ивелин Д. е извършил престъплението.
Налице са и двата признака - „с особена жестокост" и „по особено мъчителен за жертвата начин". На тази база Апелативният съд прие, че жалбоподателят е нанесъл с ожесточение повече от 10 удара с ръце и крака и с различни предмети. Пострадалият е изпитвал болки и е осъзнавал неизбежния си край. Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е отмерил справедливо наказание. Отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства са били чистото съдебно минало на подсъдимия, частичното самопризнание и сравнително младата му възраст.
Втората инстанция прецени, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, а начина на извършването му характеризира личността на извършителя като жесток и безскрупулен. Убийството е извършено пред очите на още едно лице и при пълна липса на разкаяние за стореното. Затова съдебният състав не намери обстоятелства, които да обосноват допълнително смекчаване на наказателната репресия.