Какво им става на тия деца, че нападат, някои на глутници

05.12.2024 09:07 Маргарита Петкова
Полиция СНИМКА: Архив

Искат да ги забележат, защото явно родителите им не го правят. А вие знаете ли къде и с кого е в момента детето ви?

Какво им става на тия деца? Аз самата се улових да възклицавам - наистина какво им става? Откъде е тази агресия и по-важното - накъде отива? Ние накъде отиваме? Към “портокал с часовников механизъм”?

Към шпицкоманди?

Към закона на джунглата? Или просто по някакъв нов път, който е наклонена плоскост, водеща до... незнайно точно къде, защото май никога досега не сме били там.

Да, буйни младежки глави е имало винаги. Да, изкривена представа за мястото в обществото е имало, и организирани идеологически стройни отряди е имало, а законът на джунглата си съществува и досега. В джунглата.

Но тук някак е обратно на джунглата. По-малките сами се пречкат, сами се налагат, сами нападат от спортна злоба и в несъответствие с никакви закони - нито природни, нито юридически.

Преди тези трима побойници във виден  столичен мол, все пак задържани и съответно попаднали под ударите на закона, а не на някои трима като тях, е имало доста други подобни. На същото място, на други места, в други градове. Но тук, в България.

Сърдитите млади хора?

На кого сърдити?

На училището, на обществото, на хорицата, щъкащи по улиците и по ескалаторите, на пазаруващите в лъскавите магазини, на сервитьора, който си върши работата, а те имат пари за по една кола и пакетче ядки, та ги хваща яд и плюят наоколо и пръскат хората, които са си поръчали, каквото им е угодно?

Ако стане в Милано например това нещо,  как си представяте и можете ли изобщо да си го представите, че се случва? Нали  карабинерите просто ще ме отнесат мълниеносно, където ми е мястото - да давам обяснения и да плащам глоби, преди да ме настанят в съответното заведение за изпълнение на наказанията. Зад  решетките. И то без много церемонии. Но преди това щъкащите по своите си работи и покупки хора и най-вече мъжката им половина ще ме озапти подобаващо.

Защо тук момчешките (още

не се е чуло за момичешки, ама сто на сто ще се чуе,

предвид изминалите години) побойнически образувания минават някак незабелязано. Наритат ти детето и му вземат  левчетата за закуска по-големите батковци, превържеш му раните и го съветваш да не им се навира в погледа.

Ступат някого пред блесналите  витрини на голям  търговски център, гражданите (гражданите!) се свиват в яките си, отвръщат погледи и бързат да отминат на принципа: абе щом го бият, значи има защо и абе не е моя работа да се навирам между шамарите.

Знаете ли, писнало ми е вече от това овчедушие. Преди известно време някакви хъшлаци бяха издевателствали над ученик, защото е с фланелка  на отбор, който те не харесват. В автобуса. Пред погледите на пътуващите граждани. В кротката тишина на безхаберието. Една учителка се беше намесила в защита на малтретирания.

Не помните този случай, нали? Така утре няма да помните и онези трима юнаци, вкарали в болница сервитьора, дето им направил  забележка да не издевателстват над мирните граждани, сведени овчедушно над консумациите си. И ненамесили се в инцидента! Такива като тях възпитават децата си с трай си, мама, да не стане по-лошо. И всички си траем.

Сега този случай шуми в медиите. Утре или вдругиден ще е друг. Виновните? Децата? (Всички тези млади хора са наши деца, уважаеми, нечии персонално, но наши като общество, а ако някои от тях гледат небето на квадратчета в следващите две години, ще е само за такъв срок именно  защото не могат да бъдат държани под отговорност възрастово.)

На четиринайсетгодишния  юнак, съпричастен с деянието, но освободен от отговорност,

защо не се търси сметка от родителите?

Те са го възпитали или не възпитали, те не са се интересували къде ходи и какви ги върши, те са махвали с ръка да си троши главата.

Не ми казвайте, че съм крайна. Всички сме родители, всички са наши деца. Агресията у тези деца акумулира от нашето отношение към тях.

Ние се борим с живота, работим по на две места или нямаме работа, на нас светът ни е крив, как искате техният да е изправен? “Колко мило, колко сладко е при мама и при татко”, отдавна не е актуално. Ни е мило, ни е сладко, когато имаш само мама или само татко, а когато са и двамата, или не се понасят видимо, или са претрупани с важна работа поотделно и заедно, вариантите не са неизброими.

Но са неизбродни като резултат, отнасящ се пряко до детето. Детето по принцип иска внимание. И когато е неглижирано от семейството, от училището и от обществото, то го търси отчаяно. Най-лесното е чрез агресията. Ще удариш, ще спънеш, ще дразниш, ще се държиш неприлично и неправомерно и... ЩЕ ТЕ ЗАБЕЛЕЖАТ.

Ще ти обърнат внимание, ще те видят, ще се ангажират с теб и поведението ти. Когато не получаваш този ангажимент, агресията ти нараства. Докато не го получи. Елементарно?

Ето тук е проблемът. И нямаме време да го неглижираме, защото часовниковият механизъм не е в портокалите, които предновогодишно са отрупали витрините и фруктиерите във всяка кухня, а тиктака все по-бързо, по-тревожно, по-настойчиво и къде ще изгърми, никой не знае. Знаете ли къде и с кого е в този момент детето ви?

Други от Анализи

Признателни сме на държавата и обществото в България за подкрепата и приятелството

На 3 май Израел и България отбелязват 36 години от възстановяването на дипломатическите си отношения – важен момент, който поставя началото на нов етап на активно сътрудничество

Москва предупредила ли е Техеран, че ще има втори етап на войната - разрушителен

Макар Москва да е способна да възпрепятства, да маневрира и да усложнява западната дипломация, тя не може да предостави решаваща военна, икономическа или дипломатическа подкрепа

Защо Радев е късметлия и как ПП-ДБ проиграха своя късмет

Румен Радев е късметлия. След изборната победа той поема една страна в добро икономическо здраве. Другата късметлийска партия в новото НС беше ПП-ДБ. Беше, защото успя веднага да проиграе късмета си

Онлайн мрежите вече ни контролират – 50% са тревожни и с бърнаут, но са развили зависимост (Графика)

Проучване разкрива, че 3/4 от поколението Z са онлайн над 3 часа и се чувстват пристрастени “Улавям се, че през няколко минути автоматично грабвам джиесема си и сърфирам безцелно из социалните мрежи

Бивш американски зам.министър: Тръмп е като Наполеон преди Ватерло

"Ударите срещу Иран показват, че Доналд Тръмп е готов да използва военна сила без реален контрол от Конгреса и така да тласне Съединените щати към модел на еднолична власт

>