Писатели срещу Бърнард Шоу и Джон Малкович – заплашена ли е свободата в изкуството?
- Ако фикционална история в жанра комедия отпреди 130 години може да разклати националното ни самочувствие, тогава определено имаме проблем, казва Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър
"Срамен и оскърбителен за народа ни акт" ли е пиесата на нобеловия лауреат Бърнард Шоу "Оръжията и човекът"?
Така смятат от Съюза на българските писатели (СБП), които се обявиха срещу предстоящата премиера на постановката под режисурата на Джон Малкович на сцената на Народния театър.
В специално изявление от СБП наричат "Оръжията и човекът" още "зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата". А дори още не са видели творческия прочит на Малкович.
"Позорът, който се излива върху народа ни, е с ваше съгласие и съучастие, господа управляващи!", завършва писмото на СБП.
От организацията обаче подминават факта, че пиесата на Шоу вече два пъти е поставяна у нас назад във времето.
"Премиерата на пиесата на Бърнард Шоу "Оръжията и човекът" е през 1894 г., което е първият голям успех за драматурга Шоу - коментира пред "24 часа" Мира Тодорова, главен драматург на Народния театър. - Това е една от най-популярните и най-често поставяни драми на Нобеловия лауреат, която има множество жанрови версии - филмови, оперетни, радиопиеси.
Немският филм Helden от 1958 г. по тази пиеса има номинации за наградите "Златна палма" и "Оскар" за чуждоезичен филм. Последната поява на сцена на актьора Марлон Брандо е именно в тази пиеса.
Тоест текстът е художествен факт от световната културна история, срещата с който не би трябвало да плаши спокоен в своето самочувствие и интегритет национален субект, с добре структуриран колективен Аз. Ако фикционална история в жанра комедия отпреди 130 години може да разклати националното ни самочувствие, тогава определено имаме проблем и той не се казва "Оръжията и човекът" и Бърнард Шоу не е неговият "автор"."
Тодорова подчертава, че в България пиесата вече е имала своя живот на сцената благодарение на режисьора Николай Поляков, който я поставя под заглавието "Шоколадовият войник" (в превод на Георги Станчев, който не е публикуван). Първата му постановка е през 1995 г. в Драматично-куклен театър - Враца, за която получава наградата за режисура на Националния фестивал на малките форми и която се играе няколко сезона. Втората постановка е през 2000 г. в Драматичен театър "Сава Огнянов" - Русе.
"Тогава Съюзът на българските писатели не е обезпокоен и с право! Нито когато Университетското издателство "Св. Климент Охридски" издава на български език пиесата "Оръжията и човекът" в превод на Стоян Чапразов и Райко Чапразов, като така легитимира този "зъл цинизъм", "гавра" и "позор" - казва Тодорова. - За мен единственото притеснително събитие в този изфабрикуван "скандал" е фактът, че именно писатели настояват за цензура на литературно произведение".
В Управителния съвет на СБП са Боян Ангелов - председател, Атанас Звездинов, Боян Бойчев, Иван Гранитски, Кирил Назъров, Петър Андасаров, Тенко Тенев, Пенка Чернева и др.
Самият Малкович каза на пресконференция по повод предстоящата премиера на "Оръжията и човекът" под негова режисура: "Не мога да направя нищо друго, освен да се забавлявам от твърдението, че бих дошъл тук да поставя пиеса, с която да се присмивам на България. Това не е особено интелигентна идея".
Редица наши творци и артисти също изразиха мнение по въпроса, а в социалните мрежи не липсваха коментари от всякакъв характер - от сериозно обидени до осмиващи ситуацията.
"Изкуството е автономна република. И това е много важно. За да остане изкуство, то трябва да бъде свободно - обяснява театралният режисьор Стайко Мурджев пред "24 часа". - Разбира се, че е добре да има мнения, да има диалог и полемика. Според мен даже те доста липсват в нашите ширини в последно време по отношение на творчеството. За мен обаче това сега е безумно. Затова и леко шеговито гледам на него.
Все пак не може да се изказваме предварително за нещо, което още дори не сме видели - така тръгват едни обществени нагласи, които не са много валидни. Нека да се произнесем дали едно представление е срамно и оскърбително, след като го гледаме, защото в случая още не сме."
Мурджев също така подчертава, че самият той като творец не би приел да му забраняват да прави каквото и да било.
"Ние не сме в бившия строй, където е вилняла цензура. Сигурен съм, че нито един от тези хора, които участват в Съюза на писателите, не би искал някой да им забрани нещо. А и по същия начин някой може да каже, че трябва да забраним "Криворазбраната цивилизация", защото осмива българските нрави. Или "Крадецът на праскови", защото една българска жена се влюбва в чуждестранен войник."