На сцената внезапно почина Кирил Маричков, 20 дни преди да навърши 80 г.
- Винаги е мечтаел да си отиде така - докато пее, казват негови близки
- Нелеп инцидент или инсулт го погуби, още не е ясно
Музикантът Кирил Маричков е починал при инцидент тази вечер, съобщи БНТ.
Той е бил заедно с "Фондацията" във врачанското село Селановци.
По повод събора в селото е имало концерт на формацията. По време на изпълнение Кирил Маричков паднал от сцената и си ударил лошо главата. Инцидентът е станал около 18,45 часа. Незабавно била повикана линейка, но по пътя към Оряхово той починал. Легендата на българския рок щеше да навърши 80 г. на 30 октомври.
Заради инцидента концертът е прекратен и полиция е блокирала района.
Според член на "Фондацията" Маричков е паднал като подкосен - може и да е получил инсулт, подозират потресените му колеги.
Той винаги е казвал, че иска да умре, докато пее на сцената, коментира през "24 часа" Весела Паскова, която написа книга за него.
Първите стъпки на Кирил Маричков на музикалното поприще са с рок формацията „Бъндараците". Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като "Бъндараците" се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават "Щурците". Най-големите си успехи като музикант и изпълнител Кирил Маричков постига именно с „Щурците", които се превръщат в легенда в българския рок.
Името на групата е избрано след конкурс в радио-предаване.
Първоначално младите музиканти свирят кавър-версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, хардрок и прогресив рок.
Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор на своята група. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време", „Вкусът на времето", „Конникът", „Клетва", „Вълшебен цвят".
Щурците са един от съставите, наред с ФСБ, Сигнал и Ахат, които могат да претендират за титлата „най-влиятелна българска рок група на 20 век".
С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на "Щурците", Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера", включващ песента „Клетва". По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец" и „Искам да кажа"), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на "Щурците". Понякога се събира с колегите си от групата за отделни концерти или за кратки турнета, като например „40 години Щурците" през лятото на 2007 г. по повод на 40-годишнината от създаването на състава. През 2011 година той е ментор в „Гласът на България". Неговият отбор стига до финала, но не спечелва конкурса. От 2013 г. е член на "Фондацията".
През 2019 г. издава албума „75".
В началото на 90-те години на миналия век Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БКП/БСП. Той взривяваше сините митинги с песента "Аз не съм комунист и никога няма да бъда", която се превърна в своеобразен химн на тогавашната опозиция. Огромният митинг на Орлов мост я пееше в хор заедно с него. Цели поколения знаят песните на "Щурците".
Маричков бе избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII Велико Народно събрание, но по-късно напуска парламента.
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий" първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.
През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – Орден „Стара планина" – I степен.