Злоядо дете? Не са лоши родителите, гените са виновни
- Заобикалящата среда също влияе върху капризите на хлапетата на масата
- Възрастните трябва да ги подкрепят да се хранят здравословно до тийнейджърска възраст, дори приятелите да имат по-важно влияние върху техните диети, съветват лекари
Да имаш злоядо дете, не е лека работа. Всеки родител, който се е сблъсквал с подобен проблем, знае, че понякога положението е като да си удряш главата в стена. Виждаш го, че умира от глад, но каквото и да му сложиш в чинията, все не му харесва и го побутва.
Ако пък това се случва и пред по-голяма аудитория, ситуацията става още по-тежка. Детската физиономия се намусва до крайност, а загрижени коментари на наблюдаващите възрастни валят от всички страни.
Чуват се съвети как храната трябва да е поднесена интересно,
яденето да е под формата на игра, за да бъде прието от децата и по този начин те да изградят положително отношение към него. Въобще говорят се всички онези неща, които ги пише обичайно в книгите за родителство. И които десетки пъти са опитвани от майки и бащи на злояди малчугани, но рядко са дали особен резултат.
Така че единственото им повтаряне в подобни ситуации е още болка и себебичуване за потърпевшите родители, че не се справят добре с едно от най-важните неща по отношение на детското израстване. Защото съществуват десетки изследвания, които показват, че яденето през първите години има пряко влияе върху навиците на хранене през целия живот. Ако то е недостатъчно или пък не е разнообразно, това води до забавен растеж, нервност и по-чести здравословни проблеми.
Едно скорошно проучване обаче внесе нотка успокоение за сблъскващите се с подобни проблеми родители. То показа, че някои деца отказват да ядат определени храни заради генетична предопределеност. Изследователски екип от Юнивърсити колидж в Лондон е анализирал данни за хранителните навици на 2400 комплекта близнаци. Родителите им са били помолени да попълват въпросници какво и колко децата им ядат на 16 месеца, на 3, 5, 7 и 13 години.
Трябвало е да отбележат в анкетите и дали са еднояйчни, или разнояйчни близнаци, тъй като при първите има 100-процентово споделяне на гените, докато при вторите е наполовина.
Идеята на учените била да проверят дали генетиката, или околната среда влияе основно върху растежа на децата. Затова и
близнаците били най-подходящи за целта, тъй като живеят заедно и се възпитават от едни и същи възрастни
След като анализирали получените резултати, те открили, че гените са доминиращ фактор за придирчивото хранене. На 16-месечна възраст на тях се дължат 60% от различията при ядене, а при 13-годишните процентът даже достига 74.
“Основният извод от нашето проучване е, че капризността на масата не е нещо, което възниква от родителството. Тя наистина се свежда до генетичните различия между нас”, казва поведенческият генетик доктор Зейнеп Нас.
В заключенията към изследването си обаче английските учени предупреждават, че това не трябва да успокоява родителите напълно и да ги отказва да опитват да разнообразяват яденето на техните деца, тъй като рискът от хранителни разстройства е много голям. А и някои данни от проучването са показали, че средата също има значение. Например дори и еднояйчни близнаци, които са демонстрирали капризно хранене на 18 месеца, в края на изследването, когато са на 13 г., имат разминаващо се поведение на масата. И се смята, че това се дължи точно на наличието на различни приятели и места, които посещават индивидуално.
Споделените преживявания обаче имат най-голямо влияние при най-малките деца. Така че предлагането на повече разнообразност в чинията, и то като част от семейно хранене, може да има голям ефект върху злоядите малчугани.
“Въпреки че придирчивото хранене има силен генетичен компонент и може да се простира отвъд ранното детство, това не означава, че е фиксирано. Родителите трябва да продължат да подкрепят децата си да се хранят разнообразно и здравословно до тийнейджърска възраст, дори в един момент приятелите да имат по-важно влияние върху техните диети”, казва пред “Гардиан” доктор Алисън Филдс от изследователския екип.
До сходни изводи стигат и техни италиански колеги преди две години, които пък проучват как гените влияят върху рецепторите за вкус и обоняние. Те откриват, че много по-важна е мозъчната дейност, отколкото генетичната предопределеност.
Учените, които изследват връзката между гените и избора на храна, се надяват да открият какво възпира някои хора да се хранят здравословно или пък си проправят път за създаване на модифицирани храни, които са по-полезни. Друга възможност е да се изобретят ново поколение лекарства, които насочват предпочитанията на хората към по-здравословни ястия. Така че, докато всичко това се случи, упорството на родителите си остава най-ефективното средство за справяне с придирчивото хранене на децата.