Привличат нови лекари със стимули, по-добри условия и за пациентите в София
Тези лечебни заведения и диагностично-консултативните центрове трябва да намерят нишата, в която има добавена стойност.
35 са поликлиниките, медицинските центрове и болниците в общинското здравеопазване на София. Те изпълняват главно социални функции и работят в изключителна конкуренция не само с частните, но и с големите държавни болници. На територията на града има общо 67 лечебни заведения за болнична помощ и още 602 за извънболнична. Затова общината планира да модернизира общинското здравеопазване, но и да започне дебат за бъдещето му.
“Фокусът ни е две направления. Единият е подобряване на условията в болниците и поликлиниките. Срамно е пациенти, лекари и медицински специалисти да обитават такива коридори и сгради. Някои от тях се разпадат и са в изключително лошо състояние, неприветливи. Това трябва да се промени с инвестиции за оборудване и ремонт”, обясни зам.-кметът по финанси, здравеопазване и строителство Иван Василев. Предвидените разходи за здравеопазване през тази година са 120 159 447 лв.
В плановете за стабилизиране на общинското здравеопазване влиза
оптимизиране на броя и структурата на лечебните заведения
в отговор на реалните потребности на гражданите.
“Другият ни фокус са специалистите, защото кабинетът може да е много хубав, но ако няма кой да работи в него, е проблем. В момента си говорим със синдикатите да направим програма за задържане и привличане на млади специалисти.
Темата е актуална за детските ясли, но и за целия сектор”, обясни още Василев.
Тук една от мерките е сътрудничество между общината и учебните заведения за обучение на кадри в здравеопазването за практики, осигуряване на стипендии за специализации, продължителна следдипломна квалификация.
“Идеята е да има и преференциален достъп до различни социални услуги на общината за хората, работещи в общинските лечебни заведения. Сред възможностите са бонус точки за прием в детски градини, безплатни карти за градски транспорт. Дългосрочна мярка е достъп до общински жилища. Мислим около цялостен пакет, за да може общинското здравеопазване да е по-привлекателно и да има и кариерно развитие”, обясни още Василев.
За да са по-добре финансово пък, ще трябва да се подобри управленският капацитет. Планирано е да се въведе и
стандарт за оценка на качеството на медицинските услуги.
Сред другите мерки са актуализация и контрол върху прилагането на нормативните документи на Столичната община, които имат отношение към общественото здраве.
Също така и актуализация на самата Наредба за общинските лечебни заведения, както и дигитализация на процесите по документооборот, планиране и контрол върху изпълнението на дейностите.
В програмата за управление пък са разписани и реновиране и преоборудване на общинските диагностично-консултативни центрове и общински болници. Проектиране и изграждане на нови лечебни заведение за доболнична помощ - ДКЦ в район “Слатина” и район “Лозенец”. Част от лечебните заведения (“Бухово”, “Панчарево” и “Кремиковци”) пък ще се преобразуват в хосписи.
Продължават и добрите
общински програми за скрининг на рак и репродуктивното здраве.
Общината ще работи и за намаляване на случаите на заболяване поради липса на активност или водене на нездравословен начин на живот.
Ще се подобрят и грижите за хората, страдащи от психични заболявания.
“Генерално трябва да се помисли и какво е мястото на общинското здравеопазване. Имаш доминиращо държавно и допълващо частно и къде реално е мястото на общинското?
То е най-близо до хората, поликлиниките са първосигналното място къде да отидат хората и заради липсата на специалисти в някои от тях, се прибягва до спешни кабинети в големите болници. Те обаче са мястото, където трябва да се извършват първичните прегледи, а след това хората да бъдат насочвани. И да са притегателно място за общопрактикуващи лекари.
Така че категорично има място за общинското здравеопазване и то е именно за първичните прегледи, но и за продължаващо лечение. Няма нужда да се конкурираме с държавата или частнителечебни заведения, а да намерим нишата, в която общинското здравеопазване има своята добавена стойност”, коментира още Василев.
Зам.-кметът по финанси, строителство и здравеопазване е убеден, че има нужда
София да открие хосписи, за да се погрижим и за нуждаещите се.
Имаме сгради, имаме специалисти и това може да се случи, защото има много хора, които се чудят какво да правят с болните си родители, близки, а частните са крайно недостатъчни и скъпи”, обясни още той.
Всеки четвърти български лекар работи в София и е до 35 г.
Всеки четвърти лекар в България е избрал да се грижи за здравето на хората в София. В страната практикуват общо 29 911 лекари. От тях 7322 медици работят в столицата. Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Общо в града има 67 заведения за болнична помощ с 11 040 легла. (Виж инфографиката.)
Традиционно жените преобладават в професията - те са 4229, докато мъжете са 3093.
Най-голям е делът на лекарите на възраст между 55 и 64 години - 1878, или 25,6%. Въпреки това София е градът с най-много млади специалисти, почти 25% от практикуващите тук са до 35 г. Най- възрастните - на 65 и повече години, са 1370, или 18,7%. Най-много са общопрактикуващите лекари - 714. Следват специалистите по акушерство и гинекология - 527, анестезиология и интензивно лечение - 514, и кардиология - 489.
Осигуреността на населението в София с лекари на 10 хил. души е 56,9. Тук столицата е на второ място след Плевен, където този показател е 76,7 на 10 хиляди.
Лекарите по дентална медицина са 1924. Професионалистите по здравни грижи и други медицински специалисти са 9958, от които 6073 медицински сестри и 831 акушерки. В заведенията за болнична помощ в областта практикуват 4769 лекари, 14 лекари по дентална медицина, 152 фармацевти и 5878 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.
В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 2270 лекари и 1768 зъболекари.