Как видях дома на първите хора в сърцето на Черна Африка
Българската общественост вече знае, че през декември експедиция на Explorers Club Bulgaria тръгва към дълбините на Черния континент през Южноафриканската република, Зимбабве и Ботсвана. Тя ще бъде ръководена от мен и декана на Геолого-географския факултет към СУ „Св. Климент Охридски" проф. Климент Найденов. Целите ни са много, но една от тях е да проучим най-древното минало на човека. Ето защо аз разказвам за някои мои минали пътешествия в Африка, когато съм имал подобни задачи.
През януари 2014 г. поемам на вълнуващо пътешествие към държавата Танзания в Източна Африка с нейните великолепни природни резервати Тарангире, Серенгети и кратера Нгоронгоро. А моя голяма мечта е да видя намиращите се там уникални исторически паметници от различни епохи – от люлката на човечеството в каньона Олдувай до султанските дворци на остров Занзибар. След тежък полет през Истанбул към 2 часа сутринта кацам на летище „Килиманджаро" в подножието на най-високата планина на Черния континент. Оттам на час път е град Аруша, откъдето започват всички пътешествия. Качвам се на мощния джип „Тойота", каран от моя водач – чернокожия Джейсън. Имам само два-три часа за сън преди да тръгнем към първата цел – резервата Тарангире.
За да стигнем до него, преминаваме през живописните села на масаите – най-колоритното население на Танзания. Спираме на няколко места за да си купим от техните оригинални накити и ето, че пред нас е портала на Тарангире. Както всички национални паркове, той няма ограда, за да не се пречи на сезонните миграции на дивите животни. Масаите обаче са заклети скотовъдци и не се хранят с тях, поради което се явяват своеобразни техни пазачи.
Първият допир до дивата фауна е наистина неописуем. Само преди минути си гледал безчислените масайски стада от крави и кози, а сега край джипа препускат зебри и антилопи импала. Уплашено бягат смешни брадавичести прасенца, крият се из храстите плахи антилопи дик-дик, по клоните на дърветата си подскачат чевръсти маймуни. Естествено най-колоритни са стадата от слонове, които са многобройни в Тарангире. Имаме дори лека разпра с два едри мъжки екземпляра, чиито водопой джипът нарушава.
Правя безброй снимки, а на другия ден вече пътуваме към Нгоронгоро. Хвърляме един поглед от високите 600 м стени на гигантската „калдера" – най-големия вулканичен кратер в света с диаметър 20 км. Те са помогнали вътре да се запазят повече от 50 вида едри бозайници – слонове, лъвове, жирафи, носорози и много други. Тук ще се върнем след няколко дни, а сега бързаме към една забележителност, която е моя главна цел в африканското приключение.
Става дума за направеното през 1959 г. епохално археологическо откритие от съпрузите Луис и Мери Лики в каньона Олдувай. Ето че сега имам възможност да посетя това място на път за резервата Серенгети. На масайски език думата „олдувай" означава вечнозеленото растение, наричано от нас „сизал". Там се е създала уникална геологическа обстановка, спомогнала да се запазят древни артефакти на милиони години. Работата е в това, че Олдувайският каньон за много хилядолетия се е запълнил с речни наноси, вулканична пепел и всякакви отлагания. По стените на пролома се отделят пет слоя, отнасящи се към различни геологически периоди.
Те се редуват с пластове вулканични туфи, позволяващи намираните вътре находки да бъдат надеждно датирани.
В тях се откриват хиляди вкаменелости от растения и древни животни. Голямата си находка съпрузите Лики правят на 17 юли 1959 г., когато след дълги и напрегнати разкопки в каньона Олдувай изкопават останките на хоминид. Това е череп на един от предшествениците на съвременния човек. Наричат го зинджантроп от средновековното арабско название на Източна Африка. Той е едно от разклоненията на австралопитека, а калиево-аргоновият метод датира костите на 1.75 млн години.
Не по-малко успешна е 1962 г., когато Луис и Мери Лики намират останки от черепите на четири същества, които не са от вида на австралопитека. Обемите на техните мозъци вече е средно 642 куб. см и те имат човекоподобна форма. По-развитите резци и кучешки зъби показват, че тези същества употребяват животинска храна. Те си служат отлично и с ръцете, илюстрирано от дължината на откритите по-късно кости. Именно за тях са били предназначени примитивно заострените камъни, представляващи първите оръдия на труда. Няма съмнение, че това са едни от най-ранните останки на нашите преки предци, датирани на 2-1.9 млн години. Семейство Лики ги нарича хомо хабилис или сръчния човек.
Повечето от находките са изложени в музея Olguvai Gorge, основан от Мери Лики през 1970 г. на мястото на най-голямото струпване на вкаменелости. Леко съм разочарован от малката постройка, в която непретенциозно са подредени експонатите. Наистина те дават възможност да се проследи еволюцията на хората и на много видове животни в продължение на милиони години. Въз основа на тях съпрузите Лики обосновават теорията си за африканския произход на човека.
Най-много обаче ме впечатлява една находка, за която съм изчел десетки статии. Луис умира през 1972 г., но делото му е продължено от Мери и сина им Ричард. Сега тяхна цел е отстоящата на 45 км от Олдувай местност Лаетоли. Именно там в 1976 г. са намерени т. нар. „отпечатъци от Лаетоли". Във вкаменелите вулканични туфи сътрудникът на Мери, Пол Абел, открива дълга 27 м пътечка със 70 следи от стъпките на три човекоподобни същества, вървели по нея преди 3.6 млн години!
Откритието предизвиква истинска буря в световната наука. Причината е във възможността да се изследва механизма на ходенето и строежа на меките тъкани на стъпалата на древните хоминиди. Оказва се, че съществата от Лаетоли са вървели изправени и са били сравнително ниски и късокраки. За разлика от съвременния човек, при ходене те са се опирали не на предната част на стъпалото, а на петата.
Това кара Мери Лики да види в находката от Лаетоли откритието на живота си. В публикуваната в National Geographic статия тя я назовава „Стъпките в пепелта на Времето". Самите отпечатъци са щателно покрити, а в музея Olguvai Gorge, е изложено точно копие. Сега имам възможност да видя всички тези находки, заради които Олдувай е в десетката на най-великите открития в археологията.