Стефка или Ярослава? За световен рекорд в атлетиката се спазват над 30 правила
Едно от най-важните в скока на височина е измерването втори път с верифициран инструмент
Над 30 са правилата за ратифициране на рекорд в леката атлетика според правилника на световната федерация. Всичко е описано до последния детайл, за да се вземе окончателното решение от президента. Както е известно рекордът на украинката Ярослава Магучих в скока на височина още не е признат и остава към момента за Стефка Костадинова.
Може би най-важното правило е 31.17.1, което гласи: Постижението трябва да е измерено или от трима съдии, които използват калибрирана и верифицирана стоманена рулетка, или от научен измервателен апарат, акуратността на който е потвърдена в съответствие с правило 10 на техническите правила.
Реално в скока на височина всичко трябва да бъде премерено два пъти - преди скока и след него. Това е задължително.
Другото важно и задължително е проверката за допинг. Тя трябва да бъде мината веднага след състезанието и да бъде обработена единствено и само в антидопингова лаборатория, която е акредитирана от Световната антидопингова агенция.
Попълва се специална форма, която за последно е актуализирана на 6 март 2020 година. Това е тестов документ, който съдържа абсолютно всичко - от малките имена на съдиите до атмосферните условия. Колкото и учудващо да звучи, в момента документът е недостъпен в сайта на световната федерация и не може да се свали.
Реално няма никакво определено време, за което може и трябва да се ратифицира един световен рекорд. Този на Фейт Кипеон от Кения на 1500 метра, който бе поставен на същото състезание от Диамантената лига, на което бе и скокът на Магучих, бе ратифициран на 28 юли на сбирката на изпълнителния комитет на световната федерация преди олимпиадата в Париж.
Оттук идват съмненията в забавянето на ратификацията на Магучих, защото явно документите на французите са били много изрядни. Което означава, че и за украинката са били такива, ако няма проблем.
От друга страна, на същото заседание бе одобрен световен рекорд в шосейните пробези, поставен през януари 2022 година, или с над 2 години закъснение. Това също е доста странно, че се изисква толкова дълъг срок за одобрение.
Много интересно е правило 31.9, което може да се отнася точно до забавянето с Магучих. То гласи: Президентът и главният изпълнителен директор на световната атлетика заедно са оторизирани да ратифицират световните рекорди. Ако имат съмнения, те могат да се обърнат към изпълнителното бюро за съдействие.
Или с други думи съд- бата на постижението на Магучих е в ръцете на лорд Себастиан Коу, президента на световната атлетика. Сега обаче той е зает с новата битка в живота си - да стане президент на МОК. Според мнозина обаче шансовете му не са толкова големи. Той има сериозна пречка в правилата за избора, защото не е индивидуален член, а е в комитета като президент на атлетиката. С други думи, ако спре да бъде такъв, губи мястото си. А в правилника на МОК пише, че президентът трябва да е член до края на мандата си. Това ще бъде през март 2033 година.
В изпълнителното бюро освен него влизат първият вицепрезидент Ксимена Рестрепо, вицепрезидентите Раул Чападо, Адил Сумарвала и Джаксън Тувей, а членове са Хатан Арат, Аби Хофман и Сунил Сабхарвал.
В съвета на световната федерация е и бившият президент на българската Добромир Карамаринов, който е в него като шеф на европейската атлетика.
Най-старият вече е на 41 години
Най-старият рекорд в историята на леката атлетика вече стана на 41 години. На 28 юли 1983 година в Мюнхен Ярмила Крахохвилова от вече несъществуващата Чехословашка социалистическа република пробяга 800 метра за 1:53,28 минути, с което свали 15 стотни от постижението на Надежда Олизаренко от СССР поставено 3 години преди това в Москва.
Постижението е наистина изключително, защото от този момент, за разлика от скока на височина, само две атлетки са се доближавали на секунда от него. Това са Памела Джелимо от Кения през 2008 година и Кастер Семеня от Южна Африка 10 години след това.