Дойде време за нови имена на националните празници
Къде да търсим съединение в държава, която си има всичко по две
България празнува Съединението с огромни опашки на ГКПП към Гърция. Не пред паметниците или пък пред гробницата на княз Александър I. Там бяха малцина. Хилядите бяха на границата.
Нищо ново в държава, която загуби съединението си през последните години. В която има всичко по две - депесета, бесепета, цесеката, имаше и два синода. В държава, където Ед Шийрън трябваше да дойде, за да разбере, че не струва. В която се разпространяват черни списъци на инакомислещи. В която има една малка уличка, която се казва "Съединение" в столицата, а булевардите са кръстени на кого ли не. В която хейтът и оплюването са национален спорт. Съединението потъна някъде в триъгълника на властта. И толкова здраво се е покрило, че никой не може да го открие.
Заради това е време да сменим имената на националните ни празници. Не датите, те са си хубави, просто имената.
3 март е ден на Освобождението. Кой, как и защо ни е освободил, все спор. Значи може да стане Ден на вдигнатия юмрук. Всички го ползват напоследък. Леви, десни, президенти, министри. Ето готов обединителен момент.
След това някъде през април е Разпети петък и Великден. Единият става Ден на веганите, а другият - Празник на козунака и агнешкото. Точка по въпроса. Стига с това Възкресение. Някой виждал ли го е?
Идва май. Трудно ми е за имения ми ден. Бил Ден на храбростта и Българската армия. Ми то ни едното, ни другото. Значи, ако оставим козунака за Великден, може да празнуваме Деня на агнешкото. Или да си оставим Гергьовден просто защото аз празнувам.
24 май. Ден на българската азбука. И наука, и култура. Да, ама тя е от Северна Македония, както казва другарят Путин. А според половин България другарят Путин е вся и всьо. Заради това става Ден на шльокавицата. Zdr ko pr? И точка. Идва септември. Съединение? С кого? С пловдивчани да мразят софиянци и обратното? С бургазлии, които са си били винаги отделна губерния? Или онези курорти по Южното Черноморие, които направихме бетонна джунгла? Не! Ден за преклонение пред гръцкото море. Колко хубаво звучи. Пък и половин България ще се преклони там. Ето съединение.
Перфектно. След това незасимимост? Пак от кого и защо? Независими сме дрън-дрън. Заради това си става Ден за последен шанс за гръцко море. Почивка и дълъг уикенд. Прекрасно.
Имаше и някакви будители. Тези пък нито един българин не ги знае. Само учениците са доволни, че почиват. Тогава да го направим неучебен ден и такъв на будилника. А най-добре на алармата от смартфона.
Дели ни и Коледа. От едната страна Дядо Коледа, от другата Дядо Мраз. Някой се бил родил, ама това било през лятото. Както казваше Шелдън Купър в "Теория на големия взрив" - честити сатурналии! Заради това след като има Ден на агнешкото, то нека стане Ден на свинското.
И на другите могат да се измислят по-интересни заглавия. 8 март, понеже съм скромен, няма да предлагам да стане Ден за почит към Георги Банов и Георги Милков. Просто може да е Ден на цветаря. Защото ден година храни, нали?
И така с новите празници ще постигнем заветите на дедите си. Ще вървим обединени и съединени напред. А не както в момента.