Иван Гарелов, който ми даде от професионалните уроци до вкуса на живота

03.09.2024 20:08 Бойко Василев
1990 г. - Иван Гарелов е заедно с Йосиф Сърчаджиев в НДК в нощта след първите демократични избори. Зад журналиста се виждат Желю Желев и Емил Кошлуков. А в центъра е застанал човекът с потника “Бос”, за когото така и не стана ясно кой е.

Така е с най-големите загуби: внезапно осъзнаваш, че си е отишъл един от най-важните хора в живота ти. Че няма да се обади по неговия кратък и категоричен начин. Че няма да обсъдим поредната ситуация в политиката и журналистиката. Че няма да се посмеем на някоя внезапно хрумнала ни идея. Не мога да се примиря, че Иван просто го няма.

Всъщност, има го. И свидетелствам, че създаденото от него живее и днес.

Иван Гарелов основа истинска школа - по професионализъм, плурализъм и етика. Още в първите дни след ноември 1989-а той въведе принципа опозицията винаги да бъде в ефир. Водената от него “Панорама” изкова стремежа към обективност и многообразието на гледните точки в закон. Създаде телевизионния образ на политическия експерт. Това се оказа решаващо както за журналистиката, така и за прохождащата българска демократична система. Не всички страни на Балканите имаха този шанс.

Може би нямаха човек като Иван, който да проведе тази битка – смел, волеви, чепат и едновременно с това весел, находчив, търсещ разбирателство и консенсус.

Казвам това и си давам сметка, че има още и още. Чудесните документални филми, репортажите от войните, многобройните книги, каузите – от първия прозападен надпартиен консенсус, комитета “Кувейт” от 1991 г. – до църквата в Пампорово, където днес неговите приятели родопчани се молят за душата му.

Знам, че ми трябва още десет пъти по толкова, за да опиша какво Иван даде на мен – от професионалните уроци до вкуса на живота; от умението да цениш времето до оценката на човешките характери. Остави ми и спомени, достатъчни за няколко живота. Например онази вечер в Пловдив точно преди година на концерта на големия Йоргос Даларас: билетът бе подарък от нашето семейство за неговата годишнина. Беше незабравимо. Още ми звучат изпетите от него куплети на гръцки, които той после бързаше да преведе и изтълкува.

Но така е с най-големите загуби. Искаш да кажеш всичко, но разбираш, че не можеш. И никога няма да можеш да се примириш с една липса, по-голяма от толкова много присъствия. Липса, която се превръща във вечно присъствие.

Други от Лични

Закон за забраната на Георги Банов

Всичко да се приема в социалните медии, нямам вяра на депутати Мистериозен списък на журналисти за "отстраняване от ефир" се появи и разпространи бързо в социалните мрежи в събота

Който къса в ефир вестници днес, утре ще гори книги

От коя партийна централа излезе списъкът с телевизионните врагове на народа? Мистериозен списък на журналисти за "отстраняване от ефир" се появи и разпространи бързо в социалните мрежи в събота

Да не преувеличаваме ролята на джензитата

Да не преувеличаваме ролята на джензитата. Тя е голяма, но, първо, те далеч не са хомогенна маса, която живее в ТикТок, а пък ние понеже нямаме ТикТок нямаме грам представа от тях. Те са наши деца

Ситуация даде нов тласък на прокремълското ретроградие, групирано около Радев

Не следях детайлно обществената ситуация тези дни поради по-важни делови и научни ангажименти. Чак сега прегледах основните развития и публични интерпретации

Меметата станаха вайръл, а социологията вече мери минус 25%

Борисов няма право да участва, гласува, приема и предприема каквото и да било, поне не, докато не се яви на съда на изборите Хубавото на живота е, че има лица с името Фльор (че да е по-френско)

>