МОН забранява електронните дневници в училище от външни фирми
МОН забранява ползването на електронни дневници в училищата от външни доставчици като "Школо", "АдминПлюс" и др. Това се посочва в промени, предложени на официалния сайт на ведомството. Според наредбата за документацията и информацията училищата могат да използват избрани от тях софтуерни продукти за водене на електронните дневници до края на учебната 2024/25 г., след което трябва да ползват единствено ресурсите на НЕИСПУО - Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.
Въпросната система заработи през януари 2022 г. В нея се съдържа цялата информация за образователната система - от броя на учениците в училища до отсъствията им, нормативите за учители и т.н. Информацията от е-дневниците, към които минаха всички училища, също отива към НЕИСПУО. При въвеждането й от МОН поясниха, че системата позволява внедрените в нея електронни дневници вече да са безплатни за училищата, вместо да се плаща за външни доставчици за поддръжка на техните е-дневници. Имаше обаче право на избор кой е-дневник да се ползва - на НЕИСПУО, или например "Школо", докато с предложените поправки в наредбата тази възможност отпада от следващата учебна година.
Учители и директори многократно са се оплаквали от системата, която е тромава и често дава грешки. Критики около функционалностите й редовно има и около началото на учебната година, когато директорите трябва да подадат огромно количество информация.
"Болшинството от училищата, които сме на външни доставчици, сме обучили учителите си как да ползват техните електронни дневници. Ако минем към НЕИСПУО, ще са нужни нови обучения за съвсем различна система - все едно е да работите на Гугъл, а да трябва да минете на Майкрософт", коментира за "Сега" Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. По думите му предложението на МОН всъщност е за пълен монопол, който ще върне процесите в образованието години назад - в ерата на хартиените дневници, когато всичко е било уеднаквено навсякъде. Той заяви, че ако промените в наредбата се приемат, директорите ще се съобразят с тях, но те по-скоро ще задълбочат проблемите вместо да ги решат. "Ние и досега не сме установили кой стои зад тази система, не знаем към кого трябва да се обърнем при проблем. Когато пишем в секцията за проблеми, получаваме отговор след 1-2-3 седмици", посочи той. Стаматов призна, че учителите иронично наричат системата "Нищото", както и че безплатните е-дневници за училищата не значат безплатни е-дневници изобщо - поддръжката на системата така или иначе се плаща от МОН.
Реакциите от родители и учители в социалните мрежи са подобни. "Ама разбира се. МОНополът трябва да е пълен. А връзката между училището и семейството - еднопосочна. Автономия на училищата, ама друг път. Ако тази наредба влезе в сила, няма да имат право на елементарен избор за платформа. Дори онези, които желаят да водят нормален диалог с родителите, вече няма да могат да го правят", написа родителят Ирина Манушева. "Изключително дървена система е НЕИСПУО! Не се сещам за нито едно предимство! Недостатъците, обаче, са доста", споделя родител. Друг заявява, че подкрепя идеята всички училища да ползват една платформа, защото е "абсурдно държавата да изпотроши над десет милиона за разработване на НЕИСПУО, а после училищата да платят още десетки милиони от държавния бюджет за абонамент на дублиращи услуги от частния сектор". И той обаче смята, че НЕИСПУО е "голямо дърво" и че дори учениците от математическите гимназии са щели да направят по-добра система.
НЕИСПОУ бе разработена от консорциум "Национални системи", спечелил обществена поръчка за 5.5 млн. лв. Той е от пет фирми - "Контракс", "Сиела Норма", "Технически университет- София", "Дигитални и софтуерни решения" и "Админсофт"