Жегата ни тревожи, а правим климатични престъпления - черни фасади, застроени дерета

18.08.2024 11:15 Юлиан Попов
Хеликоптер на Българската армия черпи вода от езерото в курорта Старозагорски минерални бани, за да участва в гасенето на пожара край Стара Загора през юли тази година. СНИМКА: ВАНЬО СТОИЛОВ

В България се заговори по-сериозно за климата. Засега разговорите са най-вече насочени към безводието, горските пожари и градските горещи острови - кризисни явления, които ни притискат, очевидни са и предизвикват основателна тревога. И трите са познати от времето, в което са се появили гори и градове.

Начинът, по който климатичните промени обаче се проявяват, е през увеличаване на силата и честотата на тези явления. С други думи, твърдения от типа “то винаги е имало климатични промени” са празни фейсбук приказки. Нещата са доста по-сложни и е редно да се занимаем с климата много по-сериозно.

1. Климатичните вариации трябва да се предвиждат при почти всяко строителство, независимо дали те са свързани, или не с климатични промени.

Ние ги пренебрегваме, строим неадекватно и ни излиза двойно.

2. Климатичните промени засилват тези вариации. Тоест ставаме свидетели на по-сериозни и по-чести наводнения, горещи вълни, засушавания и съответно пожари. Трябва да предвиждаме тази промяна и да строим в съответствие с по-тежките сценарии за бъдещето. Не го правим.

3. Извършваме климатични престъпления. Сред тях са: застрояване на дерета, запечатване на “попивни площи” (полите на Витоша), зариване на ретензионни водни обеми (например Боянското блато), строеж на високи сгради насред охладителни въздушни коридори, черни фасади, бетониране и покриване на реки, ненужно разрастване на градската площ (Бистрица и др.).

Това са здравни и икономически престъпления, които обаче не фигурират никъде като престъпления.

А те са престъпления, защото водят до намалена работоспособност, влошено здраве и огромни финансови загуби.

4. Климатичните промени имат и други измерения, свързани с океана и морето, с езерата, реките и биоразнообразието. Те са по-отдалечени от всекидневието ни и ни е по-лесно да ги пренебрегваме. Но са по-сериозни.

Засега добрата новина е, че темата за климатичните промени, изглежда, постоянно се врязва в медийните разговори, сред научните среди и сякаш дори и сред политическите елити.

* Авторът е бивш министър на околната среда и водите. Мнението е от фейсбук.

 

Други от Анализи

Газът поевтинява, а парното? (Графика)

Цената на суровината намалява вече 10 месеца, а мир в Украйна ще свали геополитическата "премия" Преди година, на 1 януари 2025 г., КЕВР вдигна цената на тока извънредно – точно в средата на

Число на деня: 11% са GenZ избирателите (Графика)

Как се групират поколенията в България? На този въпрос отговаря икономистът Иван Люцканов в сайта zemlevezh.com, на който е основател. Той изчислява дяловете на различните генерации у нас над 18 г

Цените растат. Но не заради еврото

Цените на плодове, зеленчуци, основни стоки, някои услуги и медикаменти растат, но причините не са във въвеждането на еврото. Факт е, че част от тях драстично поеха нагоре

Българите в шпионажа на Марсалек: агенти или полезни идиоти

Когато през 2014 година Цвети Дончева се мести във Виена, за да помага на майка си, тя надали e подозирала, че 12 години по-късно ще трябва да застане пред съда

Защо Русия изпрати тези украински деца в Северна Корея

Неотдавна стана ясно, че Русия е изпратила украински деца на лагер в Северна Корея. Това е "военно престъпление", казва активистката Катерина Рашевска. Каква е целта на Кремъл

>