Жегата ни тревожи, а правим климатични престъпления - черни фасади, застроени дерета

18.08.2024 11:15 Юлиан Попов
Хеликоптер на Българската армия черпи вода от езерото в курорта Старозагорски минерални бани, за да участва в гасенето на пожара край Стара Загора през юли тази година. СНИМКА: ВАНЬО СТОИЛОВ

В България се заговори по-сериозно за климата. Засега разговорите са най-вече насочени към безводието, горските пожари и градските горещи острови - кризисни явления, които ни притискат, очевидни са и предизвикват основателна тревога. И трите са познати от времето, в което са се появили гори и градове.

Начинът, по който климатичните промени обаче се проявяват, е през увеличаване на силата и честотата на тези явления. С други думи, твърдения от типа “то винаги е имало климатични промени” са празни фейсбук приказки. Нещата са доста по-сложни и е редно да се занимаем с климата много по-сериозно.

1. Климатичните вариации трябва да се предвиждат при почти всяко строителство, независимо дали те са свързани, или не с климатични промени.

Ние ги пренебрегваме, строим неадекватно и ни излиза двойно.

2. Климатичните промени засилват тези вариации. Тоест ставаме свидетели на по-сериозни и по-чести наводнения, горещи вълни, засушавания и съответно пожари. Трябва да предвиждаме тази промяна и да строим в съответствие с по-тежките сценарии за бъдещето. Не го правим.

3. Извършваме климатични престъпления. Сред тях са: застрояване на дерета, запечатване на “попивни площи” (полите на Витоша), зариване на ретензионни водни обеми (например Боянското блато), строеж на високи сгради насред охладителни въздушни коридори, черни фасади, бетониране и покриване на реки, ненужно разрастване на градската площ (Бистрица и др.).

Това са здравни и икономически престъпления, които обаче не фигурират никъде като престъпления.

А те са престъпления, защото водят до намалена работоспособност, влошено здраве и огромни финансови загуби.

4. Климатичните промени имат и други измерения, свързани с океана и морето, с езерата, реките и биоразнообразието. Те са по-отдалечени от всекидневието ни и ни е по-лесно да ги пренебрегваме. Но са по-сериозни.

Засега добрата новина е, че темата за климатичните промени, изглежда, постоянно се врязва в медийните разговори, сред научните среди и сякаш дори и сред политическите елити.

* Авторът е бивш министър на околната среда и водите. Мнението е от фейсбук.

 

Други от Анализи

Число на деня: 81% от българите вярват на джипито си, но не и на институциите - всеки 2-и доплаща за здраве

7 от 10 българи доплащат за лекарства, всеки 6-и е давал повече за преглед при лекар, а около 80% определят разходите за здраве като финансова тежест на семейството

Истинският петролен шок още не ни е ударил - не знаем къде ще боли най-силно

Натам трябва да се насочат субсидиите, а не на калпак Правителството анонсира антикризисни мерки за подпомагане с 20 евро на месец на нискодоходните домакинства, които имат автомобили

Как Русия помага на Иран във войната му срещу САЩ и Израел

Публикация във вестник „Вашингтон Пост" предизвика широка полемика, след като разкри, че Русия предоставя на Иран разузнавателна информация за движенията на американските сили в Близкия изток

Епидемията от мързел при децата е заради телефоните

Устройствата и социалните мрежи най-силно влияят на префронталния кортекс, отговорен за мотивацията и амбицията. Злоупотребата с тях изтънява мозъчната кора Развитите държави масово въвеждат забрани

Остарял ли е училищният календар с ваканциите?

Другият модел е учебна година с по-кратки почивки, но подобна промяна не е лесна Повече от 100 години училищата по света следват почти един и същ модел: - дълга учебна година - дълга лятна ваканция

>