Жегата ни тревожи, а правим климатични престъпления - черни фасади, застроени дерета

18.08.2024 11:15 Юлиан Попов
Хеликоптер на Българската армия черпи вода от езерото в курорта Старозагорски минерални бани, за да участва в гасенето на пожара край Стара Загора през юли тази година. СНИМКА: ВАНЬО СТОИЛОВ

В България се заговори по-сериозно за климата. Засега разговорите са най-вече насочени към безводието, горските пожари и градските горещи острови - кризисни явления, които ни притискат, очевидни са и предизвикват основателна тревога. И трите са познати от времето, в което са се появили гори и градове.

Начинът, по който климатичните промени обаче се проявяват, е през увеличаване на силата и честотата на тези явления. С други думи, твърдения от типа “то винаги е имало климатични промени” са празни фейсбук приказки. Нещата са доста по-сложни и е редно да се занимаем с климата много по-сериозно.

1. Климатичните вариации трябва да се предвиждат при почти всяко строителство, независимо дали те са свързани, или не с климатични промени.

Ние ги пренебрегваме, строим неадекватно и ни излиза двойно.

2. Климатичните промени засилват тези вариации. Тоест ставаме свидетели на по-сериозни и по-чести наводнения, горещи вълни, засушавания и съответно пожари. Трябва да предвиждаме тази промяна и да строим в съответствие с по-тежките сценарии за бъдещето. Не го правим.

3. Извършваме климатични престъпления. Сред тях са: застрояване на дерета, запечатване на “попивни площи” (полите на Витоша), зариване на ретензионни водни обеми (например Боянското блато), строеж на високи сгради насред охладителни въздушни коридори, черни фасади, бетониране и покриване на реки, ненужно разрастване на градската площ (Бистрица и др.).

Това са здравни и икономически престъпления, които обаче не фигурират никъде като престъпления.

А те са престъпления, защото водят до намалена работоспособност, влошено здраве и огромни финансови загуби.

4. Климатичните промени имат и други измерения, свързани с океана и морето, с езерата, реките и биоразнообразието. Те са по-отдалечени от всекидневието ни и ни е по-лесно да ги пренебрегваме. Но са по-сериозни.

Засега добрата новина е, че темата за климатичните промени, изглежда, постоянно се врязва в медийните разговори, сред научните среди и сякаш дори и сред политическите елити.

* Авторът е бивш министър на околната среда и водите. Мнението е от фейсбук.

 

Други от Анализи

Борисов и Пеевски умно прескочиха зимата

Реалистичен анализ на текущата революция Правителството падна и народът пак победи, но като гледам как ликуват лидерите на ПП-ДБ, страх ме е пак да не останат с пръст в устата

Докъде ще ескалира конфликтът между САЩ и Венецуела?

Доналд Тръмп твърди, че акциите му срещу Венецуела са насочени срещу трафика на наркотици. Но големите запаси от петрол и дългогодишните проблеми с демокрацията в страната допринасят за ескалиращия

Гръцкият дух на Зорбас води страната към лидерство в ЕС

"Добре де, Зорбас – казах, за да го разпаля, – добре де, ама Господ не те пита какво си ял, а те пита какво си сторил!". Тази житейска мъдрост на гръцки писател и философ Никос Казандзакис е морален

Андрей Райчев: "Разграждане" е новата модерна дума след "изчегъртване", ще гласуват над 3 млн.

Трудно ще е съгласието по позитивния дневен ред, защото проблемите на съдената система не се решават бързо, смята Боряна Димитрова Над 3 млн. ще са хората, които ще гласуват, вярвам, че даже ще са 3

Преди 3 г. ГЕРБ предложи проф. Габровски за премиер, но не събра кворум. Сега няма да прави такива опити

На 12 декември 2022 г. в дневния ред на България точка първа е проектокабинет начело с неврохирурга проф. д-р Николай Габровски, излъчен с мандата на ГЕРБ

>