На скалите "Медея" е нещо съвсем друго (Видео)

11.08.2024 15:59 Христо Николов
СНИМКА: Христо Николов

Не знам какво е ставало в петък вечерта по останалите летни сцени в страната, толкова много неща имаше. Но аз си доставих изключителното удоволствие да гледам „Медея" на Софийската опера и балет на Белоградчишките скали. Този спектакъл неслучайно бе подготвян миналото лято за същата сцена, макар че едно закъснение на декорите и костюмите отложи премиерата му за наесен, така че софийската публика успя да види този шедьовър.

Но на скалите „Медея" е нещо съвсем друго. Закапаха дребни капки дъжд още в началото на първо действие, но слава богу диригентът Франческо Роза не прекъсна представлението. Пристигането на магьосницата Медея в двореца на цар Креон, спускайки се от най-високите стълби на крепостта към сцената обаче сякаш прекъсна всякакво желание на времето да ни развали настроението. Облаците се поразнесоха и превърнаха гледането и слушането в истинско удоволствие. Антрактът след първо действие пък настъпва горе-долу по времето когато слънцето вече е залязло и когато човек гледа отгоре към околните планински върхове и долината, има чувството, че всеки момент отнякъде ще прелетят митични чудовища, както действието на „Медея" предполага.

За щастие, спектакълът бе пренесен на скалите без никакви съкращения и така както го помня от зимата – с всички балетни сцени и целия мизансцен, сътворен от Марко Гандини с много фантазия. От която „Медея" на Керубини, писана в края на 18-и век, безспорно има нужда. Иначе би се превърнала в доста статична опера, макар и пълна с прекрасни арии, хорове и ансамблови сцени. И забележете - без никакво допълнително озвучаване, без микрофони.

За мен това е истинският спектакъл, с който в България чествахме 100-годишнината от раждането на Мария Калас. У нас, а и в цяла Европа, направиха много специални постановки на „Сомнамбула" (в Римската опера със сладката Лизет Оропеса), на „Норма", на „Тоска". Но да намериш изпълнителки за Амина, Норма и Тоска е сравнително лесно начинание (казано с известно преувеличение от моя страна). Я се опитай обаче да намериш изпълнителка на Медея. Трудна работа. Трябва сопранов глас, който да се разхожда с лекота из две октави и половина, да звучи достатъчно силно в драматичните моменти, подчертано лирично, когато съблазнява Язон и Креон, да е достатъчно гъвкав, защото партията е пълна с пъргави музикални фрази, и какво ли не още. Плюс да е достатъчно издръжлив, за да може притежателката му да има сили да е сцената и да пее в 80% от времето. Почти невъзможна работа, нещо като да намериш добра Виолета Валери от „Травиата", която е писана от Верди сякаш за три различни сопрана.

А ето че Софийската опера притежава такъв глас – Габриела Георгиева. Не знам какво й е струвало изработването на тази роля, която те вмести във времето почти едновременно с работата върху Ортруд от „Лоенгрин". Нейната Медея е точно това, което вече споменах. Плюс такава фразировка и отчетливо поднасяне на текста, че ако човек знае италиански, няма нужда да гледа субтитрите. Не подценявам, разбира се, Виолета Радомирска като Нерис, Станимира Момекова като Глауче, Даниел Дамянов като Язон и Стефан Владимиров като Креон, нито хора и оркестъра, защото операта е колективно изкуство. Но без Медея не виждам каква „Медея" би се получила.

(От фейсбук)

Други от Лични

Под 1% от хората прехвърлят парите си от втора пенсия в НОИ, а над 250 млн. евро са изплатени на наследници

Нека започнем с прост факт - пенсионната тема не е счетоводство. Това е въпрос на достойнство, сигурност и доверие. Днес обсъждаме надграждане на допълнителното пенсионно осигуряване

А защо полицията не очакваше кемпера на Калушев около връх Околчица?

Ивайло Калушев публикува на 1 февруари тази година голяма част от стихотворението „Борба" на Христо Ботев. Не е трудно да се установи, че тримата загинали в хижа Петрохан с огромна вероятност са се

Най-притеснително е, че сте готови да подминете смъртта на 15-годишно дете

Не знам давате ли си сметка колко зле изглеждате острани, когато аргументите ви са по-зле от тези на копейките, когато отричаха ваксините. Каква наука, какво критическо мислене, каква интелигенция

Броят на мигрантите от Близкия изток, възпитани в брутален религиозен традиционализъм, непрекъснато нараства

Българка на 19 г. и бежанец от Близкия изток - с няколко години по-възрастен. Връзката продължава три години, през които на момичето й е забранено да излиза само - освен на работа

Анонимни блогъри - вижте как ги нарисува Анри Кулев

>