Станка Желева: Скандал! От 8 г. в Музея на златото в Богота има български артефакт с надпис, че е египетски
- Време е България да има нов, модерен Национален исторически музей
- През последните 80 години българската история е подменена и фалшифицирана
- Как се роди идеята ви за национален музей в центъра на София с лесен достъп до него, г-жо Желева?
- Това не е нова идея и не е моя. Българите имат нужда от Национален музей - модерен, съвременен, образователен, интерактивен - музей, който да разказва и представя богатата история на българските земи, която датира от най-дълбока древност.
Ние, българите, не познаваме историята си и имаме огромна нужда от чувство на национална гордост и самочувствие, това показаха и последните избори.
Проблемът е, че българската история е подменена и фалшифицирана през последните 80 години.
Нашето национално самочувствие е смазано и сведено до това, че българите сме велика нация благодарение на братска Русия и че без Големия брат ние сме нищо.
Подменят се ценностите, безценното ни културно-историческо наследство и музеите ни тънат в нищета и забвение и за тях няма пари, но за всякакви бутафорни измислени исторически атракциони със съмнителна историческа достоверност се дават безсмислени десетки, стотици милиони левове.
За мен това е напълно неприемливо. Как е възможно Националният ни исторически музей, който трябва да бъде най-представителният музей в България и в който се съхраняват едни от най-важните, световноизвестни български съкровища, да се намира в покрайнините на София?
И да е труднодостъпен, в неподходяща за музей сграда, с морално остаряла експозиция, от която дори не можеш да разбереш, че в нея са изложени трите най-древни златни съкровища в света - Варненското (копие), Хотница и Дуранкулак (оригинали). Наредени са едни предмети, за които освен датировка и къде са намерени няма обяснения, няма история, няма контекст, няма разказ.
Дори сам по себе си НИМ такъв, какъвто е, за мен като българка по-скоро предизвиква чувство на срам. За какво национално самочувствие говорим.
- Обявихте подписка за такъв музей, има ли вече хора, които ви подкрепят?
- Да, хората започват да осъзнават важността на този на пръв поглед “маловажен” проблем на фона на останалите проблеми в държавата, като липсата на представителен, модерен национален музей в центъра на София.
- А има ли вече и критикари на идеята?
- Да. И това са най-вече хората от музейната гилдия, които казват: “За какво ни е нов музей, ние си имаме чудесен.”
- Какви специалисти трябва да ръководят музеите?
- Според мен крайно време е музеите в България да се управляват от културни, музейни мениджъри, а не от археолози, което е масова практика в България.
Археологията е съвсем друга наука и професия, това е призвание и да назначиш начело на музей човек, който изцяло е посветен на разкопки и половината година е на терен, а през останалото време се занимава с научноизследователска дейност, смятам, че това не е добро решение.
- Къде да бъде разположен музеят - в подходяща сграда в центъра на столицата, каквато например е ЦУМ, или строителство на специална сграда за музей?
- Това е политическо решение. Идеята НИМ да бъде преместен в ЦУМ е стара идея, но както знаем, ЦУМ е частна собственост.
И ако г-н Гергов е толкова голям българин и родолюбец, го призовавам да дари ЦУМ на българската държава за национален музей, вместо да го превръща в мегаказино, както се говори...
- Не ви ли притеснява паралелът със стореното от друга президентска дъщеря? Преди 40 години по идея на Людмила Живкова Съдебната палата в София беше превърната в Национален исторически музей. Софиянци не приеха това и неслучайно след 10 ноември 1989 г. върнаха Темида в стария й дом.
- За мен единственото общо, което имам с Людмила Живков, е, че сме завършили история в СУ. За разлика от нея нямам зад гърба си цяла държава и финансовия й ресурс, иначе щях да ви съсипя от култура.
Модерен национален музей в центъра на София, както вече казах, е стара идея. При това съвсем не е моя, но за мен това е кауза и спешна необходимост, ако искаме да се съхраним като нация.
Върви една масова подмяна на националните ценности, която се дължи именно в непознаването и фалшифицирането на истинската българска история и оттам липсата на национално самочувствие и дълбоко насадена национална комплексираност.
И вместо да издигаме 100-метрови пилони и да развяваме байраци като висша форма на патриотизъм, смятам, че държавната политика трябва да бъде да градим националната си гордост върху невероятната история на тези земи от най-дълбока древност.
Колко българи знаят, че тук е са открити трите най-древни златни съкровища в света, че кирилицата не е написана от Кирил и Методий, а е създадена в България, Преславската школа е най-успешният културно-политически проект на българските царе, превърнал Царство България в културния и духовен център на средновековна Източна Европа.
Българската култура е в основата на руската, украинската, белоруската, сръбската, македонската и т.н. Култури - всичко, което руската имперска пропаганда нарича славянска култура и писменост, всъщност трябва да се нарича българска.
- Какви артефакти трябва да бъдат изложени в националния музей.
- В националния музей трябва да има разказ за цивилизациите от най-дълбока древност, съществували на тези земи, представени и разказани по един интересен, интригуващ и увлекателен начин.
Посещението на Националния музей, трябва да бъде едно истинско, вълнуващо преживяване.
8 години в Музея на
златото в Богота има
български артефакт с
надпис, че е египетски
Трябва да бъдат изложени, физически и виртуално, най-забележителните съкровища и археологически артефакти от различни култури и цивилизации. Важно е какво е изложено, но още по-важно е как е представено и разказано.
Българските музеи, дори и в най-затънтените провинциални градове, имат съкровища, за които само могат да мечтаят най-големите световни музеи - Лувър, Бритиш мюзеум, Метрополитен мюзеум и т.н., но те с малки изключения са много зле представени изложени и разказани.
Тези съкровища обикалят света и за да бъдат видени, хората от цял свят се трупат на опашки с часове, а тук, в България, ние дори не знаем за тяхното съществуване.
Вместо Министерство на туризма да дава милиони, за да рекламира България с море, планини, рози и кисело мляко, неща, които ги има (и то много по-атрактивни) и в други държави, защо не заложи на тези неща, които са наистина уникални за България - културно-историческото ни наследство, най-старите златни съкровища в света - Варненското, Хотница, Дуранкулак, кирилицата, солниците в Провадия, долината на тракийските царе.
Това е все едно Египет да се рекламира със Сахара и Червено море, а не с египетските пирамиди и цивилизация, въпреки че те, съвременните египтяни, нямат нищо с Древен Египет. Но когато срещнеш египтянин, първата асоциация е именно, че идва от страна с древна история, страната на египетските пирамиди.
- Каква да бъде концепцията на музея?
- Музеят трябва да се представя с увлекателен разказ, историята за различните цивилизации по българските земи, илюстрирана с безценните артефакти и съкровища, които са намерени в България да бъдат изложени физически или виртуално.
Най-важен е разказът, преживяването, емоцията, защото в момента имаме в България много музеи с невероятни артефакти, които са изложени по такъв начин, че гледаме някакви явно ценни предмети, съкровища, злата, но единствената информация, която получаваме за тях , е къде са намерени и от коя епоха.
Защо са толкова ценни и важни, в какъв контекст са намерени, какво представляват, за какво са служили, с каква култура и цивилизация са свързани - в повечето музеи такава информация просто липсва.
- Провинциалните музеи не искат да се разделят със свои знакови колекции. Как ще бъдат накарани да ги предоставят на националния музей?
- Днешната концепция за музей е толкова напреднала, че не е задължително да “оберем” съкровищата на регионалните музеи, за да ги представим. Може интерактивно, виртуално, по-важен е разказът и представянето им да бъдат направени така, че човек, посетил националния музей, да отиде след това до Враца, за да види оригинала на наколенника с Богинята майка от Врачанското съкровище или Рогозенското съкровище, или да отиде във Варна да види най-древното златно съкровище в света.
Идеята е посещението в музея да бъде вълнуващо изживяване, което да те накара да се заинтересуваш от това, което виждаш, и като излезеш от него, да потърсиш повече информация.
- Ще се подобри ли самочувствието на българина със създаването на един такъв музей?
- Ами, разбира се, ние не знаем историята си, дори не подозираме какви съкровища има в българските музеи.
Например аз бях на българската изложба в Лувъра през 2015 г. Самата изложба не беше много голяма, но беше така професионално направена и измислена, че в нея имаше разказ за траките и тракийската цивилизация.
Всеки един експонат беше разказан и изложен по такъв начин, че имаше невероятно въздействие. Имаш чувството, че си влязъл в света на тракийските царе.
Същите тези съкровища и експонати съм ги виждала изложени в нашите музеи, най-вероятно няма да ги забележите, а дори да ви заинтригуват, в повечето случаи вие няма да намерите повече информация от датировка и място на намиране. Няма история, няма разказ.
Българската държава трябва да има политика за обновяване и модернизация на българските музеи, тяхното преосмисляне. Трябва глобално да се промени концепцията за музеи.
Защото в голямата си част родните музеи по-скоро приличат на археологически сбирки, предназначени за специалисти, а не на образователни институции за широката публика. 99% от тях са морално остарели и съществуването им в този вид е безсмислено. Вината не е в хората, че не ходят по музеи, а в самите музеи, които нищо не правят, за да привличат публика.
Неслучайно има и израз “като в музей”, който означава скучно, прашасало място, в което нищо не се случва.
И тук не става дума за пари, което е основното оправдание за състоянието на българските музеи, просто концепцията е ужасно морално остаряла и трябва генерално да се преосмисли.
За безхаберието и националния ни нихилизъм спрямо българското културно-историческо наследство искам да илюстрирам с един пример отпреди няма два месеца.
- Какъв е този пример?
- Бях в Богота в световноизвестния Музей на златото. Прекрасен музей с невероятна колекция изложена по модерен и много въздействащ начин.
Преди да се влезе в първата зала на експозицията, се минава през зала, в която се върти кратък филм, посветен на обработката на металите от най-дълбока древност, та до днес.
На третата минута на екрана като илюстрация на съкровищата в Древен Египет показват отрязаната глава на Богинята майка от наколенника от Врачанското съкровище с надпис, че това е погребална маска на мумия в Египет.
Веднага се обаждам на един от уредниците на музея във Враца и му изпращам филмчето, за да го покаже на директора - за да реагира и изпрати официално писмо до Министерство на културата. Това е пример за погазване на авторски права, използване на музеен експонат, без да бъде поискано разрешение от музея, на който принадлежи, даване на невярна информация и показването му частично и извън контекста.
Когато се върнах от Колумбия преди месец и половина, аз също говорих с директора на музея.
И до ден днешен не е изпратил писмо (със сигурност)! Този случай в една нормална държава би предизвикал огромен международен скандал.
Това е абсолютно недопустим гаф от страна на един световно известен музей. Българската държава може да осъди Музея на златото за обезщетение. Филмчето се върти от 8 години както в музея, така и по YouTube (3 минута).
За мен това е недопустимо и поставя под въпрос как да се грижим за опазване на културно-историческото ни наследство, след като хората, които ръководят институциите, отговорни за това, не се интересуват и бездействат?
CV:
- Родена в София
- Завършва история в СУ
- Магистър по балканска и византиийска история
- Завършва "Графичен дизайн и илюстрация" в Артучилище "Марис Елоа" в Париж
- После и Графичен дизайн, реклама и илюстрация в ESAG - Париж - висше училище за архитектура и графичен дизайн
- Художник на свободна практика със самостоятелни и общи изложби в София, Париж, Атина, Мапуто
- Владее френски, испански и английски
- Има две дъщери