Доц. Мариана Тодорова, футуролог: Предсказана бе “смъртта на смъртта” и ето – казват, че дългият живот само 20% зависи от гените
- Идва и супер AI, нов дигитален вид, пред който ще сме незрели като пред божество
- С кенсъл културата се сбъдват антиутопиите на Оруел
-Каква е основната разлика между писателите футуристи и футуролозите?
- Ние, футуролозите, сме учени, които идват от различни проблемни сфери и научни полета. Ние смесваме подходи от социологията, политологията, икономиката, психологията, философията, етиката и използваме количествени и качествени анализи, но винаги се ръководим от няколко принципа за възможност, вероятност и правдоподобност. Т.е. когато градим прогнози или сценарии за бъдещето, винаги съблюдаваме тези критерии.
Научните фантасти, които са много по-популярни от самата работа на футуролозите, боравят с въображението си. Техният жанр предполага изключителна свобода по отношение на твърденията. Несъблюдавайки строгите научни регламенти, те много често са по-успешни в прогнозирането на дадени събития.
Има голям дебат дали те наистина са изключително чувствителни личности с огромен интелектуален заряд и успяват да провидят бъдещето, или по-скоро, предлагайки на общественото внимание определени проекти, те ги превръщат в т.нар. самосбъдващото се пророчество. Тоест тези изобретения и открития изглеждат толкова атрактивни и обещаващи за прогреса на човечеството, че това мобилизира колективната енергия, канализира усилията в тази посока и всъщност те просто са посели семето, което по-късно учени ги осъществяват.
- А кои са големите имена във футурологията, чиито прогнози са се сбъднали или тепърва предстоят да се случат?
- В областта на футурологията безспорно това е Рей Кърцуайл, който е създателят на Университета на бъдещето (Singularity University). Този така наречен университет всъщност не е класическа структура, която познаваме. Той е за провеждане на напреднали курсове именно по изследване за бъдещето, но с практическа насоченост. Разположен е в базата на НАСА в Сан Диего в САЩ. Там е изобретен 3D принтерът, но и такъв, който може да работи в Космоса. Когато 3D принтер работи извън законите на гравитацията, това е условие успешно да колонизираме Луната, Марс и други екзопланети в по-далечно бъдеще. Рей Кърцуайл започва своята прогнозна дейност в късните 80-те и 90-те и има над 200 сбъднати прогнози.
Той успява да предвиди това, че компютърът на практика ще бъде малко устройство, което може да се пренася в нашия джоб. Предвижда изключително определящата роля на интернет до степен, в която той ще е родоначалникът на Третата индустриална революция. Това, за което той най-много говори, е изкуственият интелект. Той е доста по-смел в прогнозите си - беше предвидил появата на големите езикови модели като ChatGPT - 3 и Midjourney, за които вече смятаме, че имат съждение и мислене и са изключително добри. Дори преминават всички научни тестове по медицина, по право и в някои области се доказват като по-креативни от хората, но не защото имат въображение, а защото обработват толкова големи бази данни, че съчетанието между тях дава много иновативни решения.
Преди 10-20 години Рей Кърцуайл смяташе, че до 2050 г. ние ще достигнем т. нар. Генерален изкуствен интелект или съзнателен - този, който наистина е като отделен дигитален вид, конкурентен на нас като мисловност и интелигентност. Той смяташе, че това ще се случи до 2050 г. Когато се появиха въпросните генеративни модели по-миналата година, той изтегли срока. Много футуролози казаха, че е възможно да имаме този генерален изкуствен интелект със собствени мисли, цел, воля, съзнание, стратегии и да взима решения от 3 до 5 години.
- Според вас това възможно ли е?
- Като експерт, който се занимава с темата вече 10 години, смятам, че засега нямаме хардуерната инфраструктура за това. А и нямаме отговор на това какво е нашето съзнание, така че да можем да го преповторим. Вероятно ще се върви към един феномен, който ще създава изкуствено съзнание, така както имаме изкуствен интелект в момента - всички разработчици ще се стремят и към създаване на изкуствено съзнание, така че ние да можем да общуваме като видове. В етиката най-важният въпрос, с който ние, философите и футуролозите, се занимаваме, е така нареченото ценностно подравняване, т.е. ние ще можем ли изобщо да се разбираме с този нов дигитален вид, тъй като се очаква в момента, в който постигнем генерален изкуствен интелект, той да започне да се самопрограмира, да обработва информация от целите вселени, да разгадае тайната на черните дупки, на тъмната материя. И може да ни предложи концепции, за които ние сме незрели и чисто когнитивно не можем да обработим и да разберем.
Тази пропаст, която ще се отвори, сега учените се опитват морално да я подплатят и да подготвят човечеството.
Друг, много известен негов партньор, един от съоснователите е Питър Диамандис, който се занимава с въпросите за дълголетието, за безсмъртието. Той сътвори концепцията за “смъртта на смъртта” - че тя е болест и ние ще можем окончателно да се справим. Сега по-скоро говори за удължаване на живота, за генноинженерство, за новата наука епигенетика, която казва, че всъщност генетичната предразположеност е само 15-20% и всичко друго зависи от качеството на живота, изпитването на удоволствие и намаляване на стреса.
- А за прогнозите при научните фантасти?
- Мога да обърна внимание на книгата “1984” на Джордж Оруел. Той я пише през 1949 г. и всъщност показва широкото разпространение на наблюдението, правителствената пропаганда и ерозията на личния живот. Аз сега се връщам от Китай, там системата е доста централизирана, имат една система WeChat, която следи всяко парично заплащане.
- Това системата за социални кредити ли е?
- Тя не работи така, както западните медии обясняват, но съществува под някаква форма. Важно е да отбележа, че самите китайци се чувстват добре с нея. Те нямат нагласата като нас за личен живот и пространство и се чувстват добре, поне с тези, с които разговарях, защото дигиталното плащане и обвързването на юана с тази дигитализирана валута, твърдят, че е изкоренило почти на 100% корупцията. Те виждат предимно положителни страни в това, но за нас, за западните общества, е изключително проблематично да бъдем следени. Изкуственият интелект вече е свързан със система за лицево разпознаване и в Америка, и в Китай, в Латинска Америка, в Япония. Всеки един човек, един път заснет, и в системата може да бъде проследяван навсякъде. Европейският съюз, с много малки изключения, забрани лицевото разпознаване.
При Оруел има намек, че критичното мислене, плурализмът и различните гледни точки все по-малко ще се толерират. Към днешна дата можем да го видим като крайна проява на политическата коректност и на кенсъл културата (културата на остракиране - б.р.). Разбира се, правата на малцинствените групи, било то етнически или ЛГБТК+, са изключително важни, но прекаленото залитане за контрол на езика и на мисълта е намекнато при Джордж Оруел.
- Тоест всяко нещо, което бъде изведено до крайността си, реално се превръща в неговата противоположност?
- Точно така. Другото, което можем да коментираме, е “Прекрасен нов свят” на Олдъс Хъксли, който е писан през 1932 г. Там той говори за генно инженерство, за употреба на лекарства, които фиксират настроението. В голяма част от обществата в Западния свят вече са зависими от тези антидепресанти. И там Хъксли говори за консуматорството и за желанието за незабавно удовлетворение. Има една друга книга - “Невромантик” на Уилям Гибсън от 1984 г., и там той пише за интернет, за виртуалната реалност. Нещо, което сега очакваме да е следващото голямо нещо, като мета вселените, за киберпространството, за VR технологите.
Друг пример е Рей Бредбъри с “451 по Фаренхайт”, където също се говори за общество, което е обсебено от плоски забавления, упадъка на критичното мислене и четенето - как всъщност четенето се смята за вредно. В наши дни то не се случва като феномен, който някой забрани от четането. Просто се случва заради това, че социалните медии, масовите мнения, които не са базирани на наука и на експертизи, стават официални.
Айзък Азимов е много важен с това, че той предвижда, че ще стигнем до генерален изкуствен интелект. И към днешна дата няма нищо по-добро, което някой да предложи като трите закона на роботиката на Азимов за морални рефери, от които да се ръководим. Той предвижда интернета и умните думове, които са автоматизирани, предвижда космически станции и космически полет, автономните автомобили. Също така телемедицината и медицината, която е ръководена от изкуствен интелект. Тоест виждаме, че повечето неща, които не са реално, с хоризонт от 120 до 50-70 години са били предвидени.
- Развитието на технологiите изпреварват ли прогнозите в повечето случаи?
- Сега не. Все още сме на етап, в който и напредъкът на изкуствения интелект, и криптовалутите, и виртуалната реалност, и 3D принтерите, са били предвидени или поне обрисувани в някакъв период. Но ако наистина ние достигнем този генерален изкуствен интелект, който ще произведе от своя страна суперизкуствен интелект - този, който ни превъзхожда многократно и съотношението би било като към някакво божествено същество, оттам насетне може да направи много трудни прогнозите.