Сеизмологът доц. Пламена Райкова: Земетресенията в Пловдив не са циклични като при Вранча
След турското земетресение се ревизира препоръката да застанем под каса на врата, важното е да сме до стена или под стабилна маса
- Доц. Райкова, какви изводи можем да направим от снощното земетресение в Пловдив?
- След умереното с магнитуд от 4,3-а степен регистрирахме 18 вторични труса, най-силният от които бе с магнитуд 2,8. Наблюдавахме едно основно земетресение с афтършокова серия. Голяма част от тази поредица бяха микроземетресения с магнитуд под единица. Основното със сигурност е било усетено от хората в Пловдив и Асеновград, както и това от 2,8-а степен, но в по-слаба степен.
- Вие разполагате със солидна статистическа база, можем ли да говорим за някаква цикличност?
- Районът е активен както в исторически, така и в съвременен план. Все пак говорим за сеизмогенна зона “Марица”. През 1928 г. там е регистриран трус с магнитуд 6,5, а следващият е бил още по-силен – 7,1. Сега наблюдаваме земетресения с магнитуд 4-4,7, примерно през 2021 г. бе 4,5, през миналата година - 4,7, а снощи - 4,3. Всички те са умерени и може да се каже, че през последните 20 г. в тази зона са регистрирани именно такъв тип събития.
От тази гледна точка не сме наблюдавали цикличност в това “огнище”. През 2002 г. е имало подобно, след това през 2018, 2021, 2022, 2024 г., когато е имало по едно събитие на година. Тоест не може да се говори за повторяемост, защото трябва да се натрупа по-сериозна статистика.
- Имате предвид, че случаят не е както при Вранча, където на определени интервали “огнището” за ужас на всички се възобновява?
- Не, при Вранча се случва събитие на два или три пъти през 40-ина години. До неотдавна също се очакваше, но този период отмина и то не се реализира.
- Каква е оценката ви за сеизмична зона “Марица”, тя опасна ли е? И тъй като мнозина се притесняват, можете ли да я сравните като ниво примерно със зоната, в която попада Истанбул?
- Зона “Марица” е активна до днес. Там има структури, които се движат и създават земетресения. В повечето случаи земетресенията се “привързват” - те се реализират близо до подобни активни структури, а там има такива и зоната се наблюдава. Важно е да уточним, че ние не сме на границата на плоча, както в Истанбул, където говорим за две големи тектонични плочи. В случая тази структура у нас няма нищо общо с това. Можем да кажем, че там има промяна в средата, което може да доведе до земетресения, но двете зони са несравними.
- Какво е най-важно да знаем и да правим при земетресения?
- Да се реагира спокойно, да се изчака трусът да премине и тогава да се излиза навън. Важно е да не се използва асансьорът, да не се тича по стълбите, защото тичането няма да помогне, а резултатът може да е контузен или паднал човек.
- Остават ли старите правила да се стои под каса на врата?
- След турското земетресение това вече е спорно, добре е да застанем до стабилна стена, която е далеч от библиотека, за да не паднат чаши или предмети, които биха ни ударили. Можем да се скрием и под по-сериозна маса, която може да ни защити от летящи предмети.