2/3 от 15-годишните ни безсилни за свежи идеи по познати проблеми
Българчетата имат 21 точки (при средно 33 по света) в изследване за творческото мислене, при което търсят решение и защо намаляват жабите
Българските 15-годишни деца имат проблеми с творческото мислене, като почти 2/3 не умеят да предлагат свежи идеи за познати проблеми.
Това показва доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), изследвала творческото мислене сред учениците в цял свят през 2022 г. като част от проверката за грамотността PISA.
Изследването е проведено сред близо 700 000 ученици от 81 държави. От България са участвали 6107 ученици от девети клас от 202 училища от цялата страна. Средният резултат на 15-годишните в света е 33 точки, докато българчетата имат 21 точки. Най-добре са се представили децата в Сингапур с 41 точки, следвани от Корея и Канада с по 38 т., Австралия - 37 т., Нова Зеландия, Естония и Финландия - с по 36 т.
Учениците са получили компютърен тест с отворени отговори в 4 области - писмено и визуално изразяване, решаване на социални и научни проблеми. Скалата за оценяване е от 0 до 60 точки. Тя е разделена на 6 равнища. В най-ниското ниво са попаднали 29% от нашите тийнейджъри, а 64% от родните ученици не са стигнали трето равнище.
Само 19% от българчетата са се справили напълно с научен проблем,
докато средно по света е 32%.
21,5% на сто от нашите деветокласници са се справили със социален проблем, при 39 за връстниците им в другите държави. Оригинални отговори на задачите за визуално изразяване са дали 22,6% от българчетата, докато средният успех навън е с 10% по-висок.
Още по-голяма е разликата при писменото изразяване, където резултатът в страните, изследвани от ОИСР е 50%, а при нас - 27%.
У нас средният резултат на момичетата е 22 точки, а на момчетата - 19 т., докато за останалите страни те са съответно 34 и 31.
Бедните ученици у нас са постигнали едва 14 точки
Докато двойно повече - 28 точки, имат децата с по-висок финансов стандарт.
Една от задачите е да се направи оригинален плакат за Фестивала на науката с "Живот в Космоса". Тук е имало 12 налични щампи - планети, слънце, космонавт, космическа станция.
Пълен кредит се присъжда за креативни идеи, които включват Земята като основен компонент, както и такива свързани с изследването на Космоса - астронавт, космически кораб, сателити и др.
Учениците е трябвало да направят и комикс за Космоса между Слънцето и Земята от 6 изречения на тема времето и сезоните. Никакви точки не е носил разговор от типа:
- Хей!
- Здрасти!
- Какво става?
- Нищо!
- Супер!
- Чао!
Пълен кредит пък би получил подобен разговор:
- Добър ден, Земя!
- Каква е прогнозата за времето?
- Ще бъде горещ летен ден.
- А можеш ли да се поотместиш, за да е зима?
- Ти се въртиш около мен!
- Но аз искам да си поиграя в снега!
Друга задача е да се измисли
идея как да се насърчи споделеното пътуване,
като се дава пример, че в някои държави се дава отстъпка за гориво и пътни такси.
"Спасете реката" е друга примерна тема, като децата е трябвало да намерят решение защо намаляват жабите в участък он река, която преминава през града. Като има кратка информация от екип от учени, в която обясняват различни хипотези.
"Политиките за образование трябва да се базират на данни, за да предприемем такива мерки в образованието, че да са успешни младите хора", заяви зам.-министърът на образованието и науката Наталия Митева по време на представянето на изследването. По думите ОИСР успява да създаде ресурси, с които се мери на какво ниво са учениците. "Тези матрици за оценяване могат да ни бъдат добра отправна точка", обясни тя.
72% от учениците у нас обичат да знаят как работят нещата, 64% искат да разберат защо хората се държат по определен начин, а 49% изпълняват задачите дори когато те стават по-трудни, отколкото са предполагали. Тези ученици са се представили значително по-добре на теста за творческо мислене от своите връстници със сходни социално-икономически характеристики.
42% от учениците в България имат достъп до часове по изкуство и до компютърно програмиране, 22% - до драма, а 21% учат творческо писане, според техните училищни директори.