71 процента от 15-годишните ученици искат висше образование
Общо 77 процента от българските 15-годишни ученици са съгласни, че е възможно да се прояви творчество по почти всички учебни предмети в училище.
Седемдесет и един процента от 15-годишните ученици в България очакват да завършат висше образование. Това показват данните от глобалния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от проучване за творческото мислене сред учениците, който е част от международното изследване PISA - 2022, предава БТА. Резултатите бяха представени днес от Министерството на образованието и науката.
Данните бяха оповестени от Неда Кристанова, директор на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование в МОН, в присъствието на заместник-министрите на образованието и науката Наталия Митева и Емилия Лазарова.
Резултатите за творческото мислене показват, че 72 процента от българските ученици обичат да знаят как работят нещата, а 49 на сто изпълняват задачите и когато те стават по-трудни, отколкото са предполагали.
Средният резултат за страните от ОИСР е 33 точки, като отново Сингапур е с най-много точки - 41. За България средният резултат на учениците ни е 21 точки, каза Кристанова.
Тя обясни, че българските ученици са най-силни в писменото изразяване - с 29,6 процента, след това е визуалното изразяване, решаването на социални проблеми и решаването на научни проблеми.
Момичетата са с по-висок резултат от момчетата, като това се отнася и за България. "При средния резултат за социално-икономическия статус, за пореден път това се повтаря от всички изследвания и във всички изводи, че в България проблемът е, че децата от семейства с нисък социално-икономически статус са с драматично по-ниски резултати от другите ученици, които са с висок социално-икономически статус. 14 точки е разликата между тези две групи", обясни Кристанова.
Данните показват, че 60 процента от българските ученици споделят, че учителите им дават достатъчно време, за да предложат творчески решения на задачите, като средно за ОИСР е 63 процента. 68 на сто от учениците ни са заявили, че техните учители ценят творчеството им.
Според данните, събрани от училищните директори, 42 процента от учениците в България имат достъп до часове по изкуство. 22 на сто имат достъп до занимания, свързани с театъра. 21 на сто учениците ни имат достъп до творческо писане, а 42 на сто - до компютърно програмиране. Тези резултати се отнасят за достъпа до тези дейности на учениците поне веднъж месечно или повече в училище.
С това изследване се получава по-добра представа как се мери творческото мислене във формата на PISA, каза заместник-министърът на образованието Наталия Митева. Тя отбеляза, че е много ясно какви са видовете творческо мислене, които се измерват и нивата - от второ до шесто.
Сега, когато говорим за резултатите за България, глобалният доклад се представя в Париж и той е сравнителен за всички държави, участващи в PISA, каза Митева. По думите й интересно е, че сред най-добре представящите се десет държави с по-високо от средното ниво за ОИСР, има няколко страни, сходни по развитие на образователните системи на България. Това са Естония, Латвия, Полша и Португалия, "която тръгна преди години от много ниско ниво на резултати и постига вече сериозни успехи", отбеляза Митева.
От глобалната сравнителна извадка се вижда, че образователните системи, които се справят добре с уменията за творческо мислене, почти винаги се справят добре и по математика, четене и науки, коментира заместник-министър Наталия Митева. Тя уточни обаче, че това не е задължително, защото половината държави, които се справят много добре по творческо мислене не са непременно най-добрите по математика и четене, но се вижда, че е необходимо някакво минимално ниво на владеене на четивни и математически умения, за да могат учениците да се справят добре и с творческото мислене в различните му аспекти. Момичетата се справят по-добре от момчетата, което се дължи само отчасти на техните по-добри четивни умения и това се изследва от ОИСР. По-високите резултати на момичетата при творческото мислене се дължат на тяхното по-отворено мислене и отвореност към нови преживявания, както и на постоянството им в постигането на резултатите, заяви Митева.
Резултатите бяха представени пред учители, директори, социални партньори, представители на Регионалните управления по образованието.