Румен Радев: Само който не познава колко струва разрухата на невежеството, може да се страхува от цената на образованието
В Рим слушахме литургия на български език от български архиерей - привилегия и признание, което други народи нямат, каза държавният глава в словото си за 24 май
24 май отново ни събира пред светлия лик на светите братя Кирил и Методий, вдъхновени от примера и чистата обич на поколения българи, водени от нашата неподправена гордост на просветен народ с корени и бъдеще.
Вчера водената от мен българска делегация се завърна от Рим, където бяхме приети от папа Франциск, поклонихме се пред мощите на св. Константин-Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе" и участвахме в служението - отново след 12 столетия, на литургия на български език от български архиерей – привилегия и признание, което други народи нямат, на олтара на базиликата „Санта Мария Маджоре" положихме цветя на мястото, където през 867г. папа Адриан II освещава донесените свещени книги от светите братя, написани на новосъздадената от тях азбука.
Навсякъде за нашата делегация вратите бяха широко отворени в знак на огромно уважение заради значимия принос на България за развитието на европейската цивилизация, на българската книжовност и култура за духовното единение на Европа.
Днес се гордеем и с далновидността и държавническия размах на княз Борис I, който прие учениците на Кирил и Методий и създаде българските книжовни школи в Охрид и Преслав, за да разцъфне Златният век на българската култура. Именно нашата книжовност, вяра и култура съградиха България като държава на духа, съхраниха народа ни и го преведоха през най-тежките изпитания.
След дълги години на гнет, традицията на 24 май избликна от време на просвещение, време на небивал книжовен подем, в които всяко произведение на роден език е духовен подвиг, посрещан с жажда и възхищение от нашите сънародници. Време, в което словото пробуди цял един народ. Скромни наглед книги преобръщат цели епохи, наелектризират поколения и завинаги се вграждат в темелите на българската свяст – огнения дух на Паисий с неговата История, копнежите на братя Миладинови с техния сборник с песни, любознателността на Петър Берон с Рибния буквар.
Благодарение на тях предците ни, тръгнали от скамейките на килийните училища, съградиха европейска държава с най-модерни образователни институции.
Днес, когато страните по света се надпреварват да инвестират в наука и образование, да привличат водещите умове и таланти, ние не можем да си позволим да загърбим потенциала на българските учени, преподаватели и изследователи. Бяхме поставени в безпрецедентната ситуация в дните на празника вратите на българските университети да затворят. Вярвам, че правителството, парламентът и всички ние като общество ще чуем техния призив за честен разговор за бъдещето на нашето образование и наука, ще потърсим дългосрочни, устойчиви решения за тяхното развитие занапред.
Защото, както възкликва възрожденецът Григор Пърличев: „Учението крепи царството". И нека не само днес, всеки ден да помним, че достойнството на едно общество, неговият просперитет, жизнен стандарт и авторитет, са в пряка връзка с отношението му към знанието. Само който не познава колко струва разрухата на невежеството, може да се страхува от цената на образованието.
Поклон пред просветителите на българския народ!
Честит празник!