Минимална заплата 1080 лв. от 1 януари догодина. Ето защо
- 5 последствия от това
- Очертава се средната да е 2316 лв. през второто тримесечие на тази година
Минималната заплата в България се определя като 50% от размера на средната заплата за определен отчетен период от време (според действащото законодателство в чл. 244 на Кодекса на труда).
Така че новият размер на МРЗ за 2025 г. трябва да се определи най-късно в срок до 1 септември 2024 г., а за конструирането на формулата за определяне на средната заплата ще се вземат предвид третото и четвъртото тримесечие на 2023 г. и първото и второто тримесечие на 2024 г.
Тъй като остават около 3 месеца до крайния срок, в който правителството трябва да издаде постановление за новия размер на МРЗ за 2025 г., националната статистика вече разполага с достатъчно отчетни данни, с които
на 95% можем да кажем още сега
какъв ще е размерът на минималната заплата догодина.
И така според официалните данни на НСИ размерът на средната заплата за третото тримесечие на 2023 г. е точно 2000 лв., а за четвъртото тримесечие е бил 2123 лв. Преди дни излезе и статистиката за първото тримесечие на 2024 г., където СРЗ вече достига 2198 лв.
Следователно 3 от 4 неизвестни вече са ни известни. Данните за второто тримесечие на 2024 г. ще излязат през август, но не е трудно да направим прогноза още сега.
Темпът на ръст на средната заплата през второто спрямо първото тримесечие през последните 10 години е около 5,4%, ако изключим пандемичната 2020 г., когато през второто тримесечие имаше шоков удар върху икономиката и пазара на труда. С две думи, отчитайки динамиката на СРЗ през този период, нейната сезонност и цикличност, би трябвало и тази година към юни тя
да нарасне минимум с 5,4%
спрямо месец март. И това “при равни други условия”. Тук дори не включваме онези 265 млн. лв. за ръст на заплатите и изравняване на диспропорциите в бюджетната сфера.
Както знаете, тяхното ПМС се забави значително, като ефектът върху нивата на заплащане от тази политика ще се види най-ясно именно през настоящото второ тримесечие на тази година.
С две думи, бихме могли да очакваме средна заплата около 2316 лв. през второто тримесечие на 2024 г. Всъщност
това е консервативен сценарий,
тъй като само към месец март отчетните данни показват точно 2300 лв. Вероятно до края на юни ще стигне поне 2350 лв. средна работна заплата, като средно за тримесечието може дори да бъде по-висока от тази прогноза. При всички положения 2316 лв. към днешна дата изглежда по-скоро консервативно-реалистичен сценарий, отколкото надценяване.
Оттук вече идва и прилагането на формулата, както следва:
Стъпка 1:
2000 + 2123 + 2198 + 2316 = 8637;
Стъпка 2:
8637 : 4 = 2160
Стъпка 3:
2160 х 0,5 = 1080 лв. = МРЗ за 2025 г.
И така на 1 септември 2024 г., министърът на труда и социалната политика трябва да издаде ПМС, в което да определи размера на минималната заплата от 1.01.2025 г. на поне 1080 лв. Това би означавало ръст от 147 лв. спрямо настоящия размер на МРЗ от 933 лв., или 15,7%.
И тук въобще не става дума за транспониране на Директивата за адекватни минимални заплати, а за изпълняване на действащото законодателство. Директивата, по всичко изглежда, че няма да можем да я транспонираме до 1 септември, нито до 1 ноември, нито до края на годината. Но това не отменя отговорността на институциите да изпълняват законите в тази държава.
А законът е много ясен
Поне 1080 лв. минимална заплата от 1 януари 2025 г. с постановление с дата 1.09.2024 г.
Защо е полезно да нараства минималната заплата ли?
- Когато нараства, коефициентът на заетост също нараства. Това се потвърждава от статистиката ни през последните 15 г. Следователно, ръстът на най-ниските доходи играе положителна роля за включването в пазара на труда на нови хора;
- Когато нараства МРЗ, безработицата или намалява, или остава непроменена. Това също се потвърждава от НСИ през която и да е от последните 15 г.;
- Ръстът на МРЗ води до повишено потребление, а оттам и до по-висок икономически растеж, тъй като вътрешното търсене е основен двигател на растежа от години у нас, а не чуждестранните или вътрешните инвестиции;
- Когато нараства МРЗ, намаляват хората в риск от бедност и социално изключване, тяхната покупателна способност нараства и се доближават като заплащане до необходимите средства за издръжка на живота;
- Когато нараства МРЗ, неравенствата в доходите намаляват, независимо с кой количествен индикатор ги измерваме;
Нарастването на МРЗ не позволява отделянето на средната заплата прекалено нагоре като абсолютна стойност, тъй като и без това вече разликата между двете величини е над 1000 лв.
В крайна сметка дори с тези ръстове скоро няма да достигнем минималните нива на заплащане в останалите страни членки на ЕС. Страната ни трябва да реализира поне
едно десетилетие двуцифрени ръстове
и на средната, и на минималната заплата, за да говорим за някаква устойчива “бета” конвергенция на догонване, както по абсолютни стойности, така и по покупателна способност.
Но нека не забравяме, че за да има такъв ръст МРЗ, явно, че средната заплата в икономиката се е движила с добра динамика. Това означава, че за да нарасне със 147 лв. минималната заплата, значи средната е нараснала с 294 лв. за същия период. Какво по-пазарно от това?