Цената на мандата: 10 хил. гласа за 50-ия парламент, 118 хил. за евродепутат (Графики)
- Изчисленията са на изборния експерт проф. Михаил Константинов, ако на 9 юни 2 млн. пуснат бюлетини за представители в Брюксел, а 2 500 000 за нашето Народно събрание
- Новината за новите играчи е, че дори около 100 000 привлечени избиратели им вдигат бариерата от 4% за НС
- Има вероятност една от по-малките партии да влезе в националния, а друга в европарламента
Месец преди изборите 2 в 1 партийни щабове, анализатори и социолози изчисляват цената на един депутатски мандат за 50-тото народно събрание и за Европарламента. Сметката е особено важна на фона на всеобщата умора и апатия от честите предсрочни избори - 5 на брой, в последните три години.
Изборни експерти пресмятат, че намаляващия брой на мотивираните да отидат до урните
сваля цената
и на креслото за европарламента, и на депутатската банка в националното ни събрание.
Математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов, който е бивш член на ЦИК и шеф на борда на директорите на “Информационно обслужване” очаква след месец
да гласуват между 2 и 2,5 млн.
българи. Той припомни, че на последните парламентарни избори на 2 април 2023 г. излязоха 2,6 млн. души.
“Нашите политици не направиха много неща, с които да вдъхновят българите, а по-скоро ги отвратиха. Затова и не очаквам изборната активност на 9 юни да е по-висока от тази на 4 април 2023 г.”, коментира професорът.
Според проучването на Алфа рисърч, оповестено в сряда, избирателната активност за парламентарните избори ще е 40%, или 2 650 000 души, а за евровота - 35%, или 2 300 000 души.
Колко гласа тогава ще са достатъчни, за да прескочи една партия 4-процентовата бариера за парламента на 9 юни?
“Ако предположим, че на парламентарните избори има 2 млн. действителни гласове, то 80 хиляди гласа стигат, за да се прескочи бариерата от 4%.
Прескочи ли една партия този праг, автоматично вкарва в парламента поне 10 депутати, като не може да има под този брой.
Теоретично е възможно партията да има и 9 депутати, но до момента това никога не се е случвало. Така за всеки един от тези 10 депутати трябват средно по 8000-9000 гласа, като това важи и ако кандидатът за депутат е независим”, заяви проф. Константинов.
По думите му стигнат ли действителните гласове 2,5 млн., за прескачането на бариерата ще са необходими 100 000 гласа, с които една партия вкарва в парламента 10 депутати. “Впрочем по тази формула през последните трийсетина години сме избрали вече 14 парламента”, припомни изборният експерт.
Ако активността достигне 2 650 000 души, за прескачане на бариерата трябват 106 000 души, а един мандат “струва” 10 600 гласа.
Константинов напомня, че
за европейски избори прагът е 1/17 от всички гласове,
което го прави по-висок от този за национален парламент, или малко над 5,88%.
“Така, ако една партия вземе 5,88% от гласовете на евровота, ще спечели един мандат за евродепутат. Същото важи и за независим кандидат”, обясни той.
Според неговите изчисления, ако приложим тази формула при 2 млн. действителни гласа на евровота и ги разделим на 17, получаваме приблизително 118 хил. гласа. Толкова са необходими, за да бъде избран един кандидат за наш представител в ЕП.
Ако пък активността на евровота достигне 2 300 000 души, тогава мандатът ще “струва” 135 000 гласа.
Въз основа на последните социологически проучвания и с уговорката, че в хода на кампанията може да има промени, проф. Константинов сподели и прогнозата си: “Вероятно е
6-те партии от сегашния парламент да получат в новия мандати в съотношение 70-40-40-40-30-20,
като една от формациите може да вземе 45, а не 40 за сметка на другите.”
Колкото до новите играчи в изборното състезание, на които проучването на “Алфа рисърч” дава между 2 и 3%, според проф. Константинов има вероятност само един от тях да прескочи бариерата.
Ако това стане и вкара минимума от 10 депутати за една парламентарна група, това ще извади по 1-2 мандата от прогнозираните бройки за 6-те досега представени в парламента партии.
“Не очаквам обаче 8-партиен парламент, макар че теоретично не е изключен и даже вече сме го виждали”, прогнозира математикът.
Според него при мандатите за български депутати
в Европейския парламент съотношението вероятно ще е 6-3-3-3-2
Проф. Константинов е убеден, че големи изненади в сравнение с тези резултати няма да има. За него въпросът по-скоро е, ако някой от малките влезе, кой ще е той.
“Може една по-малка партия да влезе в нашия парламент, а друга малка партия - в европарламента”, допусна експертът.
Нека обаче не забравяме и една подробност - изискването за уседналост на евровота, предупреди той. Както е известно, българските изселници в Турция не могат да гласуват за представители на България в Брюксел.
“Всеки българин над 18 г., включително онзи, който е осъден, но не е в затвора, и който не е под запрещение, има право да гласува на националните избори. Такива са общо 6,6 млн. българи - те имат ЕГН и постоянен адрес в България. От тях
1,4 млн. са в чужбина, а 5,2 млн. - в страната ни
За да гласуват на евроизбори обаче, трябва да са живели поне три месеца на настоящия си адрес в страна от Европейския съюз до датата на изборите, т.е. преди 9 март. Някаква част от българските избиратели не отговарят на това условие и ще гласуват само на парламентарните избори. Въпросът е, ако гласуват машинно, как ще го направят - за единия, или и за двата избора?”, предупреждава проф. Константинов.
Може да се стигне и до противоречие между записите върху флашките и пуснатите в урните машинни бюлетини, смята той.