Близките на българските моряци, пленени от хутите: Това, че не можеш да помогнеш, те убива
„Тези шест месеца за нас са относително понятие. Ти се опитваш да си в ежедневието и да живееш, но не можеш. Ти живееш с дата 19 ноември. Тези шест месеца са само един факт и всеки ден, който ми тежи, че брат ми преживява това нещо. Най-тежкото е близък да страда и ти да не можеш да направиш нищо. Това, че не можеш да помогнеш, те убива. Аз знам, че брат ми ще се справи, но това, че не мога да му помогна ме мачка всеки ден“. Това каза пред bTV Веселина Чанева, сестра на капитан Любомир Чанев, който е един от българските моряци на кораба „Галакси Лийдър“, пленен от хутите.
„Винаги гледаме картата. На компютъра постоянно следим къде се намира корабът. Когато чух по новините, че нещо се случва с български кораб и като знам, че е някъде там изтръпнах. После като видях името на кораба и викам „Убиха ми детето“. На никого не пожелавам да преживява това“, каза Славка Радева, майка на Данаил Веселинов, втория български моряк, пленен от йеменските бунтовници.
През ноември 2023 г., месец след началото на войната между Израел и „Хамас“, движението хути в Йемен щурмува в Червено море търговския кораб „Галакси Лийдър“ с капитан Любомир Чанев и помощник-капитан Данаил Веселинов. Подкрепяното от Иран движение, постави искане за освобождаването на екипажа - спиране на израелските удари в Газа.
Шест месеца по-късно двамата български моряци продължават да бъдат в плен на йеменските бунтовници. Макар и за кратко, те има възможност да се чуват със своите близки. Когато ще се видят обаче - не е ясно.
„Няма много време. Благодарни сме, че той се обажда и внучката ни включва и нас. Гледаме детето повече да общува с баща си. Ние какво да му кажем – обичаме те, имай търпение. Той казва „аз съм добре, готов съм и една година да стоя, притеснявам се за вас“, разказа Славка Чанева, майка на Данаил Веселинов.
Въпреки трудната ситуация, българските ни моряци запазват самообладание и се държат в името на семействата си.
„Той не знае колко ще продължи разговора и в това време, в което във всеки един момент му казват „стига толкова“, той се опитва максимално да каже каквото може. В повечето време се интересува за семейството си. Тяхното притеснение е как се преживява това от децата и близките им. Брат ми всеки път казва „дръжте се вие, ние ще минем през това“. Неговият акцент е как сте вие“, сподели Веселина, сестра на Любомир Чанев.
И Данаил Веселинов, и Любомир Чанев са първи моряци в семействата си.
„Синът ми Данаил е второ дете в семейството, има по-голяма брат и по-малка сестра. В момента е на 40 години и по ирония на съдбата 40-годишнината му се случи точно в плен, не се празнува 40-годишнина, но не трябваше да бъде точно така. Знаете ли какво чувство за вина изпитах, когато това се случи, защото аз го накарах да отиде в морското училище. Той беше приет в Техническия университет, когато беше на опашката за Техническия университет, аз го върнах и му казах, че е приет в морското училище“, спомня си Славка Радева.