Красен Станчев: Хубавото на честите избори е, че отлагат плоските предложения на МВФ за равния данък
Прогресивните данъци предполагат, че някои са по-равни от другите и насаждат конфликт между различните подоходни групи, което е вид “класова борба”, казва икономистът
- “Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък”, защото прогресивното подоходно облагане позволява да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото”. Това е теза на новия стар директор на МВФ Кристалина Георгиева. Споделяте ли я, г-н Станчев?
- Не е ясно какво г-жа Георгиева разбира под “по-успешно споделяне” и “ресурси на една страна”. Ако под успех в този контекст се разбира увеличаването на доходите на хората, то най-голямото увеличение за последните 20 години е през 2007 и 2008 г. През 2000 г., когато започва преструктуриране и съкращаване на данъците върху доходите, средното богатство – движимите, недвижимите и финансовите активи на един възрастен гражданин на страната, е 3839 щатски долара. А през 2018 г. то е 42 685 долара. Това представлява увеличение от 1111,9% при регистриран спад през 2009 и 2010 г.
До 2022 г. , когато стига 47 000 долара, увеличението е 1226,2%. Най-значително е увеличаването на богатството от 2006 до 2008 г.: от 14,6 на 20 хиляди долара. Данните са от годишните доклади за богатството на Кризи Суис.
- Вероятно броят на богатите расте, а на бедните намалява... и това носи съблазън да се обложат с повече заможните?
- Нека погледнем разбивката по разпределение на богатството за 2019 г. Тогава богатството на един възрастен е 18,9 хиляди долара, под прага от 10 хиляди са 32% от населението, а над него – 61,2%. С богатство от 100 хиляди до 1 милион са 6,4%, а над 1 милион долара – 0,2% от населението. Може би г-жа Георгиева има предвид да се обложат с по-висок данък онези с над 100 хиляди долара богатство, т.е. 6,6% от населението?
- Ако визира точно тях, това би имало само популисткоморален, а не толкова фискален ефект...
- Чиста илюзия е, че дори всичките активи на това малцинство, веднъж или частично иззети, могат да подобрят положението на 93,4% от хората в България. Тази бележка е много важна, защото от казаното от нея се подразбира, че богатството на гражданите е “ресурс на страната” и по-голяма част от него трябва да е в ръцете на правителството.
- Защо правителството, а не хората?
- Защото това искане се основава на неимоверно висока вяра в порядъчността и безпогрешността на правителството. Тази вяра е всъщност липса на доверие в способността на хората сами да се справят.
Но в различните подоходни групи от населението точно обратната на несправянето нормалност се наблюдава и статистически. Това се вижда по стилизираните изчисления на Евростат за чистите възнаграждения, т.е. дохода, който хората имат на свое разположение. За един данъкоплатец без деца и с 50% от средния доход за България за последните 10 години увеличението на чистия доход е 221,5%, а за едно четиричленно семейство с доход на равнището на средния увеличението е 233,6%.
- Това едва ли е лично мнение на Георгиева, защото е записано в последния доклад на мисията на фонда. Дали обаче сега му е времето , не иска ли една данъчна реформа политически консенсус, който трудно може да бъде постигнат в момента. А и както се очертава, най-вероятно до края на годината?
- Там са казани много неща, препоръките са поне 11. Четири са за данъчната политика - реформата в равния данък, казано на македонски, разширяване на обхвата на данъчното облагане на въглеродните емисии, възстановяване на уредбата на ДДС от преди COVID-19 и отмяна на горната граница в облагането на данъците върху труда, т.нар. социалноосигурителни вноски. От тях само тази за ДДС е изцяло разумна. И е предлагана от Фискалния съвет, една дузина икономисти, включително и от мен и на вашите страници.
Фондът препоръчва още и строга фискална дисциплина, по-нисък дефицит - вероятно 1% от БВП, ефективност на разходите, особено социалните, а и най-важното - усилия за изваждане на България от сивия списък на Специалната група за финансови действия (FATF). Ако това не стане през тази година, може да забравите и за еврозоната, и за достоен ръст на доходите. Не мога да кажа защо почти никой не коментира тези неща, а всички повтарят недомислиците за равния данък.
Никога не е време за увеличаване на данъците и демонтиране на системата на равния данък. Хубавото на честите избори е, че точно този замисъл се отлага.
- Съгласен ли сте с тези, които смятат, че плоският данък е рай за богатите и ад за бедните? Можем ли и трябва ли през данъчната система да смекчаваме неравенствата в доходите?
- Македонският термин за плоския данък – “равен данък”, по-точно отразява неговата природа - той е по-справедлив от прогресивния, всички са равни пред данъчните закони.
Прогресивните данъци, появили се впрочем едва след Първата световна война, предполагат, че някои са по-равни от другите. А обосноваването им става чрез насаждане на конфликт между различните подоходни групи и е вид “класова борба”. По-богатите и сега плащат повече данъци, не е ясно защо искат да се създадат стимули да правят обратното или да не плащат изобщо.
Крайната бедност намалява с невиждани в историята на България темпове: от 37-40% от населението през пролетта на 1997 г. до 0,2% в края на 2023 г. Рекордите на България по бедност се коренят в разрушаването на дохода през 1995-1997 г. - от онези, които сега пропагандират отмяна на равния данък.
От 2007 г. досега делът на възнагражденията - заплати плюс социални помощи в БВП, се увеличава от около 39% от БВП до 55%. Друго такова увеличение в ЕС няма.
Г-жа Георгиева и колегите ѝ могат да прочетат собствените анализи на МВФ за причините за неравенствата. Там се казва, че те са многообразни и че само с данъчно преразпределение едва ли нещо може да се постигне.
- Ако все пак се стигне до отмяна, с какво да бъде заменен? Знаем, че прогресивният данък има разновидности - няколкостепенна скала с необлагаем минимум, необлагаем минимум и равен процент за останалите, връщане на данък на бедните както при Орешарски. Кой от тях би работил у нас най-добре?
- Нито един. Необлагаемият минимум предполага два прага на облагане - 0 и примерно 10%, което е вече не равно, а прогресивно облагане. Около всеки праг има несправедливост, напрежение и лицемерие.
Например защо на доход от 934 лв. ще трябва да се плаща 10% данък, а на 1 лев по-нисък доход - няма данък? Въвеждането на такъв минимум ще създаде недоимък в държавния бюджет. Лесно е да се изчисли, че през тази година той би бил около и над 2 млрд. лв.
Реверсивният данък, т.е. връщането е нещо като награда за това, че си беден. Изобщо праговете, данъчните привилегии, минималната работна заплата и облаги създават стимули за борба за привилегии и размиват стремежа към по-висока образованост и конкурентност и на търсещите работа, и на работещите.
Системата у нас не е напълно “плоска”, данъците върху труда, т.нар. осигуровки, са най-високият пряк данък. Но поне е постоянен. Непостоянството на тези плащания към бюджета бе основната причина за замяна на пропорционалните данъци с мека форма на прогресивно облагане в Чехия, Словакия и други страни. В нито една от тях неравенствата не се смекчиха, не нараснаха и бюджетните приходи. Впрочем у нас корпоративното облагане носи толкова приход в бюджета като дял от БВП, колкото има и Германия.
Международните компании в ЕС (сега вече с 15% данък) само в България изпълняваха изцяло своите данъчни задължения. Страните с плосък данък в ЕС - България, Естония, Румъния и Унгария, имат с около 10% по-високи социални разходи.
- Държавата и общините разполагат и с други данъчни инструменти - имотни данъци, за автомобили, осигуровки. Защо все се гледа първо и най-често само към облагане на доходите?
- Защото, първо, са най видими: когато купувате бутилка вода за 1 лев, вие не мислите, че 20 стотинки отиват в касата на правителството. Второ, защото срещу данъка за колата вие получавате нещо, а срещу данък доход не е ясно дали получавате нещо изобщо.
Трето, плащането на този данък е личен акт, само леко замъглен от автоматичното му превеждане към бюджета от работодателя.
- Инфлацията продължава да спада и очакваме да я видим до края на годината около 3%, казва още Георгиева. И заключава, че “София има път, по който да изпълни изискванията за влизане в еврозоната”. Според вас колко месеца и години ще е този път?
- По-важен е проблемът със споменатия сив списък. Ако страната не бъде извадена от него, следващият преглед е след 5-6 години.
- Инфлацията е данък върху доходите на хората и особено по-бедната част от населението много страда от нея, смятат от МВФ. Вярно ли е това според вас?
- Инфлацията винаги има една логика: правителствени и национални приоритети. Когато правителствата обещават и дават по-високи заплати, например на държавните служители, те казват на продавачите, че в икономиката ще има повече пари и променят очакванията за цените на широката публика.
- В какво са най-големите рискове в този политически вакуум, в който се намираме? За бюджет, за еврозоната и Шенген, за ръста на икономиката...
- Заплахите са три: популизъм, популизъм и пак популизъм - в данъците, отношението към чужденците и фалшиво национално самочувствие и обслужването на войната на Русия срещу Украйна от немалко тукашни държавни служители, министри, шефове.
CV
l Роден на 25 октомври 1955 г.
l Доктор по философия, икономист
l Основател на Института за пазарна икономика
l Депутат във Великото народно събрание (1990-1991)
l Член на Съвета за икономическа политика към президента от 1996 до 2001 г.
l Доцент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
l Управител на КС2 ЕООД