Главчев по стъпките на Васил Коларов и Марин Райков - кои премиери са били и външни министри
Президентът Румен Радев издаде указ, с който назначи служебният премиер Димитър Главчев и за министър на външните работи. Въпреки че през уикенда сам нарече това предложение екстравагантно.
Въпреки че съвместяването на двата поста - министър-председател и министър на външните работи, не е нещо обичайно за България, то не е и прецедент.
Първият случай е от 26 март 1880 г. Тогава на власт идва първото правителство на Драган Цанков от Либералната партия. Той е и министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета. Правителството управлява само до 28 ноември 1880 г.
Драган Цанков прави още две правителства в историята, но вече външно е предадено на съпартиеца му Марко Балабанов.
На 19 януари 1899 г. безпартийният Димитър Греков е назначен за премиер от княз Фердинанд I, като в него той също запазва външните работи и вероизповеданията. Управлява до 1 октомври 1899 г.
Наследява го правителството на Тодор Иванчов, който също се води безпартиен. До 27 ноември 1900 г. той също е министър на външните работи и вероизповеданията. Веднага след това Иванчов прави втори кабинет, като вече в него министър е Димитър Тончев от Либералната партия (радослависти).
Малко повече от месец - между 12 януари 1901 г. до 20 февруари 1901 г. правителството е на генерал Рачо Петров. Той управлява и външно министерство.
Стоян Данев от Прогресивнолибералната партия прави три поредни правителства от 21 декември 1901 г. до 6 май 1903 г. в които той си е и външен министър. И отново след него идва втория кабинет на генерал Рачо Петров, който управлява до 22 октомври 1906 г. с министър на външните работи Рачо Петров.
Известният дипломат Димитър Станчов прави правителство за кратко от 27 февруари до 3 март 1907 г. в което нормално той си е и министър.
За втори път Александър Малинов от Демократическата партия прави кабинет от 5 септември 1910 до 16 март 1911 г. И за разлика от първия в него той остава и като министър. След него идва на власт Иван Евстатиев Гешов от Народната партия до 1 юни 1913 г. и той продължава примера на Малинов. Следва кратко правителство на Стоян Данев (премиер за четвърти път) до 4 юли 1913 г. и той си остава и външен министър.
Чак в третия си кабинет Васил Радославов запазва външно за себе си. Той упрявлява от 23 декември 1913 . до 21 юни 1918 г. Александър Малинов прави третото и четвъртото си правителство от 21 юни 2018 г. до 28 ноември 1918 г., като ходи на работа и във външно. След него Теодор Теодоров прави две правителства до 6 октомври 1919 г. в които си запазва и министерския пост.
Във втория си кабинет лидерът на БЗНС Александър Стамболийски си е и външен министър от 9 февруари до 9 юни 1923 г. В първия му преди това постът е за Михаил Маджаров.
Александър Цанков поема управлението след преврата срещу Стамболийски, като в първия си кабинет до 22 септември 1923 г. е и външен министър, но след това дава поста на Христо Калфов.
Александър Малинов прави петия си кабинет от 29 юни 1931 до 12 октомври 1931 г. и пак си е министър. Следват три кабинета на Никола Мушанов до 19 май 1934 г. в които той си запазва и втория пост. Кимон Георгиев прави кабинета на "Звено" от 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. с външен министър Кимон Георгиев.
Георги Кьосеиванов, който вече е бил начело на МВнР в едно правителство, прави четири поредни кабинета 23 ноември 1935 до 15 февруари 1940 г. в които си запазва втория пост. И Богдан Филов му харесва поста, като в първото си правителство слага за външен министър Иван Попов, но в това от 11 април 1942 до 14 септември 1943 г. си запазва поста. Иван Багрянов е премиер и министър от 1 юни 1944 до 2 септември 1944 г. По същия начин е и Константин Муравиев за 7 дни до 9 септември.
Васил Коларов е външен министър и вицепремиер във второто правителство на Георги Димитров, като след смъртта на комунистическия вожд оглавява правителството на 20 юли 1949 г. На 6 август обаче сдава поста външен министър на Владимир Поптолев.
В демократичната ни история постът на премиер и външен министър е бил съвместяван само веднъж от Марин Райков през 2013 г. И той тогава, подобно на Главчев бе служебен премиер и външен министър. А мандатът му приключи като външният министър Марин Райков предложи на премиера Марин Райков да предложи на тогавашния президент Росен Плевнелиев да изпрати посланик Марин Райков на мисия в Рим.