Сгреших, разбрах, наказаха ме. Just DON’T do it*
В ролята и на юрист, и на нарушител
разбирам шанса, предвиден в закона
В килията е студено. Ноември е, спуска се оловносива сутрин, за пръв път в живота си съм пъхнат зад решетките. Извърших нереална глупост. Лежа на единствената метална пейка и студът се просмуква в костите.
“Колегата” по килия, около 22-годишен, ми дава единственото одеяло. Той поне ме разсмива - вътре е за открадната бутилка водка от денонощен магазин, след което, вместо да драсне нанякъде из квартала, седнал да си я изпие на тротоара пред магазина. Почти комиксов герой.
При него няма каталепсия, няма треска, няма нищо, тъкмо обратното - само огромна вътрешна празнота, докато аз трескаво разсъждавам за непредсказуемите кристализации как се стигна дотук, и една проста отлика, която дълбае в мен:
никога преди нито съм правил подобно нещо,
нито съм се сблъсквал със закона. И премазващ срам. Срам, който прекрачва всичко досега в историята и отива в екзосферата на срама, където не ти се мисли за собствената ти глупост. Mоментен срив в разсъдъка.
Но ето ме там, в дъното на килията: първи път безразсъден и виновен. Съдбата, лежа и мисля на пейката, докато съкилийникът крещи на полицаите да го пуснат, е като онова на Робърт Грейвс - уж беше благосклонна, а сега е “с полуслова, нашепвани едва”, и съм сам. Като чаша, забравена на масата, ако обичате Лангстън Хюз. Никой не ми е виновен - става въпрос за
обикновен случай на моментен срив в разсъдъка,
добре описано явление, което доскоро познавах единствено като научен психологически конструкт. Всекидневните сложни и стресови ситуации претоварват човешкия мозък до такава степен, че той понякога не е в състояние да прецени ситуацията и предприема ирационални действия или стратегии, както твърди психологът Рафаеле Родоньо.
Съществуват куп неврологични доказателства за промени във функционирането на здравия мозък, когато е ангажиран с неадаптивно поведение (включително - но и не само - обусловено от приема на алкохол), които водят до дефицити в преценката.
Карл Густав Юнг например - позволете отново да посегна към най-високата лавица - пише обстойно за нарушения в когнитивния континуум, при който стресови фактори могат да доведат до временен срив на здравия разум.
Тук основният въпрос е свързан с изкуплението. Подобна липса на умствена гъвкавост се наблюдава според Юнг дори при "големи умове", т.е. всеки е податлив на въпросния моментен срив в здравия разум - той дава пример с Едгар Алън По. Разбира се, По не е блестящият пример за "здрав разум", ако въобще има място за шега.
Там по-скоро се има предвид уж високата когнитивна способност за самоконтрол, която не е гаранция за нищо и не само може, но и често изневерява всекиму. Обаче тук и точно тук идва и концепцията за изкуплението - то, съчетано с чистия мой срам от самото прегрешение, е единственият път назад към самоконтрола и самопреценката - след, хайде пак Юнг, прекратяването на първоначалния стимул.
С други думи, моментният рационален срив е последван от осъзнатото покаяние,
което е и майката на концепцията за изкупление. Тъкмо затова няма да ви занимавам с разни работи като префронталния лоб, в който нещо там отговаря за самоконтрола и контрола върху вниманието и като се срине за кратък период от време, компрометира адаптивното поведение. Не, тук основният въпрос наистина е свързан с изкуплението.
Разбира се, още в гимназията между два футболни мача изчетох Die Philosophie der Erlosung ("Философията на изкуплението") на Филип Майнлендер, но ето че и това години по-късно не успя да ме предпази от лоша преценка на ситуацията и обикновена глупост. Защото животът ми припомни по относително безмилостен начин - извън строго християнския светоглед, - че изкуплението не приключва с присъденото от съда и кумулативните наказания, а че е вътрешен морален процес, който отнема време, ако си правилно "построен", и че прегрешението остава да тежи дълго върху доскоро невинната ти глава.
Сгреших, разбрах, наказаха ме. Какво следва?
Някои от вас ще кажат: "Ама то е много по-просто - не бива да се прави така". Ще се съглася. В тропосферата на възприятията наистина е така - но ще ми простите и краткия научно-антропо-психологически подход, защото всъщност нищо никога не е "много просто". А ако изследваме причините, някой ден можем да отидем и към превенция, както правят наистина умните. Лично аз смятам да проуча възможности за подобна превенция, особено сред по-младите хора.
Така че да бъдем съвсем честни. Със или без Юнг, никой не е застрахован от собствените си тъпотии. Сгреших, разбрах, наказаха ме. За мен изкуплението тепърва започва. Няма вече "погрешна преценка" (critical lapse of judgement) или "когнитивен провал" (personal cognitive failure) - глупостта си е глупост още от Еразъм насам.
Намеренията ми? Те са също така прости.
Ще бъда чист и за пример - както преди
В ролята и на юрист, и на нарушител разбирам шанса, предвиден в закона.
А ако моят казус е успял да пробуди дори неколцина за тези често срещани проблеми, би било чудесно. Говорим в голяма степен дори за обикновено неприличие, което по принцип ми е чуждо. Разбирам къде се намирам и какво следва. Тъкмо затова ще се опитам да ви убедя с вид перипатетия на една прочута рекламна фраза - just DON'T do it. Дано успея.
* Превод от английски: Просто не го прави.
По “Дойче веле”