Елиза Ферейра: Развивайте регионите - София създава половината БВП на България, а в нея живеят едва 18% от населението
Завършването на магистрала "Струма" ще намали броя на пътните инциденти, коментира пред "24 часа" еврокомисарката по сближаване и реформи Елиза Ферейра
- Комисар Ферейра, как се отразяват войните по света - в Украйна или в Газа, на политиката на сближаване?
- Кризите и предизвикателствата имат асиметрично въздействие върху регионите на ЕС, като пораждат риск от задълбочаване на съществуващите различия и създаване на нови. Както вътрешните, така и външните сътресения са източник на загриженост относно политиката на сближаване. Видяхме това много ясно в контекста на пандемията от COVID-19, използването на доставките на газ от Русия като оръжие срещу Европа, което доведе до високи цени на енергията, инфлационния натиск и рязкото намаляване на инвестиции в някои региони. Всички тези предизвикателства усложняват задачата на политиката на сближаване, особено когато най-засегнатите региони са по-слаборазвити и разполагат с по-малко средства за справяне с натиска. Затова през последните години предприехме мерки за пренасочване на кохезионни средства за подпомагане на уязвими семейства и малки и средни предприятия, за да покрият сметките за високите цени на енергията (SAFE), за настаняване на бежанци от Украйна (CARE), а по-рано и за справяне със здравните и социално-икономическите последици от пандемията (CRII, REACT-EU).
- България е един от най-големите бенефициери на кохезионни фондове. Какви са стратегиите за гарантиране, че средствата се изразходват ефективно и по предназначение?
- С подкрепата от около 11 млрд. евро за периода 2021-2027 г. България получи по-голям размер на отпуснатите средства в сравнение с 2014-2020 г. Тя е една от малкото държави в рамките на настоящия бюджетен период, които се възползват от увеличената подкрепа на ЕС. Общата ни цел е да видим просперитет в България и сближаване с останалата част на съюза, основано на балансирано развитие на всички региони, включително северните, а не само на големите градски.
БВП на глава от населението в региона на София е 96% от средния за ЕС. Този район създава половината от националния БВП, въпреки че в него живеят едва 18,5% от населението. Другите региони са далеч по-назад - 38-45% БВП от средния за ЕС. Именно затова България трябва да подобри териториалното и социалното сближаване. В контекста на Споразумението за партньорство се договорихме с българските власти да отпуснем 50% от подкрепата по линия на политиката на сближаване на трите северни региона по NUTS II (Северозападен, Северен централен и Североизточен). Инвестициите обаче са необходимо, но не и достатъчно условие. Трябва
да се укрепи капацитетът на местно и регионално равнище,
за да се насърчат иновациите и научноизследователските проекти, дигитализацията, както и предприемачеството и добрата бизнес среда, да се предоставят добри обществени услуги и да се модернизират местните администрации и предприятия.
- Очаквате ли развитие по изграждането на магистрала “Струма”, за която преди сте споменавали, че е особено значима?
- Завършването на АМ “Струма” наистина е от голямо значение. От една страна, за да се осигури дългосрочна транспортна свързаност в България, а от друга - от съображения за безопасност на движението, за да се намали броят на пътните инциденти. Завършването на магистралата е и от стратегическо значение за регионалното развитие на страната, съседките ѝ и свързаността на съюза като цяло, тъй като е част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T).
Магистралата е разделена на четири участъка. Лот 1, 2, два подучастъка от 3 (3.1 и 3.3) и 4 бяха финансирани с европейски средства през периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г. и са в експлоатация. Неотдавна беше открит тунел “Железница”, който е най-дългият и модерен пътен тунел, изграждан досега в България. Ползите от него са няколко - повишаване на пътната безопасност, подпомагане на целите за намаляване на емисиите и на времето за пътуване за трансграничния и междуградския трафик.
Един подучастък от “Струма”, а именно лот 3.2 от Крупник до Кресна, остава незавършен. Той пресича района на екологично чувствителното Кресненско дефиле, където се намират две зони от “Натура 2000” и защитени територии. Участъкът е най-сложен за завършване спрямо социално-икономическите, техническите, екологичните и финансовите фактори. Финализирането му и гарантирането, че всичко е съобразено с правните и екологичните аспекти, е общ приоритет.
Пътната ос България-Гърция има още по-голямо геополитическо значение, тъй като е част от т.нар. ленти на солидарността, които осигуряват пътища за износ и внос за Украйна, в допълнение към очакваните ползи за търговията, свързаността и туризма и други.
- Има ли забавяне при отпускането на средства за България? Ако да, каква е причината и какво можем да променим, за да може страната ни да се възползва от парите по кохезионната политика?
- Усвояването на средствата от кохезионната политика за периода 2014-2020 г. от България е близко до средното за ЕС. Не само за България, но и за всички държави е важно да се осигури пълно усвояване на средствата до 31 юли 2024 г. и да се мобилизират всички усилия за успешното приключване на програмите.
Що се отнася до периода 2021-2027 г.,
България гарантира, че всички програми са приети
и наличните средства по фондовете са запазени, макар и с някои значителни закъснения, особено по отношение на Фонда за справедлив преход (ФСП). Сега е изключително важно действителното изпълнение на проектите да започне възможно най-скоро, като се осигури добър набор от проекти и се наваксат всички закъснения, причинени от кризите, от началото на програмния период. За да се постигне това, е необходимо да се положат повече усилия на местно, регионално и национално равнище за подобряване на комуникацията и за ангажиране на съответните заинтересовани страни в процеса на планиране и вземане на решения.
Важно е да се гарантира, че потенциалните бенефициери разполагат с необходимото професионално знание на всеки етап от процеса - от идентифицирането на проектите и подготовката на техническата работа, до писането на заявленията, изпълнението на проектите, мониторинга и отчитането.
- ЕС отпуска на България близо 2 млрд. евро за инвестиции в енергийния сектор. Как очаквате да бъдат инвестирани те?
- ЕС подкрепя инвестициите в енергийния сектор и в зеления преход чрез различни фондове и програми, било то от кохезионното финансиране или от плана за възстановяване.
Кохезионното финансиране за периода 2021-2027 г. наистина ще подкрепи както постепенния преход от въглищна енергия, така и енергийната диверсификация към възобновяеми източници и подобряване на енергийната ефективност.
Повече от 590 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) са отпуснати за подпомагане на българските предприятия в прехода към енергийно ефективна икономика, а именно за внедряване на нисковъглеродни и енергийно ефективни технологии, сертифициране на системи за енергиен мениджмънт, интегриране на възобновяеми източници и внедряване на ефективни технологии за МСП. По програма “Развитие на регионите” за 50-те градски общини в България са на разположение около 207 млн. евро от ЕФРР за подкрепа на инвестиции в обновяването на обществени и жилищни сгради, 18 млн. евро за инфраструктура за чист градски транспорт и 40 млн. евро за чист подвижен състав на градския транспорт.
В допълнение към ангажиментите за реформи планът за възстановяване на България предвижда и инвестиции във възобновяеми източници, съхранение на електроенергия и капацитет за междусистемни връзки. В рамките му също 3,27 млрд. евро ще бъдат насочени в подкрепа на целите в областта на климата.
По линия на Фонда за справедлив преход България може да се възползва от 1,2 млрд. евро за подпомагане на процеса на икономическа диверсификация и на работниците, засегнати от прехода в регионите с най-голям добив на въглища - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Приветстваме неотдавнашното приемане на българските териториални планове за справедлив преход. От решаващо значение е преходът на България от най-въглеродно интензивната икономика в ЕС към неутрална по отношение на климата да се осъществи по справедлив начин, като се гарантира, че засегнатите региони ще възстановят конкурентоспособността си и че 15 хил. работници, които понастоящем са във въглищния сектор, ще имат възможности за преквалификация или повишаване на квалификацията.
За да бъде преходът справедлив, е важно местните заинтересовани страни да бъдат представени и да участват в управлението на ФСП и в изпълнението на плановете. В резултат на това във всеки от трите български региона ще бъдат създадени местни подкомисии, в които пряко ще участва широк кръг от заинтересованите страни.
- Неотдавна предупредихте за положението в селските райони на ЕС, от които много млади хора бягат. Как политиката на сближаване може да помогне за предотвратяването на това?
- Един проспериращ ЕС трябва да предоставя възможности на всички граждани, независимо къде живеят. Не можем да пренебрегваме регионите далеч от големите градове. Селските райони заслужават особено внимание.
Социалните и икономическите промени през последните десетилетия, включително урбанизацията, променят ролята и характера на селските райони и други територии. Много
млади хора се борят да намерят работа,
а центровете за семейни грижи като училища и детски градини се закриват, което води до обезлюдяване и намаляване на броя на децата в тези райони. Достъпът на местните до услуги, включително здравеопазване или социално подпомагане, които често са достъпни само в големите градове, е затруднен. Основна задача на политиците е да насърчават многополюсен модел на икономическо развитие, като гарантират наличието на възможности за заетост в други райони на страната, да привличат предприятия в различни региони, да насърчават т. нар. функционални градски зони, обслужващи по-широки райони около по-големите градове, и да предоставят по-широк пакет от обществени услуги на населението.
Кохезионното финансиране е на разположение за подкрепа на такива стратегии и необходимите инвестиции в инфраструктура за по-добра свързаност, здравеопазване, образование, социално приобщаване и др. Дигитализацията има голям потенциал да осигури достъп до висококачествено образование или грижи дори в отдалечени региони - затова е важно да се инвестират средства в широколентов достъп и оборудване, но също и в цифрова грамотност и капацитет както на доставчиците на услуги, така и на населението.
- Евроскептицизмът все още е проблем в някои държави членки. Как ЕК планира да информира гражданите за ползите от кохезионната политика и финансирането, за да спечели повече доверие и подкрепа?
- На първо място, като гарантираме, че нашият ръководен принцип - “да не изоставяме никого”, се прилага на практика, че политиките и финансирането на ЕС са в услуга на европейските граждани, че ползите са справедливи и за всички. В противен случай наблюдаваме много ясно явление на география на недоволството, където регионалният застой е свързан с неангажираността и евроскептичното гласуване. Трябва да гарантираме, че
не сме териториално слепи
и че се фокусираме върху нуждите на всички региони, особено на тези, които са изправени пред капани на развитието, както и на тези, които изпитват спад на населението и изтичане на мозъци. Трябва да гарантираме, че приоритетните инициативи на ЕС, като например инвестициите в стратегически технологии, се осъществяват в цяла Европа, включително в изоставащите региони, за да могат те да въвеждат иновации и да останат конкурентоспособни.
Ценя отношенията с нашите граждани и се ангажирам да осигуря постоянен диалог с тях, за да обясня какво и защо правим и да гарантирам тяхното участие при вземане на решения. Кохезионната политика е може би един от най-прозрачните инструменти на ЕС. Всеки може да се запознае с начина, по който се инвестират средствата от Кохезионния фонд. Платформи като Cohesion Open Data и Kohesio осигуряват лесен и безплатен достъп до актуална информация за над 1,5 млн. проекта и бенефициери, съфинансирани от политиката на сближаване.
Не можем да постигнем успех само от Брюксел
Нека не забравяме, че политиката на сближаване е политика на споделено управление, при която както Комисията, така и националните органи съвместно споделят отговорността за прилагането на финансирането. Споделеното управление изисква споделена комуникация. Ето защо се надяваме на по-голяма ангажираност от страна на столиците, регионите, градовете и националните представители да си комуникират за използването на средствата на ЕС в техния град, регион и държава. Без тези съвместни усилия на всички нива нещата няма да се променят.
- Бихте ли посочили някои иновативни подходи или проекти в рамките на политиката на сближаване, които са се оказали особено успешни за насърчаване на развитието и засилване на социалното приобщаване в различни региони на ЕС?
- Има много проекти, които изпробват и развиват новаторски подходи към социалното приобщаване с подкрепата на ЕФРР в много региони на ЕС:
На фона на нарастващото търсене на достъпни услуги проектът за интегрирани здравни и социални центрове в Брюксел се фокусира върху предоставянето на жизненоважни здравни и социални услуги на някои от най-уязвимите хора - включително мигранти, възрастни хора и бездомни. Доброволците по проекта създадоха центрове, които предлагат широк спектър от услуги (от първична медицинска помощ до подкрепа за психичното здраве, семейно планиране, посредничество при задлъжнялост и помощ при наркомания), а преоборудван мобилен дом обикаля улиците, за да предоставя допълнителни услуги.
Фундао - малък град в Португалия, изпитваше отслабване на местната икономика, подобно на повечето общини от вътрешността на страната. Той разработи интегрирана градска стратегия, подкрепена с 4,25 млн. евро от ЕФРР, която има за цел да подобри градската екосистема за най-уязвимото население - възрастните хора, както и да привлече различни дейности, като същевременно задържи младото население. Днес градът е дом на цифрови номади от 63 различни националности. От 2013 г. насам там бяха финансирани 80 стартъпа, като градът е домакин на 16 ИТ компании и повече от 1000 ИТ специалисти. Проектът “Център за бизнес и споделени услуги подкрепя интелигентния растеж” спечели на общината наградата Regio Stars през 2018 г. Фундао получи и наградата “Европейска столица на приобщаването и многообразието” през 2023 г.
Интересни и успешни проекти в областта на социалните иновации има и в България. Например: “Културен арт-център: музей и библиотека” в Бургас спечели наградата REGIOSTARS PUBLIC CHOICE AWARD. Благодарение на средствата от Кохезионния фонд изоставена сграда беше преустроена в културен и образователен център и сега в нея се помещават музей, най-голямата библиотека в Югоизточна България с 600 хил. книги и пространство, което може да се използва за обществени събития и семинари. През 2022 г. около 240 хил. души са посетили центъра, а броят на членовете на библиотеката се е увеличил повече от шест пъти - от 4000 до над 26 хил.
CV
Елиза Ферейра е родена на 17 октомври 1955 г. в Порто
Завършва икономика в Университета на Порто през 1977 г.
Придобива магистърска (1981 г.) и докторска (1985 г.) степен в Редингския университет в Англия
Става министър на околната среда (1995 – 1999 г.) и министър на планирането (1999 – 2002 г.) в правителството на Антониу Гутериш
Между 2004 - 2016 г. е евродепутат, а след това става зам.-управител на Португалската банка
През 2019 г. става еврокомисар по сближаване и реформи на ЕК