Коментар на седмицата №1: Как Бербо ще смени Гонзо
Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с над 307 900 прочитания.
И как футболните таланти ще обърнат гръб на манекенките, плеймейтките и фолкпевиците
След като щурмът на реформаторите в Българския футболен съюз (БФС) временно утихна, ред е да даде акъл и човек, който нищо не разбира от футбол - моя милост. Вярно, на младини и аз бях голям футболен капацитет, но с пубертета това отшумя.
Може ли рибата, която плува вътре в реката, да види накъде се вие нейното русло?
Няма как, трябва да видиш пейзажа отвън. Затова тъкмо неекспертният поглед към битката за БФС най-добре осъзнава, че Бербатов не си беше написал домашното. Както се казва в зимните спортове, той изпревари ските си.
Той атакува футболната крепост с вярна, но малка футболна дружинка, която няма как да привлече на своя страна мнозинството.
Преди две десетилетия беше друго – тогава се завърна голяма група преуспели в чужбина футболни ветерани и тя някак си естествено пое властта. Сега големият футболист от чужбина е само той. Всички останали активисти на БФС по един или друг начин са част от системата, а тя е в ръцете на малък кръг силно консервативни олигарси. Следователно евроатлантическата промяна във футбола не е възможна без включването на гражданското общество с неговите организации.
Не е нужно те да са пряко ангажирани с футбола, тъкмо обратното. Важното е да погледнат към футбола от ракурса на своите привични хуманитарни каузи.
Защо например още нямаме институт срещу расизма по стадионите?
Аз лично не виждам къде другаде човек може да се бори с расизма. Къде у нас може да се види чернокож, освен на терена? И не става дума само за обидните възгласи от трибуните, а за сбърканите идеи. Както едно време Хитлер обвинявал евреите за загубата на Първата световна война, така днес някои обвиняват цветнокожите наемници от Африка и Латинска Америка за упадъка на националния ни отбор.
Заради тях в отборите нямало място за нашите момчета, те не успявали да се развият, да натрупат опит и самочувствие.
Така ли е наистина? А не е ли обратното – националният ни отбор е пълна скръб, защото в него няма цветнокожи? Вижте отборите на Франция, Англия, Испания, дори Германия напоследък – все едно, че гледаш Камерун, Нигерия и малко Алжир. Разумният извод е, че българският национален отбор ще се възроди от пепелта едва когато е оцветен като отбора на клуб “Лудогорец”.
Ако запалянковците се стараеха да приласкаят цветнокожите футболисти, те щяха да се задомят тук, да си вземат български паспорти и да заиграят за националния. Вместо това единият сектор реве “маймуна!”, другият “орангутан!” , а третият имитира звуците на джунглата. Толерантни са само официалните ложи, защото ги е страх от гнева на гражданското общество.
Ксенофобията на запалянковците прави много добра услуга на олигарсите, които притежават футболните клубове.
Те не са купили тези играчи за да ги осиновяват, а за да ги препродават. За тях не е изгодно на някой Дембеле да му допадне тук и да отседне. Колкото по-ужасни му се струват българите, толкова повече ще се старае в международните мачове, та дано го хареса някой западен селекционер.
А какво да кажем за женския футбол? Няма го никакъв, но това не прави впечатление на родните феминистки.
Една дама може да намери достоен поминък във вдигането на щанги
и в борбата, но не и в най-демократичния спорт. Това нормално ли е? Домашно насилие, та домашно насилие. Не е ли време българският феминизъм да се пребори за дамска футболна лига, която да е равноправна с мъжката? В събота – мъжкото дерби, в неделя – женското, а публиката да нощува на стадионите, за да не се разбяга. Заплатите трябва да са еднакви при мъжете и при жените. Щом е така в тениса, защо не и във футбола?
Джендърната справедливост изисква поне 50 на сто от треньорите, селекционерите и реферите да са жени. Тогава ще видим кого предпочитат дамите – “Левски” или ЦСКА. Бербо или Гонзо. Шегувам се, разбира се, но с развитието на дамския футбол, смесените приятелски срещи и ходенето по тренировъчни лагери
ще възникнат и здрави футболни семейства,
които ще се базират на споделени интереси и ценности.
Сега родният ритнитопковец не намира адекватна партньорка в своята социална среда, а това го тласка в лапите на манекенки, плеймейтки, фолкпевици и други временни пристанища.
Когато гражданските мозъчни тръстове се фокусират към футбола, те ще наложат и своите медийни звезди. Сега за всеки мач в телевизионните студия коментират я спортни журналисти, я бивши футболисти. Те са като коне с капаци, освен финтове и пасове друго не виждат.
Вместо тях в студиото ще говори например координаторът на движението за женските права във футбола – не е задължително да е жена. Или директорът на “Връзки с обществеността” в института за пазарни футболни отношения. И така нататък. Това е най-гледаното време, трябва да се използва пълноценно.
У нас все още няма нито дружество на футболистите с увреждания, нито мозъчен тръст на разведените футболни съпруги, но най-силно се усеща липсата на институт за борба с футболната корупция, който да е филиал на ЕС, ООН и “Отворено общество”. Не съм видял дори една световна класация на купените мачове по държави. Представете си колко грантове за лов на корумпирани рефери се изпускат?
Скептиците ще запитат – нека приемем, че цялата тази гражданска общност вече се е активизирала. Как обаче тя ще наложи своите политики на БФС? Все пак това си е отделна и самостоятелна организация!
Отговорът е, че БФС е организация на клубовете, а клубовете са собственост най-вече на олигарсите. Сред олигарсите пък напоследък вилнее призракът на Магнитски. Видяхме как той ги притиска и обръща в политиката и в икономиката. Защо не и във футбола?
Съвсем леко магнитно поле е достатъчно, за да прехвърли БФС
във властта на гражданските дружества, а те ще я предоставят на Бербатов, стига следващия път да е подготвил почвата сред гражданската общност.
В политиката вече имаме чудесен пример – Министерството на правосъдието е сътворило проектозакон за хроничната реформа на съдебната система, който предвижда членовете на Прокурорския съвет да се предлагат от неправителствените организации, след което да се утвърждават от парламента.
А там грешки не може да има, тъй като обстановката вече е достатъчно намагнитизирана.
Щом го може в правосъдието, защо не и в професионалното ритане на топка?