Ник Кейв за живота и музиката: Загубата е това, в което се превръщаме
Загубата е това, в което се превръщаме, каза Ник Кейв пред „Спектейтър" през 2022 г., пише БТА.
Това беше годината, в която почина големият му син Джетро Лейзънби – кръстен на една от любимите групи на баща си, „Джетро Тул", и която стана повод за появата на най-новия му албум. Няколко години по-рано почина синът му Артър.
Разбитият личен живот на Кейв не се превърна в „жълта" тема, тъй като музикантът говори открито за скръбта и поддържа комуникация с фенове в блога си.
През 2015 г. Ник Кейв записа един от най-мрачните си албуми – Skeleton Tree. През 2019 г. го последва Ghosteen. И двата албума са далеч от самобитната театралност и дендизма, превърнали се в запазена марка на Кейв още от началото на кариерата му. Темата за смъртта тук е реална.
„Вижте част от кадрите, които показват Елвис (Пресли – бел. ред.) накрая. Това е човек, който страда, стоейки на сцената, пеейки, живеейки. И намерих това за невероятно вдъхновяващо (...). Накрая той пее Are You Lonesome Tonight? и камерата се спира на лицето му. Очите му гледат ужасени", казва Кейв пред „Ню Йорк таймс" през 2022 г.
През 2023 г. музикантът започна записи по албума, който съдържа десет парчета и трябва да излезе през август тази година – Wild God. Това ще бъде 18-ата студийна компилация на Кейв и групата му „Бед сийдс". Той определя записите като по-скоро емоционални изблици, отколкото като добре премислени композиции.
Едноименният пилотен сингъл вече е достъпен за феновете и потвърждава думите му. Гласът на 66-годишният Кейв звучи твърде различно от времето на хитовия Murder Ballads и едва ли някоя от песните, отново посветени на смъртта, загубата и вярата, биха могли да се превърнат в хитове от ранга на Where the Wild Roses Grow и Henry Lee. И едва ли някой от видеоклиповете – ако бъдат заснети такива, би бил зареден с чувство за хумор, подобно на Weeping Song.
„Колкото повече пиша, толкова по-трудно ми е да пренебрегна факта, че много песни се появяват няколко стъпки пред действителните събития. Сигурен съм, че има обяснение за това", каза Кейв пред „Гардиън" през 2022 г. по повод съвпадението между основната тема в текстовете и събитията в личния му живот. „Това е феномен, подобен на дежа вю, но става все по-изнервящо. Песента е необичайно прозорлива. Не съм суеверен човек, но този аспект на музиката ми стана твърде често срещан, твърде точен, за да мога да го игнорирам. Музиката ми сякаш е стъпка пред това, което се случва в живота ми".
През февруари беше обявено, че Ник Кейв и Уорън Елис ще бъдат автори на музиката за предстоящия биографичен филм за Ейми Уайнхаус Back to Black. Режисьор на продукцията е британката Сам Тейлър-Джонсън. „Разбирането на тази история от страна на Ник и Уорън, както и тяхната чувствителност доведоха до дълбока и вълнуваща музика", каза Тейлър-Джонсън за съвместната работа с Кейв и Елис.
Кейв остава изпълнител от класически, дори „консервативен" тип – турнетата след всеки албум се отличават с необичайно за съвременните музиканти търсене на близост с феновете. През 2022 г. „Дейли телеграф" описва поведението му като напускане на сцената и слизане сред тълпата. По думите на Кейв интересът и подкрепата на феновете му помагат да запази разсъдъка си. Албумът, твърди той, е изпълнен с положителни емоции заради възможността „Бед сийдс" да работят отново заедно.