Димитър Иванов: Гражданите да изберат 17-те най-добри за евродепутати през платформа - всеки българин с идеи може да е кандидат
Нарекохме тази инициатива "Политическа европейска пролет 2024" и очакваме тя да предизвика по-голям интерес към евровота, каза още бившият депутат от 38-ото и 39-ото НС
В Европа гледат с лошо око, ако евровотът се използва, за да се прокарват национални политически тенденции
Европейският съюз ще преживее най-драматичните избори от създаването си
- Г-н Иванов, имате идея да се инициира широко гражданско участие на предстоящите евроизбори чрез нарочна платформа. Какво точно представлява тя?
- Това е идея, която се надявам да стартира днес, 1 март. Целта е с тази платформа да се повиши гражданската и политическата активност и информираността на гражданите за европейските избори на 9 юни. Или с други думи - платформа, в която всеки един, който се смята за достоен да бъде евродепутат, да се представи, а потенциалните гласоподаватели да гласуват за него. И така да се получи едно гражданско съревнование между кандидати, подкрепени от българските граждани.
В началото на март платформата ще бъде факт и ще може да се види във всички параметри. Но такова е и названието на инициативата - Политическа европейска пролет 2024. Надявам се да мобилизира гражданите и да се получи по-голям интерес, защото европейските избори традиционно са неглижирани. В Западна Европа не е така, но в България, откакто се провеждат избори за Европарламент от 2009 г., са неглижирани от политическите партии - независимо дали става дума за системните, или не толкова системните партии. Затова според мен процесът на представителство трябва да стане сред по-широк кръг от гражданите.
- И всеки гражданин ще може да се самопредлага на тази платформа, така ли?
- Всеки човек, който смята, че има идеи и качества да се кандидатира за евродепутат, ще си представи автобиографията и идеите, ще отговаря на широки условия и ще бъде регистриран.
Идеята е крайният резултат да е класация от 17 български граждани, които не е задължително да са непартийни фигури. Може да се регистрира и някой, който е пренебрегнат от партията си, или пък дори действащ евродепутат.
- Тоест ще е нещо като отделна листа?
- Не, защото листите са на партиите. Българската политическа система е конструирана така, че за да се представи листа, трябва да е партийна.
Ако искате да се явите индивидуално, трябва да се явите като независим кандидат. На практика независими кандидати не могат да пробият. А по-малко от 1/3 от гласоподавателите в България отиват до урните. Това е много ниска активност. Партиите си правят листите и сега се борят кой ще има двама, трима или четирима евродепутати. А като наближи датата на евровота, за тези места ще настане кървава борба. Да не забравяме, че евродепутатът е много престижно и доходоносно занимание.
- Какъв е тогава смисълът от предлаганата селекция на кандидати? Какво ще се случи с тези имена - имате ли политическа формация, която да ги издигне? Или ще ги предложите на партии да ги включат в листите си? Или ще играят всеки от тях като независим?
- Няма гаранция, че тези хора, които се класират, ще бъдат представени. Но ако бъдат припознати от някого, след като са направили силна обществена акция, могат да продължат напред и да станат евродепутати. Или пък с поддръжниците си да направят инициативен комитет. Представете си в такава платформа да получите 50-60 хиляди гласа и имате симпатизанти - могат да ви издигнат като независим.
Това дава шанс да се разчупи този модел, който действа не особено удачно. Изобщо европейският политически модел действа неудачно този век. А по моя преценка Европейският съюз ще преживее най-драматичните избори от създаването си.
- Една такава схема на номиниране на кандидати за евродепутати обаче крие рискове от корпоративен вот. Например, ако един човек е достатъчно заможен, той може да плати на хора да гласуват за него в тази платформа.
- Следя българските избори от първите демократични от 1990 година . Рисковете са да се купува вот, да се манипулира, да е тенденциозен, да е корпоративен.
Една известна фолкпевица може да се кандидатира и да получи най-много гласове не защото има качества, а защото е хубава, жизнерадостна и радва хората. Или пък една инфлуенсърка, която има 50-60-70 хил. последователи и говори забавни неща. Да, има рискове, но ние живеем в света на ХХI в. - света на рисковете. И така трябва да моделираме нашето поведение, че да премахнем тези аномалии.
Все пак има хора с качества, морал и идеи, които няма как да бъдат забелязани от обществото. Няма къде да си кажат мнението - нито по отношение на Зелената сделка, нито по отношение на отбраната на Европа, нито пък за изкуствения интелект, нито как функционира Европа и какво дава на отделните страни. Това цели платформата - да се повиши интересът и да се даде възможност на гражданите да се изявят.
- След като минат изборите за Европейски парламент обаче, какво ще стане с всичките тези автобиографии и регистрации в платформата?
- Ще продължат да съществуват. За тези хора тази платформа е развитие и ще продължат да си изказват мнението. И платформата ще се превърне в една обществена и медийна среда, където хората ще могат да коментират, презентират, дискутират - изобщо среда на нова, естествено възникнала активност. Цел, с която талантливи и честни българи могат да се изявяват на публичния терен и да си изразяват мнението, без да се притесняват от партийна номенклатура и медийни рамки. Това е основната идея - да усилим нивото на активност и граждански диалог.
- Как евровотът ще се отрази на родната политическа сцена? И очаквате ли да има избори 2 в 1?
- Приказките за потенциални избори 2 в 1 са много вредни. Евроизборите са съвсем различни от националните. В Европа даже се гледа с лошо око, когато се използват европейските избори, за да се прокарват национални политически тенденции.
При това напрежение и хаос, които съществуват в управлението, и в тази анормална политическа среда всеки един ще използва евровота като премерване на общественото си влияние, вече не на социологическо, а в реално поле и време. За мен това не е полезно. България категорично се нуждае от нов парламент и нова подредба, но това пренареждане трябва да стане с много ясна политическа и гражданска енергия, а не притиснати в менгеме от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. В това се намираме през последните две години.
- Като гледате отстрани отношенията между партньорите в т.нар. сглобка - ще оцелее ли още дълго, или не?
- Надявам се да не продължи дълго. Казвам го като гражданин, който е потърпевш от политиката, която водят заедно в последните години в България. А благодарение на техните икономически и политически интереси нямаме демократични възможности да въздействаме, когато някой хване властта в България, да я дава лесно.
- Но според социологическите проучвания въпреки ниското отчетено доверие в изпълнителната власт и в Народното събрание българите сякаш нямат желание за предсрочни парламентарни избори?
- Много ми е трудно да преценя дали тези проучвания отразяват същинската социално-психологическа нагласа и мислене. По цял ден коментатори говорят, че е вредно да има избори и че няма да се промени нищо. В такъв случай как хората да живеят с надежда? Така говореха комунистите преди 50 г. - че освен комунизма няма нищо друго. От друга страна, казват, че в България има 1 млн. души, които не знаят за кого да гласуват. Не искат обаче за тези, които са сега.
- Затова и избирателната активност на последните 5-6 парламентарни вота е доста ниска.
- Тя пада, защото това е отчаяние. Нашата политическа система е създадена така, че партиите да си разпределят властта и да скубят от обществените пари.
- А в Европа ще се разместят ли силите - и в каква посока? Идва ли националистическа вълна?
- Много ми е трудно да кажа и да прогнозирам какво ще е положението в Европа след три месеца. Ще е много специфично, защото едно ще е положението в Полша, друго ще е в Унгария, трето в Италия, Германия, Франция и т.н. Но, както казах, това ще са най-драматичните избори за Европейски парламент от създаването на ЕС.
CV
Роден през 1957 г. в София
Завършва медицина в Медицинска академия, където е работил като асистент и аспирант
Депутат 37-ото и 38-ото народно събрание от СДС
Председател на комисията по енергетика в 38-ото НС
Председател на движение за енергийна независимост
Основател на едно от първите монархически сдружения “Просветление”