Между омразата и приемането стои шегата
Правото тръгва от думите
Една много интересна новина долетя от Гърция през тази седмица. Гръцкият парламент въпреки несъгласията на гръцката църква, известна с циментовия си консерватизъм, обяви, че ще признава гей браковете.
Дано и на нашите парламентаристи им дойде акълът в главата, защото нуждата от узаконено съжителство на хомосексуални хора е все по-належаща.
Хомосексуални хора има и те са част от нас, те не са по-гадни, тъпи, нагли, подли или каквото ще да ги наричат хетеросексуалните, които нямали нищо против гей хората, но да не им се “натрапват”. Което идва да покаже, че първата най-важна стъпка към опазването на правата на различните е в думите.
Дълги години гръцката дума "малакка" имаше пейоративен смисъл и значеше чикиджия и се ползваше като обида към женствени мъже, нещо като българската “педал”. Лека-полека заради езиковата инфлация тя придоби смисъла на софийската “копеле” или по-новия паразит “брат”, с който дъщерите се обръщат към майките си.
Това си е някакво шеговито приятелско обръщение и оттам до признаването на гей браковете имаше половин крачка и тя бе направена.
Затова аз съм напоследък оптимист за Истанбулската конвенция. Оптимизмът идва от това как с лекота скучната енджиойска дума “джендър” влезе в градската лексика и придоби леко загадъчен смисъл на “таласъм с токчета”.
Аз съм си стрейт, почти колкото “Цариградското шосе”, но е очевидно, че правата на хомосексуалните хора у нас се потъпкват заради широката дъга от предразсъдъци. А пътят към преодоляването им преминава и през шегата, която предшества приемането и е междинното звено между него и омразата.