20-те години на Зарица между две снимки с двама крале
Майка ѝ все я коряла, че е непримирима. Но в Испания разбрала, че точно така функционира демокрацията
Двама испански крале държат ръката в Мадрид на млада дама. Единият е бащата Хуан Карлос през 2003 г., а другият - Фелипе VI. Втората снимка е от януари 2024 година.
На първия кадър е младо момиче - брюнетка с бяла делова риза, а на втория е вече блондинка в строга черна рокля. Жената от двете снимки е една и съща - министърката на туризма Зарица Динкова. Но животът ѝ между двете фотографии коренно се е променил.
С всичко, което прави днес, министърката се опитва да успокои своята покойна майка, която тревожно все питала: “Какво ще те правя такава непримирима?”.
Животът ѝ между завършването на университета “Комплутенсе” и Дипломатическа школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания и туристическото изложение FITUR в Испания тази година е може би сбъдната мечта на едно момиче да стъпи в света на дипломацията.
Разчита на своите качества, а не на семейството си. Когато Зарица мечтае за Дипломатическата школа в Мадрид - една от най-добрите в света, единствената възможност е да кандидатства към посолството на Испания за професионалния курс в школата съвместно с магистърската програма на университета “Комплутенсе”.
Явява се и печели едно от двете свободни места,
след като вече е завършила международни отношения
в УНСС. Това е специалността, за която има най-голяма конкуренция, но въпреки това посочила при кандидатстването в нашето висше учебно заведение единствено нея. Майка ѝ дори ѝ се разсърдила за риска да остане отвън, ако не я приемат. А не можели да си позволят частен университет, защото баща ѝ починал скоро преди това, били трудни времена и имали ограничени възможности.
“Но когато животът те изправи пред трудности от много ранна възраст, започваш да живееш с нагласата, че нямаш право на грешка. И се научаваш да не чакаш и сам да си постигаш успехите”, казва Зарица.
Дипломацията я увличала от много малка. За нея това е често невидима и много фина механика на комуникация и изграждане на връзки, която обаче оставя траен отпечатък върху всеки аспект на живота. Изграждането на една туристическа дестинация и нейния устойчив образ пред света е свързан също с много дипломатически усилия за поддържане на доверието на чуждестранните партньори.
В курса в Испания били 60 човека от целия свят. Общежитието се намирало на територията на северния студентски град в Мадрид, подарена от кралското семейство - била една от най-луксозните и скъпи части на града, буквално на две преки от къщата на цар Симеон.
Общежитието предлагало изключително добри условия – с киносалон, басейн, библиотека, в която по време на сесия в полунощ дежурните сервирали топло мляко и бисквити. Имало спортни игрища и тенискорт.
Всичките колеги на Зарица Динкова били с подготовка на много високо ниво, а някои вече били работили като дипломати. 3 години преди българката в същата школа е учила и любимата на тогава все още престолонаследника принц Фелипе, с когото по това време вече се били разделили. Накрая тя си тръгнала и без принц, и без диплома.
В курса им бил и наследник на влиятелен вожд от Кот д’Ивоар, имали колега от Перу, проправил си пътя до дипломатическата кариера от индианско селце високо в планините - най-малкото от десетте деца от семейство кечуа.
Приятелка от Коста Рика,
която в момента е един от най-успешните им дипломати
и отдаден защитник на животните, спечелила доверието на Зарица завинаги, когато още в началото на учебната година в дома ѝ у нас починало любимото ѝ куче. Динкова изживяла загубата много тежко. Костариканката тогава оставила на чина ѝ красива кутийка с бижу и много мило послание.
Министърката на туризма учила и с бразилка, която била не само много успешна и в работата, и в курса, но и като професионална танцьорка на фламенко им преподавала уроци.
“С приятелката ми от Румъния, която в момента също има успешна дипломатическа кариера, бяхме единствените от нашия курс, които след това продължихме да работим в Брюксел заедно, отново след конкурси. Вероятно защото, идвайки от тези две държави, минаващи през най-тежкия си преход, бяхме изключително мотивирани. С голяма част от колегите си поддържам връзка и днес”, казва Зарица Динкова.
Интересното е, че самото отпечатване на дипломата на “Комплутенсе” – университет с над 400-годишна история, чийто политически факултет е в топ 20 на Европа, струвало около една четвърт от стойността на месечната стипендия.
“В Испания разбрах колко силна може да бъде гражданската активност
В нашето общежитие имаше правило поне два пъти седмично да участваме в доброволческа дейност, например занимания с деца в неравностойно положение, посещения на самотни възрастни хора. Бях част и от доброволческия екип за почистването на разлива, който нанесе огромни поражения по бреговете на Галисия след потъването на петролния танкер “Престиж”, спомня си Динкова.
Мисълта, че усеща как вдишва тази отрова с всяка глътка въздух въпреки защитното облекло, я накарала да осъзнае какви са последствията за местните жители - предимно рибарски общности, зависими от морето. Дала си сметка как едно невнимание, една човешка грешка може да преобърне живота на стотици хора, като унищожава природата и поминъка им.
Момичетата с шпатули остъргвали камък по камък и събирали отровата в големи кошове, а мъжете с лопати изгребвали лепкавия петрол от плажа и отнасяли кошовете.
“Лигавиците ти се възпаляват дори и през маската, очите сълзят постоянно
Търсиш всеки полъх на морския бриз, за да облекчиш поне малко дишането си. Усещането ще помня цял живот”, казва министърката.
Майката на един от най-добрите ѝ приятели от това време, който сега е директор на фондация “Реал Мадрид” за Африка и Близкия изток, им разказвала за прехода в Испания през 80-те години. Тя непрекъснато им повтаряла, че за да се променят нещата към по-добро, хората трябва да са бдителни в защита на правата си, но и стриктни в изпълнението на задълженията си.
“Аз самата винаги съм имала такава нагласа. Никога не съм се примирявала със статуквото и с несправедливостта. Именно в Испания открих, че това е нормалният начин да функционира едно демократично общество. И това е успехът и тайната на привлекателността на тази страна”, казва Зарица Динкова.
В школата тя натрупала много професионален опит, солидни международни контакти и увереност. Но запазила гражданската си непримиримост, за която майка ѝ като малка все я коряла.
“Но аз смятам, че за да си добър политик, трябва да бъдеш непримирим. В България е по-трудно отколкото на други места в Европа, защото няма правила за прозрачност на влиянията и отчетността. Липсва базисната етика. Така цинизмът и обезвереността намират почва. Трябва да променим именно това”, убедена е тя.
В личен план прощава лесно и бързо подминава лошите неща. Но и бързо регистрира фалша. “Винаги съм търсела и виждала доброто, хубавото, но без да се губя в пожелателното. Реалист съм както в живота си, така и в политиката”, откровена е министърката.