Опасността сега е, че Путин ще представя Украйна и Запада като лагера на “вечната война”, а себе си като миротворец

22.02.2024 11:41 Иван Кръстев
Владимир Путин

- От решаващо значение ще е битката за формулиране какво значи "траен мир"*

- Проучване на Европейския съвет за външна политика в 12 европейски държави

С наближаването на втората годишнина от войната на Русия срещу Украйна предстоят избори за Европейски парламент и президентски избори в САЩ. На този фон Владимир Путин разчита, че умората от войната на Запад ще помогне за постигането на руска победа.

Европейците са песимистично настроени за шансовете на Украйна

да спечели войната и мнозинството от тях смятат, че тя ще завърши с някакво споразумение. Но повечето европейци не са настроени и за отстъпки.

Те ще са разочаровани, ако Доналд Тръмп спечели изборите за президент на САЩ, а мнозина смятат, че неговата победа може да бъде и победа за Путин. В повечето държави членки мнозинството би искало Европа да запази сегашната си подкрепа или да я увеличи, ако САЩ намалят помощта си.

Лидерите в Украйна и Европа трябва да коригират езика си и да дефинират значението на “траен мир”, за да попречат на Путин да се възползва от умората от войната.

Това пишат политолозите Иван Кръстев и Марк Ленърд като изводи от проучване на общественото мнение, поръчано от Европейския съвет за външна политика (ECFR) през януари 2024 г. в 12 европейски държави (Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция), в което са анкетирани около 17 000 души.

Войните се водят на бойното поле, но често завършват в избирателните урни. От френската кампания в Алжир до войната на САЩ във Виетнам - не само военните неуспехи, но и сривът на обществената подкрепа принуди участниците да се споразумеят.

С наближаването на втората годишнина от войната на Русия в Украйна се задават и два важни избора. Европейците ще участват само в единия от тях - изборите за Европарламент през юни; те нямат контрол върху другия - президентските избори в САЩ през ноември. И все пак резултатите от тях ще окажат решаващо въздействие върху геополитиката на Европа.

Владимир Путин разчита на умората от войната на Запад, за да постигне руска победа. Идеалният сценарий за него би бил втора администрация на Тръмп, която да прекрати подкрепата на САЩ за Киев, а интересът на Европа към войната да намалее. Това би било в негова полза, ако Украйна се превърне в още един елемент от европейските културни войни преди изборите през юни, като антиевропейците се противопоставят на продължаващата подкрепа за Киев, а проевропейците се стремят да я запазят, пишат Кръстев и Ленърд.

Според тях лидерите в Украйна и техните съюзници трябва да намерят нов начин да се аргументират, за да продължат обществената подкрепа за Украйна. Те трябва да стъпят на реалността, в която европейците

не искат Русия да победи, но и не са в особено

героично настроение

В случай на победа на Тръмп през ноември за украинците и техните европейски съюзници ще бъде жизненоважно да разработят разказ, който да попречи на Тръмп - и на Путин - да се представят за “партията на мира” в един конфликт, чийто изход все още далеч не е решен. Затова битката за формулиране на значението на “траен мир” ще бъде от решаващо значение.

Европейците изглеждат песимистично настроени за изхода от войната. Средно само 10% от тях в 12 държави вярват, че Украйна ще победи. Два пъти повече са тези, които очакват руска победа. Най-оптимистично настроените страни са Полша, Португалия и Швеция. Но дори и там само 17% вярват, че Украйна ще победи, а в Швеция 19% смятат, че Русия ще победи.

Навсякъде с изключение на Полша и Португалия повече хора очакват руска победа, отколкото украинска, като в Унгария това очакват цели 31%, а в Гърция - 30%. Но преобладава мнението, че войната ще завърши със споразумение (средно 37%), като този отговор значително надделява над украинската победа дори в Полша.

Очакването на споразумение обаче не е равносилно на предпочитане на такъв изход от войната. Респондентите в три държави - Полша, Португалия и Швеция, изразяват ясно предпочитание да подкрепят Украйна да си върне територията. Но в пет държави - Австрия, Гърция, Унгария, Италия и Румъния, хората са склонни да искат техните правителства да подтикнат Киев да приеме споразумение. Във Франция, Германия, Нидерландия и Испания обществеността е по-разделена по този въпрос.

"Голямата опасност е Тръмп и Путин, който намекна, че е отворен за преговори, да се опитат да представят Украйна (и нейните поддръжници) като лагер на "вечната война", докато претендират за мантията на "мира" - изтъква Иван Кръстев. -  Руската победа не е мир.  Ако цената за прекратяване на войната превръща Украйна в ничия земя, това ще бъде поражение  не само за Киев, но  за Европа и нейната сигурност. Сега, когато Москва се застъпва за преговори, е важно както за украинската, така и за западната общественост да знаят какво не подлежи на преговори, когато става дума за бъдещето на Украйна. От западна гледна точка това, което не подлежи на преговори, е демократичният и прозападен избор на Украйна".

Други от Анализи

Борисов и Пеевски умно прескочиха зимата

Реалистичен анализ на текущата революция Правителството падна и народът пак победи, но като гледам как ликуват лидерите на ПП-ДБ, страх ме е пак да не останат с пръст в устата

Докъде ще ескалира конфликтът между САЩ и Венецуела?

Доналд Тръмп твърди, че акциите му срещу Венецуела са насочени срещу трафика на наркотици. Но големите запаси от петрол и дългогодишните проблеми с демокрацията в страната допринасят за ескалиращия

Гръцкият дух на Зорбас води страната към лидерство в ЕС

"Добре де, Зорбас – казах, за да го разпаля, – добре де, ама Господ не те пита какво си ял, а те пита какво си сторил!". Тази житейска мъдрост на гръцки писател и философ Никос Казандзакис е морален

Андрей Райчев: "Разграждане" е новата модерна дума след "изчегъртване", ще гласуват над 3 млн.

Трудно ще е съгласието по позитивния дневен ред, защото проблемите на съдената система не се решават бързо, смята Боряна Димитрова Над 3 млн. ще са хората, които ще гласуват, вярвам, че даже ще са 3

Преди 3 г. ГЕРБ предложи проф. Габровски за премиер, но не събра кворум. Сега няма да прави такива опити

На 12 декември 2022 г. в дневния ред на България точка първа е проектокабинет начело с неврохирурга проф. д-р Николай Габровски, излъчен с мандата на ГЕРБ

>